Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 29.11. 2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 653/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е. БГ” Е. със седалище в [населено място] срещу решение № 362 от 12.12.2018 г., постановено по т. д. № 199/2018 г. на Апелативен съд - П.. С посоченото решение, след отмяна на решение № 13 от 08.02.2018 г. по т. д. № 68/2017 г. на Окръжен съд - Пазарджик, е отхвърлена молбата на „Е. БГ” Е. за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „АС - 11” О. и „Е. БГ” Е. е осъдено да заплати на „АС - 11” О. разноски за първоинстанционното и за въззивното производство; Отменено е определение № 183 от 09.03.2018 г. по т. д. № 68/2017 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което по реда на чл.248 ГПК са присъдени разноски на „Е. БГ” Е.. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въпреки установяването на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ вр. чл.630, ал.1 ТЗ, въззивният съд е отхвърлил молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответника - длъжник по съображения за целесъобразност. Навежда оплакване, че изводът на съда за неоснователност на молбата поради незначителен размер на вземането на молителя - кредитор и липса на подлежащо на осребряване имущество на длъжника не кореспондират с императивните разпоредби на Търговския закон в частта за несъстоятелността, които не подлежат на разширително тълкуване. Излага доводи, че липсата на имущество е основание съдът да приложи специалната разпоредба на чл.632 ТЗ, а не да отхвърля молбата по чл.625 ТЗ с мотив, че откриването на производство по несъстоятелност е нерационално. Неправилността на решението е аргументирана и с оплакване, че отхвърлянето на молбата по чл.625 ТЗ при наличие на всички законови предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност осуетява реализирането на предвидените в специалните закони отговорности и ограничения спрямо лицата, които управляват и представляват дружеството - длъжник. Ответникът по касация „АС-11” О. със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. С определение № 386 от 20.06.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по т. д. № 68/2017 г. е образувано пред Окръжен съд - Пазарджик по подадена от „Е. БГ” Е. молба за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „АС - 11” О.. Молителят е обосновал активната си легитимация с качеството си на кредитор на ответника, притежаващ изискуемо вземане за остатъка от неплатена цена по договор за търговска продажба от 05.04.2012 г., за което са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.06.2016 г. и изпълнителен лист. В молбата са наведени твърдения, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело срещу ответника, но не са събрани суми за погасяване на дълга поради липса на имущество, и че неплащането на дължимата сума е следствие от трайна и постоянна неспособност на ответника да погасява задълженията си към кредиторите. Предвид изложеното молителят е отправил искане до съда да обяви неплатежоспособността на ответника с начална дата 01.01.2012 г. и да открие производство по несъстоятелност с последиците по чл.630, ал.1 ТЗ. С решение № 13 от 08.02.2018 г. Окръжен съд - Пазарджик е обявил неплатежоспособността на „АС - 11” О. с начална дата 31.12.2013 г. и е открил производство по несъстоятелност на дружеството, назначил е временен синдик с текущо месечно възнаграждение и е определил дата за провеждане на първо събрание на кредиторите. При постановяване на решението съдът е констатирал, че длъжникът не притежава имущество, но е счел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.632 ТЗ, тъй като на основание чл.629б ТЗ молителят „Е. БГ” Е. е внесъл сумата 3 000 лв., необходима за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност. Сезиран с въззивна жалба от ответника „АС - 11” О., Апелативен съд - П. е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил молбата по чл.625 ТЗ като неоснователна. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с представените пред първата инстанция доказателства - заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, молителят „Е. БГ” Е. е доказал, че е кредитор на ответника с изискуемо парично вземане по търговска сделка, представляващо неплатен остатък от цената на доставени стоки (мебели) по договор за търговска продажба, за който е издадена фактура № 3656/05.04.2012 г. След стабилизиране на заповедта за изпълнение молителят е предприел действия за принудително удовлетворяване на вземането си по изп. дело № 1240/2016 г. на ЧСИ Д. С. с рег. № 889, но изпълнението е останало безуспешно поради това, че не е открито имущество на длъжника. От заключението на счетоводната експертиза съдът е установил, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е извършвал плащания за погасяване на вземането в размер на 1 700 лв. - главница, и лихви за забава, въпреки, че вземането е отразено в счетоводните му книги, в т. ч. и в аналитичната оборотна ведомост към 31.03.2017 г. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не следва да се разглеждат възраженията на ответника за несъществуване на вземането, тъй като не почиват на новонастъпили обстоятелства, следващи по време стабилизирането на заповедта за изпълнение. Относно възражението за недължимост на вземането поради рекламация на закупените стоки съдът е преценил, че ответникът не е доказал извършването на рекламацията, както и че основателността на възражението е разколебана от осчетоводяването на вземането и от направените от ответника частични плащания по повод на същата доставка. С цел установяване на финансово - икономическото състояние на ответника въззивният съд е обсъдил заключението на съдебносчетоводната експертиза, от което е приел за доказано, че : През 2015 г. ответникът е преустановил извършването на търговска дейност и е декларирал пред НАП прекратяването на дейността си. За 2012 г. ответникът е отчел печалба в размер на 6 380 лв., за 2013 г. и 2014 г. са отчетени приходи и разходи с малък превес на разходите и загуба от 1 012.70 лв., съответно 1 602.54 лв., за 2016 г. не са отчитани приходи и разходи, а за 2017 г. е отчетена загуба на стойност 49 000 лв. вследствие бракуване на материални активи и стоки. В периода 2014 - 2017 г. коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на предприятието на ответника не отговарят на качествените нива за съответния показател и са под „1”, като от 2014 г. и общата ликвидност е под препоръчителната норма; считано от 2012 г. показателите за автономност са лоши и задлъжнялостта е висока. В периода 2012 г. - 2017 г. дружеството няма осчетоводени вземания към трети лица и непогасени публични задължения, а към момента на извършване на проверката от вещото лице не притежава никакви активи (дълготрайни и краткотрайни, вкл. парични средства). Въз основа на констатациите в заключението въззивният съд е преценил, че ответникът се намира в трайно влошено финансово състояние до степен да не може да се разплаща с кредиторите си, което е причината за неизпълнение на изискуемото задължение към молителя, и че не разполага с ресурс да развива в бъдеще търговската си дейност. В зависимост от тази преценка въззивният съд е формирал извод, съвпадащ с извода на първоинстанционния съд - че ответникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ. За да постанови решение за отхвърляне на молбата на „Е. БГ” Е. по чл.625 ТЗ, Апелативен съд - П. е приел, че въпреки наличието на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на ответника не следва да се открива поради невъзможност да се постигнат целите по чл.607 ТЗ - справедливо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника и оздравяване на неговото предприятие. Съдът е мотивирал решението си със съображения, че ответникът има само един кредитор с вземане „в незначителен размер от 1 700 лв.” - молителят, който разполага с процесуалната възможност да проведе индивидуално принудително изпълнение за вземането си (каквото е инициирал с образуваното изп. дело № 1240/2016 г.), но не би могъл да се удовлетвори в случай на евентуално откриване на производство по несъстоятелност с оглед липсата на имуществени активи на длъжника, респ. че преустановяването на търговската дейност на ответника през 2015 г. без наличието на финансов ресурс за бъдещото й развитие е пречка за провеждане на оздравително производство. Съобразявайки липсата на подлежащо на осребряване имущество и отсъствието на перспектива за оздравяване на предприятието на длъжника, въззивният съд е направил крайния извод, че откриването на производството по несъстоятелност е безпредметно и лишено от смисъл, доколкото не би могло да се развие във всичките негови фази и да постигне заложените в закона цели. Като аргумент за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ съдът е посочил и това, че макар да е неплатежоспособен и с нежизнеспособно и неконкурентно предприятие, длъжникът не е заплаха за търговския обмен, съответно пазарът не се нуждае от защита срещу него чрез откриване на производство по несъстоятелност, след като търговската му дейност е преустановена, не съществува икономически и финансов ресурс за възобновяването й и няма други неудовлетворени кредитори. Решението на Апелативен съд - П. е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.608 вр. чл.607а, ал.1 ТЗ, застъпена в решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., по значимия за изхода на делото правен въпрос за предпоставките, при наличието на които съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (чл.608 ТЗ) на търговеца - длъжник. Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен - чл.607а, ал.1 ТЗ. Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си задължения от вида на изброените в чл.608, ал.1 ТЗ. В трайната практика на ВКС по приложението на чл.608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. С разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ (приложима в редакцията от ДВ бр.105/2016 г.) е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът - длъжник е спрял плащанията, включително когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ размества доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да погасява задълженията си към кредиторите. В решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си; По аргумент за противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е неприложим. Според решение №54/08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към кредитора. В решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е мотивирано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че когато констатира състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, съдът постановява решение по чл.630 ТЗ (съответно по чл.632 ТЗ - бел. на съдебния състав) за откриване на производство по несъстоятелност, а ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, отхвърля молбата с решение по чл.631 ТЗ. Посоченото решение съдържа и отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, а именно - че съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност, когато установи, че търговецът - длъжник е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ и че не са налице обстоятелства по чл.631 ТЗ. В случаите, когато производството пред съда е инициирано от лице, различно от длъжника, откриването на производство по несъстоятелност предполага и доказване на активната материалноправна легитимация на молителя, обусловена от принадлежността му към кръга на субектите по чл.625 ТЗ. Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС и е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.607а, ал.1 вр. чл.608, ал.1 ТЗ, чл.625 ТЗ и чл.630 ТЗ. В процеса на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ въззивният съд е достигнал до изводи, че молителят „Е. БГ” Е. се легитимира като кредитор на ответника „АС-11” О. с изискуемо парично вземане, породено от търговска сделка (чл.608, ал.1, т.1 ТЗ), и че причина за неизпълнение на задължението е състоянието на неплатежоспособност, в което се намира ответникът. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства по чл.631 ТЗ, сочещи на неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ. Неплатежоспособността е предвидена изрично в чл.607а, ал.1 ТЗ като основание за откриване на производство по несъстоятелност и след като е достигнал до извод за нейното проявление, без да констатира обстоятелства по чл.631 ТЗ, въззивният съд не е разполагал с правото на преценка дали да постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност или да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ. В случай, че установи предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ, съдът се произнася с решение за откриване на производство по несъстоятелност, като в зависимост от обстоятелствата по делото избира приложимата към решението разпоредба - чл.630, ал.1 или ал.2 ТЗ, респ. чл.632, ал.1 ТЗ. Откриването на производство по несъстоятелност при установено състояние на неплатежоспособност на длъжника не е обвързано от законодателя с изпълнението на други изисквания, касаещи размера на вземането на молителя - кредитор, броя на кредиторите на длъжника, притежаваното от длъжника имущество и перспективата за оздравяване на неговото предприятие, и на съда не е предоставено правомощие да преценява дали е целесъобразно да се открие производство по несъстоятелност за неплатежоспособния търговец. Поради това отказът на въззивния съд да открие производство по несъстоятелност при доказана неплатежоспособност на ответника с мотиви, че молителят е единствен кредитор с незначително по размер вземане, че ответникът няма имущество и че предприятието му не може да бъде оздравено, не почива на закона и отхвърлянето на подадената от касатора молба по чл.625 ТЗ е незаконосъобразно. Обстоятелството, че ответникът няма подлежащо на осребряване имущество, не е пречка за откриване на производството по несъстоятелност, предвид предплатената от молителя сума за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността. Липсата на имущество не препятства откриването на производството по несъстоятелност за неплатежоспособния търговец и тогава, когато разноските не са предплатени от кредитор, тъй като в този случай съдът се произнася с решение по чл.632, ал.1 ТЗ и несъстоятелността приключва при условията на чл.632, ал.4 ТЗ, ако не се осъществят предпоставките по чл.632, ал.2 ТЗ. В противоречие със закона е и изводът на въззивния съд, че след като не извършва търговска дейност и няма други кредитори, ответникът не е заплаха за търговския обмен и пазарът не се нуждае от защита срещу него чрез откриване на производство по несъстоятелност. Законодателното уреждане на неплатежоспособността като основание за откриване на производство по несъстоятелност означава, че обективното й проявление само по себе си поражда необходимост от защита на търговския обмен чрез прилагане на последиците по чл.630, ал.1 или ал.2 ТЗ, респ. чл.632, ал.1 ТЗ, спрямо неплатежоспособния търговец. По изложените съображения обжалваното решение на Апелативен съд - П. следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ТЗ и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, касационната инстанция следва да се произнесе с решение по същество като обяви неплатежоспособността на ответника „АС-11” О. и открие производство по несъстоятелност на дружеството. За начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2013 г., към която всички икономически показатели за дейността на ответника са под препоръчителната норма, спрени са всички плащания и е отчетена загуба от дейността. Касаторът „Е. БГ” Е. е внесъл по сметката на Окръжен съд - Пазарджик сума в размер на 3 000 лв. за покриване на първоначалните разноски за несъстоятелността и доколкото по делото няма данни тя да е изразходвана във времето след постановяване на отмененото от въззивния съд първоинстанционно решение по чл.630, ал.1 ТЗ, производството по несъстоятелност не следва да бъде спирано на основание чл.632, ал.1 вр. ал.5 ТЗ. От служебна справка в Търговския регистър по партидата на „АС-11” О. се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл.634 ТЗ преди постановяване на въззивното решение първоинстанционният съд е пристъпил към провеждане на първо събрание на кредиторите, назначил е постоянен синдик с определено текущо месечно възнаграждение и е постановил решение № 202/13.07.2018 г., с което е обявил ответника - длъжник в несъстоятелност с последиците по чл.710 ТЗ. Предвид окончателното приключване на производството за разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ с решение за откриване на производство по несъстоятелност, извършените от първоинстанционния съд действия в изпълнение на решението по чл.630, ал.1 ТЗ се запазват, независимо от последвалата отмяна на решението от въззивния съд (в този смисъл определение № 422/25.06.2019 г. по ч. т. д. № 1096/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.). С оглед на това с решението на касационната инстанция за откриване на производство по несъстоятелност не следва повторно да се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите и да се назначава временен синдик, чиито функции са поети от назначения постоянен синдик. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 2 220 лв. Разноски за въззивното и за касационното производство не са претендирани и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 362 от 12.12.2018 г. по т. д. № 199/2018 г. на Апелативен съд - П. и вместо него постановява : ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „АС-11” О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2013 г. ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „АС-11” О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]. ОСЪЖДА „АС-11” О. с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Е. БГ” Е. с ЕИК[ЕИК] - [населено място], ж. к. Н. Искър, 5010 № 1, бл. Склад 2, сумата 2 220 (две хиляди двеста и двадесет) лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписвания за вписване в Търговския регистър. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :