Р Е Ш Е Н И Е № 354 София, 23.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.11.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 840/2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и с.ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. К. Ц., като правоприемник на починалия в хода на делото неин баща - б.ж. на [населено място] - К. Ц. К., чрез адв.П.К., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2390 от 20.11.2017 г., по в. т. д. № 3451/2017 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 8520 от 24.11.2016 г., допълнено с решение № 2389/10.04.2017 г., двете по гр.д.№ 910/2015 г., е отхвърлена пряката искова претенция на увредения по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ срещу ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”,гр.София за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до 35 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 18.10.2014 г., както и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на първостепенния съд до пълния размер на исковата сума от 70 000 лв. и в тежест на касатора са поставени деловодните разноски за въззивното производство. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона - чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани със задълженията на въззивния съд при преценката на ангажираните доказателства, доводите и възраженията на страните - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото на пострадалия обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди от процесното ПТП в размер на сумата 20 000 лева, дори при отчетено 50% съпричиняване на вредоносния резултат, се явява справедлив паричен еквивалент на понесените страдания от значителните му травматични увреждания, настъпили в резултат на същото и довели впоследствие до смъртта му. Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му предмет на подадената касационна жалба, е допуснато с определение № 446 от 06.07.2018 г., постановено по настоящето дело, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които обобщени в съгласие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.52 ЗЗД, следва да бъде проверено за съответствие със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4/68г. и формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав, която частично е цитирана и от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните е приел за доказан и съобразен със закона извода на Софийски градски съд, че елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ са осъществени и е налице основание за ангажиране пряката отговорността на застрахователя-ответник, за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца К. – б.ж. на [населено място], починал в хода на процеса и заместен от законния си наследник Д. К., настъпили в пряка причинна връзка с пътно-транспортния инцидент на 18. 10.2014 г., виновно предизвикан от водача на увреждащото моторно - превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована от АД.При съобразяване въведените във въззивното производство спорни въпроси, свързани с размера на дължимото обезщетение за обезвреда и с основателността на защитното възражение на ответника за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, решаващият състав на Софийски апелативен съд е извел правен извод, че в резултат на процесното –пътно транспортно произшествие пострадалият К. - б.ж. на [населено място], е претърпял сериозни телесни увреждания, с временна опасност за живота, които налагат обезщетяване на понесените болки и страдания, съобразно правилото на чл.52 ЗЗД – по справедливост. Позовавайки се на неоспореното заключение на изслушаните медицински експертизи – основно и допълнително, въззивната инстанция е приела също за безспорно, че поради получените травматични увреждания от пътния инцидент пострадалият е бил хоспитализиран за срок от 7 дни, с извършена при престоя му оперативна интервенция под локална анестезия за репозиция на фрактурите на коста на лявата подбедрица, наложена му е 60 дневна имобилизация с гипсов крачол на десния крак, както и редица рентгенографии на дясна подбедрица, череп и гръден кош, медикаментозно лечение в болнични условия с вливания, антибиотици, обезболяващи, витамини и антикоагуланти и проведено до смъртта му четиримесечно лечение при домашни условия. При съобразяване вида и характера на произтичащите физически болки и страдания за пострадалия, в резултат на значителните му телесни увреждания, тяхната продължителност и интензитет, бързо проявилия се дементен синдром с настъпила невъзможност за адекватен словесен контакт със същия, обективната необходимост от ежедневна и непрекъсната чужда помощ за всичките му битови нужди,поради невъзможността му да са движи решаващият състав на Софийски апелативен съд, след отчитане формираната в периода съдебна практика, нивата на застрахователно покритие към датата на непозволеното увреждане – индиция за обществено - икономическата конюнктура в страната и последиците от предходен мозъчен инсулт на лицето, е определил сумата 40 000 лв., като справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД. Въз основа на констатациите в заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза за механизма на процесното пътно- транспортно произшествие и показанията на причинителя му – свидетеля В.Й., преценени в съответствие с процесуалното правило на чл. 172 ГПК, въззивната инстанция е възприела за основателно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата. Посочено е, че макар поведението на пострадалия като пешеходец, изразяващо се в придвижването му по средата на пътното платно на ул.”Кремона” в [населено място], в лентата за автомобили и в посока на увреждащия лек автомобил, да не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, установено от наказателния съд с влязло в сила решение по чл.78а НК на КРС № 129 от 15.04.2015 г.,по а.н.д.№ 230/15 г., то е противоправно - нарушаващо изискването на чл.108, ал.2 ЗДвП, независимо от високата трева по двата банкета на пътя в района на местопроизшествието и като безспорно намиращо се в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, обосновава правен извод за допринасяне от страна на последния в настъпването на вредата, с принос от 50%. Съответно на установения конкретен принос на пострадалия определеното, като дължимо, обезщетение за обезвреда е редуцирано на сумата от 20 000 лева. І. По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване: По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД - относно предпоставките за съпричиняване на вредата и за начина на определяне конкретната степен на приноса на увредения е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/ 63 г., допълнена с казуалната практика на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в решения: № 206/ 12.03.2010 г., по т.д.№ 35/2009 г., на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т.о.; № 45 от 15.04.2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о. ; № 54/ 22.05 2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ т.о.; № 98 от 24. 06 . 2013 г. по т.д. № 596/12 г. на II т.о.; № 44/26.03. 2013 г. по т.д.№ 1139 /2011 г. на ІІ т.о.; № 33 от 04.04.12 г. по т.д. №172/2011 г. на II т.о. и др. № 151 / 12.11.2012 г. по т.д.№ 1140/11 г. на ІІ т.о.; № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. І т.о.; № 66/ 1.06.17 г. по т.д.№ 650/2016 г. на І т.о. и мн.други, споделяща се изцяло от настоящия съдебен състав. Същата е в смисъл, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Затова и не всяко нарушаване от увредения на правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП е основание за приемане съпричиняване на вредата, водещо до намаляване на дължимото му се обезщетение за обезвреда, а само това, при което вредоносният резултат е следствие от действията или бездействията на последния, с които той обективно е създал предпоставки за настъпването му в някаква степен, улеснил е това настъпване или се е поставил в неоправдано завишен и основателно очакван риск. Приносът всякога трябва да е конкретно изразен и доказан, но не и да е предполагаем. Кога това поведение – действие или бездействие, обаче, е рисково и дали е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна - делинквент или застраховател, а съдът следва да прецени степента на приноса за вредата на всеки един от участниците в пътния инцидент, при съобразяване задължението на водачите на моторните превозни средства по чл.20, ал.2 ЗДвП. Задължителна съдебна практика е формирана и по приложението на чл. 52 ЗЗД. Израз на същата е ППВС № 4/68 г., според което, понятието „справедливост” не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимото на пострадалия обезщетение за обезвреда. Следователно, за да бъде справедливо обезщетението за неимуществените вреди на конкретното пострадало лице по см. на чл.52 ЗЗД, следва да бъде определен онзи точен паричен еквивалент на понесените от увредения физически болки, емоционални страдания, психически сътресения и битови неудобства,съпътстващи ежедневието му за определен период от време. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. ІІ.По основателността на касационната жалба: Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Обосновано и в съгласие с формираната задължителна и трайно непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивният съд е подложил на анализ поведението на пострадалия б.ж. на [населено място] към момента на непозволеното увреждане, материализирано в осъществените от него действия като пешеходец по улица в [населено място], предназначена за двупосочно движение, без надлежна пътна маркировка, в тъмната част на денонощието, при облачно дъждовно време, бутайки пред себе си самоделна ръчна количка и определяйки ги като рискови, нарушаващи изискването на чл.108, ал.2 ЗДвП, ги е съпоставил с тези на водача на увреждащия лек автомобил. Въз основа на така извършената съпоставка и приетия за установен механизъм на процесния пътен инцидент, с оглед неоспореното заключение на авто-техническата експертиза, е изградил краен правен извод, че настъпилият от него вредоносен резултат за пострадалия е съпричинен в равна степен и от последния. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че по силата на чл.51 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД делинквентът отговаря само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от неговото деяние, но не и за тези които не е причинил. Следователно правилно и в съгласие със закона въззивният съд е счел, че за съпричинените приживе от К. вреди не е налице основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, функционално обусловена от отговорността на делинквента и дължимото, в случая, обезщетение подлежи на съответно редуциране. Основателно обаче, е оплакването за допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне общия размер на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на пострадалия, б.ж. на [населено място], на 40 000 лева. Прилагайки законоустановения принцип за справедливост въззивният съд не е отчел в достатъчна степен задължителните указания по т.11 на ППВС № 4/68 г.,относно подлежащите на преценка конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения и техния интензитет, възможността за възстановяването му, с оглед неговата възраст, които решаващият съд е бил длъжен не само формално да посочи, но и да ги подложи на съвкупен анализ. Поради това макар и в съобразителната част обжалвания съдебен акт коректно да е описан обема на сериозните телесни увреждания на праводателя на настоящата ищца,съответстващ на заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, то в недостатъчна степен въззивната инстанция е преценила произтичащите от него морални болки и страдания - чудовищно нетърпими по своя интензитет, според показанията на св. Г.. Обстоятелството, че след изписване от болничното заведение пострадалият К. не е могъл да се движи, нуждаел се от чужда помощ за физиологичните си нужди, ползвал е памперси и поради бързо проявилия се дементен синдром не е могъл да се контролира, да контактува адекватно с близките си, не ги е разпознавал, имал е забавен говор и затруднено гълтане, пищял е от болка, викал е и е бил целия в рани от залежаването, а медицинската експертиза е установила, че през целия период от инцидента до леталния изход състоянието му не се е подобрило и той се е нуждаел непрекъснато от чужда помощ, означава, че сумата от 40 000 лв. не може да покрие изискването за справедливост. Вярно е, че вещото лице е констатирало и наличие и на данни за прекаран, 4 години преди пътния инцидент, мозъчен инсулт с остатъчна флексионна к-ра в десните крайници, но с давност, предимно за ръката. Същевременно от разпит на експерта в съдебно заседание от 26.10.2016 г. пред СГС и от приложената в тази вр. медицинска документация е безспорно че от получения мозъчен инсулт лицето се е възстановило значително преди процесното непозволено увреждане, а получената дясностранна хемипареза с лек остатъчен дефицит е само в дясната ръка. Поради това и изводът на Софийски апелативен съд, че част от понесените приживе от пострадалия болки и страдания са в резултат и на изменения му от предходно негово заболяване неврологичен статус, е необоснован. Изграден и при непълна преценка на установените от св. Г., обстоятелства за физическото състояние на 58 годишния К. към датата на непозволеното увреждане, според които същият се и движил самостоятелно без затруднение, обслужвал се е без чужда помощ, имал е адекватни социални контакти, пазарувал е и полагал труд при условия на временна заетост, изводът на Софийски апелативен съд, за обем на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и обусловения от него размер на дължимото на ищцовата страна обезщетение за обезвреда, е в нарушение на закона и налага частична отмяна на обжалваното решение. Като споделя изцяло изложените в съобразителната част на въззивния съдебен акт съждения относно вида, характера и тежестта на телесните увреждания по пострадалия, получени в резултат на процесното пътно транспортно произшествие и при съобразяване на критериите, разяснени в горецитираната съдебен практика, на които трябва да отговаря обезщетението за неимуществени вреди, за да е в съгласие с установения в чл.52 ЗЗД принцип, настоящият съдебен състав намира, че общият размер на същото следва да е 70 000 лева. Явяващ се в този си размер справедлив паричен еквивалент на понесените приживе от увредения неимуществени вреди, обезщетението за обезвреда в случая подлежи на редуциране по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, съобразно установения 50% принос на последния в съпричиняване на вредата, поради което възлиза общо на 35 000 лева. Следователно присъдените от въззивния съд суми следва да бъдат увеличени с още15 000 лева. Въз основа на горното и на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивния съдебен акт за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв., касационната инстанция следва да постанови решение по съществото на спора в посочения смисъл. На правоприемника на починалия в хода на делото ищец– б.ж. на [населено място] К., дъщеря му Д. К. Ц. следва да се присъдят допълнително 15 000 лева. Върху допълнително присъдената сума се дължи законна лихва от датата на непозволеното увреждане -18.10.2014 г. до окончателното и изплащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, имаща характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение на Софийски градски съд за дължимото на адв. П К., на осн. чл.38, ал.2 ЗА, във вр. с чл.36 ЗА адвокатско възнаграждение за разликата над 901.71 лв. до 1578 лв., както и в частта, с която Д. К. Ц. е осъдена да заплати на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” допълнително сумите: 390 лв., деловодни разноски за първата инстанция и 600 лв. деловодни разходи за производството пред Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени претендираните деловодни разноски за касационното производство, които съобразно уважената част на иска, възлизат на сумата 735 лв., реално заплатено, в брой, адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие от 15.01.2018 г., с адв.П.К.- САК, което в общия си размер не е оспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК. При този изход на делото в касационната инстанция, ответникът, осн. чл.78, ал.6 ГПК, дължи заплащане на държавна такса за касационното производство по сметка на ВКС в размер на сумата 600 лв./ шестстотин лева/. В останалата обжалвана част, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2390 от 20.11.2017 г., по в. т. д. № 3451/2017 г., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 8520 от 24. 11. 2016 г., допълнено с решение № 2389/10.04.2017 г., двете по гр.д.№ 910/ 2015 г., е отхвърлен предявения от К. Ц. К., б.ж. на [населено място], починал в хода на делото и заместен от своя правоприемник, наследника му по закон Д. К. Ц., от [населено място], с ЕГН: 8409285794 против ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, [населено място] пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над 20 000 лева до 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане 18.10.2014 г., както и в следните части , имащи характер на определение: с което е отменено решение № 8520 от24.11.2016 г., по гр. д. № 910/15 г. на СГС, І-4, за осъждане на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, [населено място] да заплати, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, на адв. П.К. –САК, адвокатско възнаграждение за горницата над 901.71 лв. до присъдените 1578 лв. и с която Д. К. Ц., като правоприемник на починалия в хода на делото неин баща - б.ж. на [населено място] - К. Ц. К., е осъдена да заплати допълнително на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, [населено място] сумите: 390 лв./триста и деветдесет лева/, разноски за първоинстанционното производство и 600 лв./ шестстотин лева/, разноски пред въззивния съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” , [населено място] да заплати на К. Ц. К., б.ж. на [населено място], починал в хода на делото и заместен от своя правоприемник, наследника му по закон Д. К. Ц., от [населено място], с ЕГН: , действаща чрез адв.П.К.-САК,допълнително сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени от праводателя и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2014 г. до окончателното и изплащане, както и направените в касационното производство деловодни разноски, съобразно уважената част на иска в размер на сумата 735 лв./ седемстотин тридесет и пет лева/, реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 15.01.2018 г. ОСЪЖДА ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” , [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 600 / шестстотин /лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2390 от 20.11.2017 г., по в.т.д. № 3451/2017 г., в останалата му обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: