Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр.София, 17.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева със секретар К. Павлова при участието на прокурора Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. СТОЯНОВА наказателно дело под № 355/2010 година, за да се поизнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимите В. А. А. и Х. Николов Х. против решение № 120/2010 год. по въззивно нохд № 141/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. В жалбата на защитника на подсъдимия А. се поддържа, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия Х. обосновава искането си за отмяна на въззивното решение и оправдаване с доводи за необоснованост, неконкретизиран за незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила – последният конкретизиран с опорочаване на процесуално-следственото действие „разпознаване”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите поради липса на нарушения от поддържаните. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 141/2010 год. потвърдил присъдата от 21.12.2009 год. по нохд № 2223/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 9-ти състав (която е втора след отмяна на постановената по нохд № 3112/2004 год. на Софийския градски съд с решението по въззивно нохд № 140/2009 год. на Софийския апелативен съд поради констатирани нарушения на процесуалните правила), с която признал подсъдимите А. и Х. за виновни в това, че на 22.01.2002 год. в гр.София в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи – пистолет с патрони, мобилен телефон и пари-200 лева, на обща стойност 918,80 лева от владението на св.Попов с намерение да ги присвоят, употребявайки сила и деянието, извършено от А. е при условията на опасен рецидив. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.189, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.20, ал.1, б.А за А. и чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 за Х. при предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 НК ги осъдил на лишаване от свобода – съответно на 4 години, което А. да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС и 2 години и 6 месеца за Х., което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Оправдал ги по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия С. Митов. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК по отношение на подс.А. за наказанието по това и по нохд № 2757/2002 год. на Софийския градски съд и наложил най-тежкото от определените – 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при съответния режим, и по отношение на подс.Х. за наказанието по това и по нохд №№ 12361/2008 год. и 4981/2001 год. – и двете на Софийския районен съд, като наложил най-тежкото от определените – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Признал подсъдимия С. М. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК. Произнесъл се по въпроса за предварителното задържане на двамата подсъдими и размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимите А. и Х., които съдържат същите доводи, поддържани и пред касационната инстанция като основание за искането им да бъдат оправдани. Въззивният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава от установената в първоинстанционното производство. Предвид възраженията за необоснованост е направил подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, за който е направил извод, че е събран според правилата на НПК. Изложил е подробни съображения, включително и относно решението си да приеме, че са осъществени обективните и субективните признаци на престъплението грабеж по чл.198, ал.1 НК. Неоснователно е възражението в жалбата на подсъдимия А., че показанията на св.Попов са оценявани едностранно и само в негова вреда, с което е нарушен чл.107, ал.3 НПК. Поддържано е и във въззивната жалба като правилно и в съответствие с оценката според действителния смисъл е мотивиран отказът да го приеме при наличието и на други доказателства за същото обстоятелство, които е анализирал подробно. За да направи извод, че и този подсъдим е участвал в упражняването на физическо въздействие и в отнемането на вещ, съдът е взел предвид последователните и безпротиворечиви показания на св.Попов, че този подсъдим е бил на мястото заедно с Х.. Наличието на други лица в близост не е основание за съмнение, че автори на престъплението са само и точно двамата. Тяхното участие е изведено от данните за разположението им спрямо пострадалия, намирането на вещи, които са били отнети от него – у А. пистолет, а у Х. – мобилния телефон, както и в конкретните действия, които са упражнили върху него – както проявената първоначална активност да му предоставят жена за забавление, така и неудовлетворението и раздразнението им, последващите им действия като резултат от неговия отказ – нанасяне на удар отзад в главата и ритници по тялото с определена цел - да улеснят отнемането на вещите. Не броя на присъстващите, а конкретното поведение на двамата подсъдими е основанието инстанциите по същество да кредитират показанията на пострадалия като достоверни относно авторството на деянието. Доколкото е имало съмнение и недостатъчно убедителни доказателства относно участието на трето лице-Митов, съдът го е оправдал. Нанесените травми са констатирани от специалист и съответстват на показанията на свидетеля за местата и начина на въздействие върху тялото му. Съвкупната преценка на целия доказателствен материал, а не само обстоятелството, че този подсъдим с пистолета, отнет от пострадалия, е извършил престъпление, е основанието да се направи несъмнен извод за авторството. Данните за алкохолното повлияване също не са основание да се определят показанията на свидетеля като недостоверни. От съдържанието им за относими обстоятелства може да се направи извод, че това му състояние не е дало отражение върху паметта и възможностите да възпроизведе случилото се. Неоснователно е и възражението, че решението е постановено в нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Въззивният съд, както беше посочено и по-горе, не само е приел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но е направил подробен анализ и е мотивирал изводите си за достоверност на показанията на св.Попов, отговорил е на поддържаните доводи и възражения. Макар изискването по чл.339, ал.3 НПК да е предвидено като задължение само за случаите при постановяване на нова присъда, съдът е изложил подробно своите фактически и правни съображения в подкрепа на решението си да потвърди осъдителната присъда по отношение на А.. Няма нарушение с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК. Не са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 НПК. Спрямо същото лице не е имало производство за същото престъпление. Обвиненията по нохд № 2757/2002 год. на Софийския градски съд е за извършени от подсъдимия на 23.01.2002 год. престъпления по чл.199, ал.1-спрямо друго лице, и по чл.339, ал.1 НК за пистолет, който е „държал”. По обвинението за „придобил” съдът е постановил оправдателна присъда поради липса на доказателства за наличието на това обстоятелство. Образуваното наказателно производство не може да бъде прекратено на посоченото основание с оглед не само на квалификацията, но преди всичко с оглед фактите, предмет на приключилото наказателно производство, след като не се отнасят до същото престъпление. Неоснователна е жалбата на подсъдимия Х. Х.. Доводът, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в основаване на осъдителната присъда на негодни доказателствени средства-протоколи за разпознаване на лица (чл.143 и сл.НПК-отм.) е поддържан и пред въззивния съд. Видно от съдържанието на обжалваното решение въззивният съд е дал подробен отговор и е мотивирал неоснователността на твърденията на подсъдимия за допуснати нарушения при провеждане на процесуално-следственото действие с участие на пострадалия и подсъдимите. Настоящият състав възприема изложените съображения, защото са подкрепени с данните за съдържанието на протокола, за начина на провеждане, съответстващ на процесуалните изисквания по НПК-извършен е след описание от пострадалия на лицата и посочване на белезите, по които ги е разпознал, в присъствието на защитниците на подсъдимите. Законодателят е предвидил действията да се извършат в присъствието на поемни лица , което, както и останалите изисквания, органът на досъдебното производство е спазил. Не са предвидени специални изисквания за тези лица – пол, месторабота, възраст, нито изписване на единния граждански номер, идентификацията им в случай на необходимост да бъдат призовани и разпитани в някоя от фазите на наказателното производство. Законът е приложен правилно. Установени са всички признаци-обективни и субективни, и поведението на подсъдимите законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл.198 НК. След като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то касационната инстанция не може да проверява вътрешното убеждение на инстанциите по същество и да го заменя със свое относно фактическите обстоятелства по делото. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните в жалбите на подсъдимите за отмяна или изменение на въззивното решение, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че следва да бъде оставено в сила и на основание чл.357, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/26.04.2010 год. по въззивно нохд № 141/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: