6 Р Е Ш Е Н И Е № 632 София, 25 юни 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар Даниела Околийска ................. и с участието на прокурора Юлияна Петкова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2177/2012 год. Производството е по Глава ХХХІІІ – чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, по искане на осъдения Д. М. А. за възобновяване на нохд № 20/2012г. на РС-Тополовград с доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Съображенията са, че фактически липсват мотиви, както към присъдата, така и към въззивното решение, защото наведените доводи от защитата не са обсъдени и не е посочено защо не се възприемат. Липсват и мотиви относно механизма на причиняване на щетата и нейния размер, относно обективната и субективната страна на деянието. И обвинителния акт страда от същите пороци, което е ограничило и правото му на защита. Искането е да се отменят въззивното решение и първоинстанционната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Прокурорът е на становище, че искането е основателно. След преценка доводите и становищата на страните, предвид и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № 55/16.V.2012г. по нохд 20/12г. на РС-Тополовград, в сила от 17.Х.2012г., Д. М. А. е признат за виновен и осъден по чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК на 6(шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК 3(три) години за това, че на 11.ІІІ.2009 г. в [населено място] като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С., като съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява – на 23.ІХ.2008 г. в [населено място] в нарушение на чл. 30, ал.1 от Дружествения договор, сключил предварителен договор за покупко-продажба на закупения от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], обявен за окончателен с Решение от 11.ІІІ.2009 г. на РС-Тополовград с лицето И.В.П., като в пункт ІІ-3 на договора е била уговорена неустойка, равна на три пъти продажната цена на имота, като по този начин е била причинена вреда на С. С. в размер на 21120 лв.; осъден е да заплати на С. 21120 лв., обезщетение за причинените й вреди, ведно със законните последици. С решение № 136/17.Х.2012г. по внохд 261/2012г. на ОС-Ямбол, образувано по въззивни жалби от подсъдимия и частната обвинителка и гражданска ищца, първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило на 14.ХІ.2012г. Така срокът по чл. 421, ал.3 от НПК е спазен. Допустимо е и основателно. Първоинстанционната присъда е постановена при допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурора от 30.ХІ.2010г. (л.1 от ДП 216/30.ХІ.2010г.) срещу Д. М. А. за разследването му за престъпление по чл. 217, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С., като съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява – на 23.ІХ.2008 г. в [населено място] в нарушение на чл. 30, ал.1 от Дружествения договор, сключил предварителен договор за покупко-продажба на закупения от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], обявен за окончателен с Решение от 11.ІІІ.2009 г. на РС-Тополовград с лицето И.В.П., като в пункт ІІ-3 на договора е била уговорена неустойка, равна на три пъти продажната цена на имота, като по този начин е била причинена вреда на С. С. в размер на 10000 лв. Очевидно е, че изложените факти съдържат признаците на двете различни и отделни престъпления – по чл. 217, ал.1 от НК – съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управляване или пазене, и по чл. 217, ал. 2 от НК – съзнателни действия на представител или пълномощник против законните интереси на представлявания. Двете престъпления са свързани единствено с предвидената санкция. Така са ограничени основни и много важни процесуални права на обвиняемия по чл. 55 от НПК – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, а от там и правата му да дава или не обяснения по обвинението; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения, което несъмнено засяга упражняването на гарантираното и от чл.56 от Конституцията право на защита. Производството е образувано и при действието на чл. 218в от НК, ДВ, бр. 26 от 6.ІV.2010г., според който наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество. Липсата на конкретика в посочения по-горе смисъл на обвинението против осъдения не позволява проверка за спазването на това правило, а нарушението му – незаконосъобразно образуване и провеждане на досъдебно производство, изготвяне на обвинителен акт и по него образуване на нохд 20/2012г. на РС-Тополовград, завършило с влязла в сила присъда, несъмнено е също ограничаване правото на защита, след като в производството участват държавните органи по разследването и обвинението. От своя страна съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал.2, т.3 и по чл. 249, ал.1 и ал.2 от НПК, което въззивният съд при проверката по реда на чл. 314 от НПК не е констатирал и не е отменил присъдата с връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 335, ал.1, т.1 от НПК. Тези нарушения са отстраними и достатъчно основание за уважаване на искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. При новото разглеждане следва да се определи предмета на обвинението и според признаците на деянието то да се квалифицира според смисъла на закона; да се установи и по кой ред се преследва престъплението; установяването на съставомерните признаци ще отстрани противоречието в диспозитива на обвинението, пренесено и в присъдата: „…като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С....”. Следва да се обсъдят и внимателно преценят доводите и възраженията на подсъдимия и защитата му по съставомерността на деянието. Отмяната в наказателната част налага отмяна и в гражданската. Между впрочем, в тази част делото е останало съвсем неизяснено – има ли някаква връзка между инкриминираното деяние на осъдения и посочената в крайна сметка от в.л.Б. в заключението му на л.154-л.156 от досъдебното производство сума 21120 лв. По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Отменя по реда на възобновяване на наказателните дела влезлите в сила присъда № 55/16.V.2012г. по нохд 20/12г. на РС-Тополовград и въззивно решение № 136/17.Х.2012г. по внохд 261/2012г. на ОС-Ямбол и връща делото на Районна прокуратура – Тополовград за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: