3 Р Е Ш Е Н И Е №222 гр. София,27.12.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3107 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място], молба от 22.04.2013г. за отмяна на решение № 830/ 20.05.2011г. по т.д. № 381/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав, с което исковете му по чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД по договор за строеж на обект „Хангар за селскостопанска техника” и договор за строителство на „Водоем в лозарски масив” са отхвърлени. Молителят поддържа, че в атакуваното решение е прието, че не може да се ангажира отговорността на възложителя, поради липса на доказателства за изпълнение на обекта и приемането на работата. Позовава се на новооткрити доказателства – акт обр.14 от 05.05.2008г. за завършване на грубия строеж и акт обр.15 от 22.10.2008г. за установяване годността на обект „Хангар на селскостопанска техника” в землището на [населено място], като твърди, че същите не са подписани от него, не са му били известни до момента на влизане в сила на съдебното решение, но са от съществено значение за изхода на делото. Сочи, че въз основа на акт обр.14 може да се направи извод, че към 15.04.2008г. строежът на хангара е бил завършен от него, въпреки че на тази дата възложителят е подписал договор с нов изпълнител, предвид на това, че през интервала от време от 15.04.2008г. до 05.05.2008г. не са съставяни актове обр.12 и обр.7 за строежа, извън подписаните от представителя на молителя. С акт обр.15, подписан от втория изпълнител и строителния надзор, без възложителя, е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, екзекутивната документация и изискванията за строежите по чл.169 ЗТУ. Ответникът, [фирма], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди, че доказателствата, на които се позовава молителя, за да обоснове приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, не са относими към вземанията, произтичащи от договора за строителство на водоема, предмет на решението, чиято отмяна се търси. Изразява становище, че доказателствата не са и от значение за изхода на делото, тъй като не биха обосновали изводи относно изпълнените работи от молителя-ищец, различни от тези, направени от въззивния съд. Сочи, че подписването на акт. обр. 14 не обосновава дължимост на окончателното плащане по договора за строителство на хангара, тъй като удостоверява единствено извършването на грубия строеж, като обектът е завършен от друг изпълнител, който именно е подписал представения акт обр. 15. Аргументира неоснователността на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и с твърдение за неполагане на дължимата грижа от молителя за своевременно упражняване на процесуални права, позовавайки се на възможност страната да се снабди от общината с представените в настоящото производство доказателства по време на разглеждане на спора по същество. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на молителя за вземания, произтичащи от два отделни договора за строителство - на хангар и на водоем. Въззивният съд, се е мотивирал, че завършеността на конструкцията на сградата обуславя междинното плащане по договора за строителство на хангара, но не и окончателното плащане, чиято сума се претендира, и което е предпоставено от последващо извършени СМР, одобрени от възложителя, каквото не се доказва. Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Сочените от молителя доказателства - актове обр.14 и обр.15, представляват документация, свързана с изпълнението на договора от 31.08.07г. за строеж на „Хангар за селскостопанска техника”. Същите не са относими за правоотношението между страните, произтичащо от договора от 07.08.07г. за строителство на обект „Водоем в лозарски масив”. Поради липсата на твърдения за наличие на нови писмени доказателства относно вземанията, чийто източник е договора за строителство на водоема, не е налице основание за отмяна на решението в тази част. Представеният акт обр.14 е от значение за междинното плащане по договора от 31.08.2007г., а не за окончателното плащане, предмет на делото, което е дължимо след завършване на обекта, поради което това писмено доказателство не е относимо за изхода на спора, разрешен с акта, чиято отмяна се търси. Акт обр.15, на който се позовава молителя, е подписан на 22.10.2008г. от новия изпълнител на обект „Хангар за селскостопанска техника”, след отстраняването на молителя от строежа на 15.04.2008г., поради което не се доказва завършването на обекта след етап груб строеж да е осъществено от молителя. В него актове обр.12 и обр.7 са посочени само като брой, без да бъдат индивидуализирани по друг начин, поради което е недоказано твърдението на молителя, че посочените актове са именно съставените от неговия представител на обекта. Следователно, въз основа на акт обр.15 не би могъл да бъде направен извод, че след приемането на конструкцията, молителят е извършил останалите СМР до завършването на строежа, и същите са били приети от възложителя, което да обуслови възникване на вземане за последното плащане по договора. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че не се доказва сочените от молителя доказателства да са от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], от 22.04.2013г. за отмяна на решение № 830/ 20.05.2011г. по т.д. № 381/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.