Р Е Ш Е Н И Е № 448 град София, 15 декември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2369/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби на подсъдимия Г. Г. М., на защитника му адв. М. Ч. и на частните обвинители А. Г. Д. и Д. Г. Д. против въззивно решение № 124 от 5.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 158/2011 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В саморъчната жалба на подсъдимия се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 3 НПК, като се излагат съображения, че при индивидуализацията на наказанието не са преценени данните за личността му и се иска да бъде намалено. В жалбата на защитника се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон в частта по осъждането на подсъдимия за престъпленията по чл. 116 ал.1 т.6 НК и по чл. 152 ал.4 т.4 НК и в гражданско-осъдителната част и за явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 150 ал.2 НК. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като бъде оправдан по тези две обвинения и гражданският иск бъде отхвърлен, а наказанието за престъплението по чл. 150 ал.2 НК бъде намалено. В жалбата на частните обвинители А. Д. и Д. Д. се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения за допуснато нарушение на закона в частта, с която е отхвърлена гражданската им претенция и за явно несправедливо занижаване на наказанието. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите си по изложените в тях съображения, а по жалбата на ответната страна изразяват становище да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 68 от 16.02.2011 год. постановена по НОХ дело № 7/2011 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Г. М. за виновен в това, че на 5.05.2010 год. в гр. Бургас,жк.....: 1. извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на Г. Г. на 75 год., като употребил сила и я привел в безпомощно състояние и случаят е особено тежък- настъпила е смъртта на Г. Г., поради което и на основание чл. 150 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на девет години лишаване от свобода; 2. съвкупил се с Г. Г. на 75 год., като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние и случаят е особено тежък- настъпила е смъртта на Г. Г., поради което и на основание чл. 152 ал.4 т.4 го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода; 3. умишлено умъртвил Г. Г., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост и тя се е намирала в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.5 и 6 пр.2 и 3 го е осъдил на доживотен затвор при първоначален специален режим. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание доживотен затвор при първоначален специален режим. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на А. Г. Д. и Д. Г. Д. по 100000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 5.05.2010 год. , 2000лв обезщетение за имуществени вреди и 3000лв направени по делото разноски, като гражданските искове за неимуществени вреди за разликата до пълните им размери от по 200000лв е отхвърлил. С въззивно решение № 124 от 22.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 159/2011 год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като за трите престъпления е оправдал подсъдимия за квалифициращото обстоятелство “безпомощно състояние на пострадалата”, намалил е размерите на наказанията за престъплението по чл. 150 ал.2 НК – на седем години, за престъплението по чл. 152 ал.4 т.4 - на петнадесет години и за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 НК на двадесет години, което наказание като най-тежко е определил за изтърпяване по реда на чл. 23 ал.1 НК при първоначален строг режим. Потвърдил е присъдата в останалата част. По жалбата на подсъдимия Г. М.: Оплакването на касатора за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото. То се мотивира с осъждането му по обвинението по чл. 116 ал.1 НК при липса на обективни и субективни елементи от състава на престъплението и с неправилна квалификация на деянията против половата неприкосновеност на пострадалата като две самостоятелни престъпления. В подкрепа на първия довод се излагат съображения, че въззивният съд не се е съобразил с възраженията на защитата и прокурора и е потвърдил присъдата, макар нито един от елементите от състава на престъплението умишлено убийство да не е доказателствено обусловен. В подкрепа на втория довод се излагат съображения, че е налице степенувано посегателство против половата неприкосновеност на пострадалата и при отсъствието на семенна течност деянието следва да бъде квалифицирано само като блудство. Такива нарушения по делото не са допуснати. В хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие фактическите обстоятелства от предмета на доказване по чл. 102 НПК са изяснени в тяхната пълнота, при спазване изискванията на чл. чл.13, чл.14 и чл. 107 НПК. Надлежно са събрани, проверени и оценени съобразно действителното им съдържание и при спазване правилата на формалната логика всички доказателства и доказателствени средства. Посочени са приетите от тях фактически и правни изводи. Въззивният състав, който е сезиран с жалби от подсъдимия и пострадалите, като в жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия да наведени конкретни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата с осъждането му за престъпления, които не е извършил и е направено искане да бъде оправдан, в съответствие с правомощията си изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. При нея е констатирал, че събраните в първата инстанция доказателства са достатъчни и не се налага допълнително попълване на делото с доказателства. Като ги е обсъдил самостоятелно и в логическата им връзка, е възприел фактическите констатации на решаващия съд, че в нощта на 4.05.2010 год. подсъдимият проникнал в къщата на пострадалата с цел извършване на кражба, като разкъсал мрежата на един прозорец, а когато тя се събудила и се опитала да го изгони я блъснал на леглото в стаята, ползвана от нейния син, притиснал я с ръцете и тялото си, последователно осъществил с нея полов акт и проникване с пръсти и с пениса си в ануса й, като през цялото време притискал носа и устата й да не вика, че когато престанала да дава признаци на живот започнал да претърсва къщата за пари, че намерил и взел само дребна сума и апарат за мерена на кръвна захар, нахранил се с храна от хладилника и се прибрал в дома си. Тези фактически констатации за авторството на деянията и начина на извършването им не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата, както се поддържа от жалбоподателя. Съобразно действителното им съдържание са оценени всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, в това число и приложения протокол на л. 81 от досъдебното производство протокол за освидетелстване, заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза и останалите експертизи и експертни справки. От тях не могат да се направят изводи в претендирания от жалбоподателя смисъл, защото липсват обективни данни пострадалата при оказаната съпротива да е оставила травматични следи по тялото му. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията му. Твърдението му в съдебната фаза на процеса, че през многогодишното му пребиваване в населеното място нито един път не е влизал в двора и къщата на пострадалата е съпоставено с обективните находки за намерени негови дактилоскопни следи до прозореца, през който е проникнал и вътре в помещенията и с намерения в жилището му апарат за мерена на кръвна захар, за който направил изявление, че го е взел от жилището на пострадалата и мотивирано е отхвърлено като израз на защитна позиция. При тези фактически констатации е възприела извода за авторството на подсъдимия и правната квалификация на деянията като престъпления по възведените обвинения. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, са изложени подробни съображения, поради които е направен различен извод само за точната правна квалификация на престъпленията. Аргументиран е извода, че пострадалата не е била приведена в безпомощно състояние и подсъдимия е оправдан за това квалифициращото обстоятелство. Въззивната инстанция е обсъдила наведения довод, поддържан и от представителя на обвинението, за допуснато нарушение на закона в частта, с която е прието, че деянието обективира и признаците от състава на престъплението умишлено убийство по чл. 116 НК и на стр. 21 от мотивите на решението е изложила достатъчно съображения, поради които го е отхвърлила като неоснователен. При фактическите констатации, че легнал върху пострадалата, с пръсти и с половия си член прониквал в нейните влагалище и анус довели до кръвонасядания с пуктатини по лигавиците им, като едновременно с това притискал устата да не вика докато престанала да дава признаци на живот, неоснователно се поддържа, че от обективна страна не е предприел действия по нейното умъртвяване. Бруталните насилствени действия по отношение на възрастрана и болна пострадала са били насочени към полово удовлетворение и са довели до сериозни травматични повреди. Изслушаната по делото тройна съдебно медицинска експертиза е установила, че ограничаването на достъпа на кислород, чрез притискане на дихателните пътища е довело до рязкото повишаване нуждата на кислород от миокарда и също е в причинна връзка с леталния изход. При заключението на изслушаната съдебно психиатрична експертиза, че не е имал дефицит в интелектуално-мнестичната сфера и е могъл да разбира смисъла и значението на постъпките си и са ги ръководи, която не се оспорва и в настоящата инстанция, неоснователно се поддържа, че съставът на престъплението не е осъществен от субективна страна. Не е целял пряко настъпването на смъртта, но е съзнавал, че тя може да настъпи като евентуална последица от действията му. Законосъобразни са съображенията за отхвърляне довода на подсъдимия за нарушение на материалния закон с квалификацията на действията против половата неприкосновеност на пострадалата като две самостоятелни престъпления. Двете престъпления имат за обект защитата на едни и същи обществени отношения, и двете се извършват чрез употреба на принуда от страна на дееца, като разграничителният критерии между тях е крайната цел и степента на засягане на непосредствения обект на защита. Когато действията на дееца са обединени и подчинени на конкретно решение да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление наказателната отговорност ще бъде за блудство по чл. 150 НК. Когато обаче извършените действия са насочени към осъществяване на полов акт и такъв бъде осъществен или изпълнителното деяние по проникването с половия му орган във влагалището на пострадалата започне, отговорността ще бъде за довършено престъпление или опит по чл. 152 НК. Деянието е довършено с факта на проникване с половия член във вагината на пострадалата, поради което неоснователно се поддържа, че няма изнасилване без еякулация. Неоснователен е и довода, е се касае до едно престъпление, защото изнасилването поглъща блудствените действия. Това би било така само ако блудствените действия предхождат изнасилването и представляват прелюдия към него. Очевидно конкретният случай не е такъв, защото са извършени самостоятелни действия, всяко от които довършено и осъществяващо състав на самостоятелно престъпление. С проникването във вагината на пострадалата изпълнителното деяние на изнасилването е осъществено. Самостоятелно извършените действия , иразили се в проникване с пръсти и с половия си орган в нейния анус обективират състава на престъплението блудство. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което се мотивира с неправилна преценка обстоятелствата по чл. 54 НК е неоснователно. Наказанието е справедливо, когато е съответно на извършеното деяние и на данните за личността на дееца, и когато е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. На подсъдимия следва да бъде наложено такова по размер наказание, което да не надхвърля необходимото за поправянето и превъзпитанието му и от друга страна да не създава в него и останалите членове на обществото чувство за ненаказуемост. Наложените от въззивната инстанция наказания за всяко едно от престъпленията дължат сметка за тези основни принципи, като точно са оценени всички определящи наказателната отговорност на дееца обстоятелства, в това число и тези, на които в саморъчната си жалба основава искането за намаляване. Деянията от вида на инкримиринапите, при които жертви са възрастни и болни хора с намалена възможност да се защитят, са с висока степен на обществена опасност, а конкретно извършеното не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за тях. Подсъдимият е посегнал на половата неприкосновеност и живота на една беззащитна жена, която е спяла сама в дома си без да подозира, че по този начин ще завърши жизнения си път. Липсват данни да е разполагала с материални възможности, но въпреки това е проявявала състрадание към семейството му, като е намирала възможност да го подпомага с храна и дрехи. Независимо от чистото съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви, не може да се приеме, че е изцяло положителна личност. Начинът на извършване на деянията, проявената жестокост, користното намерение, с което е проникнал в чуждия дом, и от което не се е отказал и след като разбрал за смъртта на жертвата, го характеризират като жесток човек. Не само не е направил опит да потърси помощ, но най-хладнокръвно се нахранил с продукти, които открил в хладилника на жертвата, а след това претърсил помещенията за пари и ценни вещи. Относителната тежест на всички тези обстоятелства точно е преценена при налагането на наказание в максималния размер по на-леката алтернатива, предвидена за престъплението по чл. 116 НК. Наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода, което като най.тежко е определено за изтърпяване в най-пълна степен ще допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздейтвие върху останалите членове на обществото. Не са допуснати нарушения при ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия, които да налагат промяна на въззивното решение в поискания от жалбоподателя смисъл. Гражданските искове са доказани по основание, а по размери не са явно несправедливо завишени. Установено е, че гражданските ищци са поддържали непрестанен контакст със своята майка, като са я подпомагали, а след като здравсловното й състояние се влошило гражданският ищец се преместил да живее при нея. Отношенията между родител и деца били хармонични и се отличавали с обич и привързаност, гражданските ищци са поели разходите по погребение. Изживяли са болезнен шок, когато сутринта я намерили изнасилена и мъртва. Болките и страдания от нейната загуба и начина по който е настъпила са намерили съответен паричен еквивалент при определяне размерите на присъдените суми. Липсват основания за намаляването им, както и за намаляването размера на гражданския иск за имуществени вреди, който е съобразен с обичайно направените разходи, свързани с погребение на близък човек. По касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители: Оплакването на жалбоподателите че съдът е наложил на подсъдимия явно несправедливо занижено наказание в резултат на неправилна преценка на обстоятелствата по чл. 54 НК и на направения извод, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати без изолирането му от обществото до края на живота му, е неоснователно. При проверка на осъдителната присъда във връзка с това оплакване, въззивната инстанция е възриела извода на решаващия съд за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като обстоятелства, които обуславят налагането на по-тежко наказание Отдала е достатъчно начение на тези обстоятелства, като е наложила максимално предвиденото за престъплението по чл. 116 НК наказание лишаване от свобода. Изложените съображения, че може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно и без изолирането му от обществото до края на живота, намират опора в данните по делото. Подсъдимият е извършил тежки престъпления, но до сега не е осъждан и не е търпял мерки на наказателно правно въздействие. За тази първа проява, не може да се приеме, че никакви положителни промени в съзнанието му не могат да настъпят и следва да му се отнеме до живот възможността да върши престъпления. Не е допуснато поддържаното нарушение и в гражданско осъдителната част на съдебният акт. Присъдата е потвърдена, като мотивирано е прието, че присъдените суми за неимуществени вреди в размер на по 100 000лв не са определени в размери отклоняващи се от принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и от практиката на съдилищата по този вид дела. Достатъчни са да ги обезщетят за изживяните болки и страдания от загубата на своята майка. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 124 от 22.07.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 159/2001 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 68 от 16.02.2011 год. по НОХ дело № 7/2011 год. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: