5 РЕШЕНИЕ № 80 гр. София, 01.06.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Жанин Силдарева Членове: Дияна Ценева Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3812/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на С. П. Л. срещу решение № 126/ 06.06.2016г., постановено по в.гр.д. 504/2016г. на Великотърновски апелативен съд, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по следните поставени въпроси: „1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК; 2.Кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителна раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическа раздяла съвместния принос по чл. 21 СК; 3.Следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК.“ ВКС, в настоящия състав, дава следния отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване: ВКС е формирал задължителна практика и по трите поставени въпроси. Фактическата раздяла е правно понятие, което има следното съдържание: раздялата е окончателна, трайна и продължителна, прекъснала е всички емоционални, икономически и лични отношения между съпрузите, имотът не е придобит с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Определението на това понятие е дадено с т.р. 35-71-ОСГК и е потвърдено с решение по чл. 290 ГПК №43-13-ІІ ГО. Отговорът на първия поставен въпрос е, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните/р.№546-10-ІІІ ГО/, което в случая означава съдът, въз основа на доказателствата по делото, да прецени дали са налице всички положителни и отрицателни елементи от състава на фактическата раздяла- дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите, придобиването на имота не е с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Отговорът на втория поставен въпрос е, че имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла е индивидуална собственост на придобилият го съпруг /р.№43-13-ІІ ГО/. Без правно значение е обстоятелството дали имотът е придобит скоро след раздялата. Правно значение имат осъществилите се факти от състава на фактическата раздяла, а именно дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснала ли е всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите и дали придобиването на имота е с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Отговорът на третия поставен въпрос е, че търговските отношения между съпрузите са без правно значение за квалификацията на понятието фактическата раздяла. Семейните икономически отношения са свързани с общото живеене на съпрузите, с полагането на общи усилия за задоволяване на нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие. Търговските отношение имат за цел реализиране печалба за търговеца, поради което не могат да се квалифицират като семейни имуществени отношения /в този смисъл е т.р. 2-2001- ОСГК, което е запазило значението си и за СК от 2009г., поради еднаквост на хипотезите на чл. 21, ал.1 СК и чл. 19, ал.1 СК отм./. ВКС, в настоящия състав, намира следното по наведените касационните основания в подадената от С. Л. касационна жалба: Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 21, ал.4 СК и е приел, че съпрузите не са били във фактическа раздяла, страните не са заявили това обстоятелство по бракоразводното дело, имотът е бил придобит много скоро след раздялата между съпрузите и те са били запазили търговските си отношения през целия период до прекратяването на брака. Решението на въззивния съд е необосновано и неправилно и следва да се касира. То е в противоречие с дадените по- горе отговори на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване. ВКС, в настоящия състав, намира следното по съществото на спора: Страните по делото С. Л. и Н. Л. са сключили граждански брак на 22.07.1984г., който е бил прекратен с влязло в сила решение № 197/07.11.2014г. на Плевенски районен съд на основание чл. 50 СК. Ищцата С. Л. е напуснала семейното жилище в [населено място] в началото на месец март през 2004г. и оттогава не се е връщала в него. Ищцата е живяла временно в офиса на магазин в [населено място] след раздялата до 14.07.2004г., когато е купила процесното жилище в [населено място], където се е пренесла да живее и до настоящия момент. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите Р. Х., Д. Д. и Д. Г. и не са оспорени от ответника. Ответникът твърди в отговора на исковата молба, че страните са запазили икономическите си отношения, тъй като и след раздялата до настоящия момент извършват съвместна търговска дейност в магазина в [населено място]. Ищцата и ответникът са направили волеизявления пред бракоразводния съд, че са във фактическа раздяла и не могат да живеят заедно, който факт се установява от мотивите към приложеното по делото съдебно решение по чл. 50 СК. Ответникът не е имал представа за вида на жилището и преддоговорните отношения на ищцата с продавача, което обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Р. Х. и Д. Д., както и от категорично опроверганите твърдения на ответника в отговора на исковата молба, че жилището е купено „в груб строеж“ с предварителен договор и цената е платена преди раздялата. Предпоставките на чл. 21, ал.4 СК са налице, тъй като процесният имот е придобит от ищцата по време на трайна, продължителна и окончателна фактическа раздяла, продължила повече от 10 години, която изключва съвместния принос. Фактическата раздяла е прекъснала всички духовни, лични и икономически отношения между страните, тъй като съпрузите не са живеели заедно, имотът не е придобит с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството /ищцата е живеела в офиса на фирмата и е имала належаща жилищна нужда, а ответникът дори не е знаел какъв имот и на каква цена е купила ищцата/. Покупката на имота скоро след раздялата и съвместната търговска дейност между съпрузите са обстоятелства без правно значение, съгласно отговорът на поставените правни въпроси, даден в началото на мотивите към решението. Искът по чл. 21, ал.4 СК е основателен и следва да се уважи. Съгласно изхода на спора, съдът присъжда на ищцата, направените разноски и за трите инстанции, представляващи следното: платени държавни такси в размер на 489,56лв. за първа инстанция, 244,78лв. за втора инстанция и 244,78лв. за касационна инстанция, платен адвокатски хонорар в размер на 1600лв. за първа инстанция, 1100лв. за втора инстанция и 600лв. за касационното производство, платен депозит за вещо лице в размер на 350лв.. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : Отменя решение № 126/ 06.06.2016г., постановено по в.гр.д. 504/2016г. на Великотърновски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Признава за установено на основание чл. 21, ал.4 СК спрямо ответника Н. К. Л. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], че ищцата С. П. Л. с ЕГН [ЕГН] е индивидуален собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.5, апартамент 10, представляващ самостоятелен обект с идент. 10447.503.183.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-86/ 19.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 92,92кв.м., който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 10447.503.183, 10447.503.314 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 10447.503.183, с предназначение жилище, ведно с прилежащото избено помещение №9, с площ от 10,97кв.м., както и гараж №5, представляващ самостоятелен обект с идент. 10447.503.183.1.11 с площ от 31,77кв.м. по същите кадастрална карта и регистри на [населено място], разположен в същата сграда, заедно с 8.23% ид.ч. от общите части на сградата и 8.40/413 ид.ч. от поземлен имот с идент. 10447.503.183, целият с площ от 403кв.м.. Осъжда ответника Н. К. Л. да плати на ищцата С. П. Л. разноски в размер на 4629,12лв., направени пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: