РЕШЕНИЕ                    № 200     гр.София, 17.03.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:                           Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1417 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. М. срещу решение от 30.04.2009 г., по гр.д. № 1848/2008 г., на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 11.01.2008г., по гр.д. № 5656/2006 г. на Софийски районен съд и се отхвърлят предявените искове от Б. И. М. срещу В. Х. Х. и М. П. А. , с правно основание чл.26, ал.2 и чл.135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Касационно обжалване е допуснато с определение № 1* от 21.10.2009 г., тъй като поставеният материалноправен и процесуалноправен въпрос за приложението на чл.114, ал.3 ГПК (отм.), когато следва да се установи знание за увреждане на кредитора от страните по сделка, извършена след подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, но преди постановяване на решението по реда на чл.231 ГПК (отм.), има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, при липса на съдебна практика, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Х. Х., чрез адвокат С, е депозирала писмен отговор, в който са оспорени изложените доводи с твърдения, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ГПК, поради което въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Ответникът по касационната жалба М. П. А. , чрез адвокат Д, също е депозирала писмено становище, в което подробно са оспорени изложените доводи от касатора, с искане да се потвърди обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен и процесуалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влизане в сила на решението на Върховния касационен съд от 30.01.2003 г., за обявяване на предварителния договор от 01.06.1998 г., за окончателен, купувачът по този договор е станал собственик на продавания апартамент и валидно е прехвърлил своето право на собственост на трето лице, с н.а. № 77 от 19.02.2004 г. Договорът за продажба на същия имот не е нищожен като привиден, тъй като не се доказва симулативност на волеизявленията, на страните по него, а възраженията, обосноваващи липсата на намерение да се сключи сделката са отхвърлени като неоснователни. Съдът е отхвърлил и предявения иск за обявяване на недействителен по отношение на ищцата, сключения между ответниците договор за продажба, тъй като не се доказва качеството й на кредитор, по отношение на тях. Касационната жалба на Б. И. М., чрез адвокат Д, срещу въззивното решение, по гр.д. № 1848/2008 г., на Софийския градски съд, съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения за приложението на чл.114, ал.3 ГПК (отм.), чийто последици необосновано не са възприети от въззивния съд, което е станало причина за отхвърляне на исковете. Касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е установил фактическите обстоятелства по делото и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е направил законосъобразни правни изводи. Особеното исково производство за сключване на окончателен договор приключва с влизане в сила на съдебното решение, от който момент купувачът по предварителния договор става собственик и може валидно да се разпорежда с правото на собственост. След вписване на съдебното решение, с което предварителния договор е обявен за окончателен, третите лица могат да придобиват права, тъй като това решение замества нотариалния акт. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и образуваното във връзка с това производство, възстановяват висящността на исковото производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, но от деня на постановяване на решението по чл.231 ГПК (отм.). Без значение в случая е вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като правата на третите лица, които придобиват спорното право в течение на производството, са непротивопоставими на ищцата само до приключване на исковото производство, респективно - до отбелязване на решението или до изтичането на шестмесечния срок да се извърши това отбелязване (чл.115, ал.2 от ЗС). В тази връзка, извършената продажба на апартамента, след приключване на особеното исково производство, но преди отмяната на влязлото в сила съдебно решение, е противопоставимо на ищцата, което обуславя нейният правен интерес от предявените искове. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд не е направил доказателствени изводи от неявяването на ответника М, за да отговори на въпросите по чл. 114 ГПК (отм.), тъй като с отговорите се иска от насрещната страна да установи признание за намеренията на двамата ответници за сключване на увреждаща ищцата сделка, а не изясняване на обстоятелства от съществено значение за решаване на делото. Липсата на ясно проявен интерес при закупуването на апартамента (имота е с тежест, в друго населено място, закупен на цена по данъчна оценка, между близки приятелки, без да е извършен оглед) е индиция за симулативно прехвърляне на собствеността и намерението да се увреди ищцата, но тези обстоятелства не доказват такова намерение, поради което правилно е отхвърлен иска за нищожност на договора като привиден. Неправилни са обаче изводите на съда за качеството кредитор на ищцата, тъй като с отмяната на влязлото в сила решение от петчленен състав на Върховния касационен съд и окончателното отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, ищцата е носител на непарично вземане и разполага с павлов иск, тъй като сделката с третото лице осуетява правото й на собственост. Действията на длъжника увреждат ищцата, но сключената сделка е възмездна, поради което е необходимо да се установи, че и третото лице, с което е длъжникът е договарял е знаел за увреждането.становено е от свидетелските показания, че ответниците са много близки приятелки, които са знаели за приключилия съдебен спор (свидетеля Г. ), но от данните по делото не се установява по несъмнен начин М. П. А. да е знаела за подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, поради което предявеният иск по чл.135 ГПК правилно е отхвърлен от въззивния съд. Когато вземането на кредитора е известно само на една от страните по възмездната сделка е без значение дали тя е искала осъществяване на неблагоприятния резултат, след като насрещната страна е била добросъвестна. С влизането в сила на съдебното решение за обявяване на окончателен договор и с оглед реда на вписване на договора за покупко-продажба, М. П. А. има противопоставими права на първоначалния продавач - Б. И. М., които не са придобити симулативно и не се доказва купувача по договора от 19.02.2004 г. да е знаела за увреждането, поради което правилно предявените искове са отхвърлени. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение, без да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, тъй като не са поискани такива от ответниците. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   РЕШИ:   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.04.2009 г., по гражданско дело № 1848/2008 г., на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.