Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * неуважено искане за възобновяване от осъден


Р Е Ш Е Н И Е

№ 615

София, 13 декември 2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
ЦветинкаПашкунова

при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Н. Л.
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 638/2010 г.

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на А. А. Н., чрез неговия упълномощен защитник адвокат Е. П. от АК – П., за възобновяване на наказателното производство по н ч д № 167/2010 година, по описа на П. районен съд, по което с определение № 721/10.06.2010 година е отказана съдебна реабилитация на молителя, за осъждането му по н о х д № 2291/2004 година, по описа на РС-Пазарджик.
В искането е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в отсъствие на молителя е разгледал делото, поради което отсъстващият е бил лишен от възможността да представи доказателство за възстановяване на причинената щета от престъплението, за което е бил осъден по н о х д № 2291/2004 година. Като доказателство за наличие на такова, към искането за възобновяване е приложен препис от саморъчно изготвена разписка за получени на 6.03.2010 година 375 лева от пострадалия от престъплението А. Д., както и разписка със същото съдържание, от същото лице с нотариална заверка на подписа от 7.09.2010 година. Направено е искане по реда на възобновяването да се отмени цитираното определение и делото да се върне за ново разглеждане, за да се съобрази от новия съдебен състав доказателството за възстановените щети.
Пред касационната инстанция А. Н. се явява лично и с упълномощения се защитник адвокат П.. Същата поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Прокурорът дава заключение за основателност на искането по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизпълнение от страна на съда в пълнота на задълженията му произтичащи от чл. 13 ал. 1 НПК, за разкриване на обективната истина.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения.

С цитираното определение А. Н. е реабилитиран за осъжданията по н о х д №№ 623/2003 година, 1620/2005 година и 2887/2006 година, всички по описа на П. районен съд. Със същото определение е оставено без уважение искането на молителя за съдебна реабилитация по н о х д № 2291/2004 година по описа на същия съд.
Преди всичко следва да се има предвид, че в производството по раздел ІІ от Глава Тридесет и четвърта от НПК „Прилагане на принудителни медицински мерки. Реабилитация”, относно реабилитацията на осъдените лица, тежестта за доказване на обстоятелствата свързани с това, е върху лицето което иска реабилитация. В конкретния случай, в изпълнение на служебното начало в наказателния процес, съдът е дал указания във връзка с необходимите доказателства на молителя, чрез писмено съобщение, което му е връчено чрез неговата съпруга на 4.02.2004 година /л. 12/. По делото има данни, че съдът, преди внасяне на делото в открито заседание, е издал редица съдебни удостоверения на адвокат С. П., който се легитимирал като пълномощник на Н., без писмено пълномощно, за да се снабди с изброените в съобщението доказателства свързани с искането за реабилитация. Следователно Н. е знаел, че следва да представи такива, включително и разписка за възстановените щети причинени от престъплението предмет на н о х д № 2291/2004 година, за което е отказана реабилитация. Част от тези доказателства са представени от адвоката, заедно с молба подписана от него, в която по указанието относно изискването за възстановени щети е обяснено, че поради липса на средства молителят не може да възстанови щетите. Тази молба е заведена в съдебното деловодство на 11.02.2010 година /л. 16/.
В първото съдебно заседание, насрочено за 11.03.2010 година, молителят Н. бил редовно призован, чрез съпругата си, на 16.02.2010 година, която видно от призовката приложена на л. 65 от делото, е поела задължение да му я предаде. За същото заседание бил призован и адвокат П., който се явил, но нямал писмено пълномощно и поради отсъствие на молителя не можел да го представлява в производството за реабилитацията му. С оглед на бързината на процеса, съдът изискал служебно от ОД на МВР П. данни за криминалната регистрация на Н., както и данни за това, дали същият не е в чужбина. В следващото съдебно заседание, съдът отново отложил делото, за да изиска посочване от ПАК на служебен защитник за молителя Н., поради това, че получил информация /л. 72/, че той е напуснал страната на 8.03.2010 година. Било отложено и заседанието проведено на 2 април 2010 година, тъй като прокурорът, като страна в производството поискал допълнителни данни за изтърпяването на наказанието по н о х д № 2882/2010 година. В определението за отлагане на делото отново е поискана справката от ОД на МВР за криминалната регистрация на молителя и за това дали се е завърнал от чужбина, въпреки информацията съдържаща се в писмото на л. 78, че след 1.01.2007 година, когато Република България става член на ЕС, съгласно Директива 2004/38/ЕО, граничните власти извършват проверка на документите на преминаващите границата лица по метода „преценка на риска”. С други думи, има вероятност лицето да влезе в страната, без това да се регистрира от контролните гранични власти.
Последвала отмяна на всички процесуални действия свързани със съществото на делото, поради отсъствие на съдебен заседател и делото започнало с нов състав /съд. заседание от 20.05.2010 г./. Последвали още две заседания, в които съдът служебно продължавал да събира доказателства свързани с изтърпяването на наказанията наложени на искащия реабилитация. В последното заседание, след събиране на всички относими към реабилитацията на Н. доказателства, за които съдът е имал информация, че могат да бъдат установени, било постановено атакуваното определение, с което е постановена реабилитация за три осъждания, а за това по н о х д № 2291/2004 година, молбата е оставена без уважение поради липса на доказателства за възстановяване на щетите от престъплението.
От изложеното до тук става ясно, че П.т районен съд е направил повече от това което изиска процедурата за реабилитация, за да постанови законосъобразно определение по искането на осъдения Н.. От данните по делото става ясно, че последният се е дезинтересирал от изхода му, прекъснал е връзките с устно упълномощения адвокат и въпреки, че преди напускането на страната, на 6.03.2010 година е разполагал с писмено доказателство за възстановените щети от престъплението предмет на н о х д № 2291/2004 година, не го е предоставил на сезирания от него с искане за реабилитация съд. Не е имало никаква пречка да стори това по пощата или с молба внесена в деловодството на съда, така както адвокат П. е представил другите доказателства в изпълнение на указанията на съда. Както вече се посочи с тези указания Н. би следвало да е запознат поради редовното връчване на съобщението на неговата съпруга, по време преди той да напусне страната.
Освен това, законодателят е предвидил възможност за повторно искане за реабилитация, съгласно чл. 436, ал. 4 НПК, в което производство той би могъл да представи писмените доказателства които представя пред ВКС. По повод последното, следва да се има предвид, че от една страна, производството за възобновяване на наказателното производство уредено в глава тридесет и трета НПК, съдържа препращащата норма по чл. 426 НПК, която предвижда доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. От друга, в раздела, посветен на касационното производство, няма правна норма, която изрично да регламентира възможността в това производство, при липсата на особени правила, да намерят приложение правилата касаещи производството пред първата и въззивната инстанция. Единствената норма, която регламентира съдебното заседание пред касационната инстанция е тази по чл. 353 НПК. Пред ВКС съдебно следствие не се провежда, а само в такъв стадии биха могли да се приемат писмени доказателства от страните.
Поради изложеното искането на защитата на Н. за отмяна по реда на възобновяването на производството в което е била отказана реабилитацията по едно от трите дела, следва да се остави без уважение.
Водим от горното и поради липса на процесуални основания за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. Н. направено чрез неговия упълномощен защитник адвокат Е. П. от АК – П., за възобновяване на наказателното производство по н ч д № 167/2010 година, по описа на П. районен съд, по което с определение № 721/10.06.2010 година е отказана съдебна реабилитация на молителя, за осъждането му по н о х д № 2291/2004 година, по описа на РС-Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: