Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 26.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 507 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. Ч. за отмяна на влязлото в сила Решение № 57/ 12.01.2010 г. по в.гр.д.№ 1217/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Д. Н. Г. и Н. Н. Г. против И. П. Ч. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на недвижим имот, представляващ 41,25/310 ид.ч. от имот № *, кв.18 по плана на [населено място], с площ от 310 кв.м., при съседи: от север- ПИ № *, от изток- ПИ № *, от юг- ПИ № *, от запад- улица. Молителката твърди, че има качеството на съпруга на ответника и на това основание е обвързана от влязлото в сила съдебно решение, доколкото предмет на спора е право на собственост върху имот, придобит от тях по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа, че за постановеното срещу съпруга й съдебно решение узнала едва на 08.03.2012 г. след разговор с роднини, тъй като с ответника били във влошени лични отношения, макар и бракът им да не е прекратен с развод. По изложените съображения счита, че молбата й за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, като моли влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд при конституирането й като необходим другар на страната на ответника. Ответниците по молбата Д. Н. Г. и Н. Н. Г. поддържат, че същата е процесуално недопустима като подадена след предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен срок, предвид наличието на данни, че молителката е узнала за влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд на 09.05.2011 г., когато е получила за съпруга си покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано по издаден въз основа на това решение изпълнителен лист. Молят молбата да бъде оставена без разглеждане, като им бъдат присъдени направените в производството разноски. Ответникът И. П. Ч. заявява становище за основателност на молбата. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за НЕДОПУСТИМА. Съгласно чл.304 ГПК право да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение има третото лице, по отношение на което решението има сила, макар и да не е било страна по делото /чл.216, ал.2 ГПК/, като по силата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК правото следва да бъде упражнено в 3-месечен срок, считано от датата на узнаване на решението. В конкретния случай не се спори между страните, а се установява и от представения Акт за граждански брак № 008301 от 13.10.1985 г., че молителката е съпруга на лицето, срещу което е постановено влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд, при което предмет на спора е недвижим имот, придобит от съпруга й по време на брака по силата на придобивна давност /което се установява от представения в приключилото производство нотариален акт за собственост, издаден на 19.10.2005 г. по реда на обстоятелствена проверка/, с оглед на което същата притежава необходимата процесуалноправна легитимация да иска отмяна на решението в качеството си на обвързан от същото необходим другар, неучаствал в съдебното производство. Същевременно обаче от събраните в настоящото производство доказателства може да се направи обоснования извод, че молбата за отмяна е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Видно от представена обратна разписка, на 10.05.2011 г. е удостоверено връчване от пощенски служител на покана за доброволно изпълнение изх.№ 2454/ 02.05.2011 г. по изп.дело № 20117590400085 на ЧСИ Н. В., адресирана до И. П. Ч.. От приложената покана се установява, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от РС- Пловдив за отстъпване собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ 41,25/310 ид.ч. от имот № *, кв.18 по плана на [населено място], с площ от 310 кв.м., при съседи: от север- ПИ № *, от изток- ПИ № *, от юг- ПИ № *, от запад- улица в полза на Д. Н. Г. и Н. Н. Г., както и за заплащане на сумата 1 190 лв. Разноски на взискателите и 114 лв. такса в полза на частния съдебен изпълнител. Според заключението на изслушаната в настоящото производство Съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно, подписът за „получател” в обратната разписка е положен от Р. И. Ч.. На това основание следва да се приеме, че същата е узнала за изпълняваното съдебно решение, чиято отмяна иска, на датата 10.05.2011 г., поради което 3-месечният срок за подаване на молба по чл.304 ГПК следва да се смята изтекъл на 10.08.2011 г. /чл.60, ал.3 ГПК/, поради което подадената на 06.04.2012 г. молба за отмяна е просрочена. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необосновано твърдението на молителката, обективирано в депозирано на 05.02.2013 г. писмено становище, според което получаването от нея на пощенска пратка до съпруга й, съдържаща покана за доброволно изпълнение, не обуславя знание за съдържанието на последната, тъй като пратката била в запечатан пощенски плик, който тя не е отваряла поради влошените й отношения с нейния съпруг. Преди всичко следва да се отбележи, че подписаният от молителката частен документ се ползва с материална доказателствена сила срещу нея, доколкото обективира неизгодно за издателя си изявление относно факта на получаване на документа, описан в разписката, а именно покана за доброволно изпълнение с описаното по-горе съдържание. Полагайки подписа си под известието-обратна разписка, Ч. по същество е направила изявление, че е получила тъкмо посочения в разписката документ, а не запечатан плик, за което твърдение данни липсват. Нещо повече- именно твърдяните влошени отношения със съпруга й, което предполага липса на доверие между тях, са аргумент да не се приема от негово име пощенска пратка с неизвестно съдържание, след като получаването може да е свързано с неблагоприятни последици за адресата. По така изложените съображения следва да се приеме, че молителката е узнала за постановеното срещу съпруга й решение не по-късно от 10.05.2011 г, когато е удостоверила с подписа си получаване за него на покана за доброволно изпълнение въз основа на влязлото в сила съдебно решение, поради което подадената на 06.04.2012 г. молба за отмяна по чл.304 ГПК се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответниците Д. Н. Г. и Н. Н. Г. следва да се присъдят направените от тях разноски в производството, а именно 750 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с правна квалификация чл.304 ГПК на Р. И. Ч. за отмяна на влязлото в сила Решение № 57/ 12.01.2010 г. по в.гр.д.№ 1217/09 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Р. И. Ч.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на Д. Н. Г.- ЕГН [ЕГН] и Н. Н. Г.- ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски. Решението, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.