Р Е Ш Е Н И Е   № 170   София, 14 април 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесет и седми март......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН НЕНКОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …СТЕФКА БУМБАЛОВА..….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 101 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдения М. О. М. / наименовано жалба/ за проверка на решение № 113/ 09.12.2008 г. по внохд № 269/08 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдена допълнителна присъда от 30.09.2008 г. на Разградския районен съд. В искането се прави оплакване, че допълнителната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилното му осъждане да заплати имуществени вреди, които са възстановени на пострадалата фирма “Балканфарма- Разград” АД. Моли решението да бъде отменено. Гражданският ищец е депозирал писмено възражение, в което излага доводи за недопустимост и неоснователност на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като осъденият имал право на регресен иск срещу извършителя на кражбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:   С присъда № 328/ 16.09.2008 г. по нохд № 529/08 г. Разградският районен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че през месец септември 2002 г., при продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за М. П. Н. имотна облага е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи в големи размери- 140 кг. от лекарството “Тилозин- Тартарат” на стойност 12600 лв., собственост на “Балканфарма Разград” А. , за които знаел, че са придобити от Н. ч. престъпление и на основание чл. 215 ал.2 т.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.55 НК го осъдил на пет месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. По отношение на приетия за разглеждане граждански иск за причинени имуществени вреди, съдът се произнесъл с допълнителна присъда от 13.09.2008 г., като осъдил М. да заплати на “Балканфарма Разград” А. обезщетение в размер на 12 600 лв. По жалба на подсъдимия, касаеща допълнителната присъда, Разградският окръжен съд се произнесъл с потвърдително решение.   Върховният касационен съд намира, че производството е по реда на глава 23 от НПК и следва да се произнесе по същество. Депозирана жалба разглежда като искане за възобновяване на наказателното дело и проверка на влязлото в сила въззивно решение, тъй като е подадена от осъдения, в срока по чл.421 ал.3 НПК и с нея се претендират нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяването му- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. По същество искането е основателно. Първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият М е признал изцяло фактите, отразени в обвинителния акт. Прието е, че през месец септември 2002 г., на два пъти той получил от св. Н общо 140 кг. “Тилозин Тартарат”, за които знаел, че са придобити от него ч. кражба от цеховете на Балканфарма гр. Р.. Продал ги в гр. С. на виетнамския гражданин Н. З. , а получените суми поделил с Н. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.215 ал.2 НК. Разградският районен съд е мотивирал решението за основателността на гражданския иск с аргумента, че обвинението срещу М. няма нищо общо с обвинението срещу Н. Вредите, възстановени от извършителя на кражбата не освобождават вещния укривател от задължението да възстанови тези, причинени от неговата престъпна дейност. Такова виждане не почива на закона и сочи за неразбиране на правната природа на престъпленията кражба и вещно укривателство. Въззивният съд законосъобразно не е възприел доводите на районния съд, тъй като между престъпленията кражба и вещно укривателство съществува фактическа връзка. Тя се изразява в това, че при вещното укривателство деецът придобива или спомага да бъдат укрити или отчуждени вещите, предмет на кражбата. Престъпната дейност на вещния укривател може да се отнася до всички откраднати вещи или до част от тях, но предметът на двете престъпления е един и същ. Върховният касационен съд намира изводът на Разградския окръжен съд, че имуществените вреди за пострадалото дружество не са възстановени изцяло от извършителя на кражбата, св. Н за лишен от доказателствена основа. Щетите за “Балканфарма” А. произтичат от извършена кражба на негово имущество, част от което М. е спомогнал да бъде отчуждено. За единия от извършителите на кражбата, М. Н. делото е приключило със споразумение по реда на глава 29 НПК. Това споразумение не е приложено по настоящото производство и за касационната инстанция остава неизяснено обстоятелството как Разградският окръжен съд е направил констатацията, че не всички щети са възстановени на пострадалото дружество. Лишен от фактическо основание е и изводът, че споразумението се отнасяло само за част от обема на обвинението за кражба, повдигнато на Н. Процесуалното действие “повдигане на обвинението”, на което се позовава Разградският окръжен съд, се осъществява в един по-ранен етап на наказателния процес и е предназначено да определи първоначалния предмет на доказване по делото. Обвинението по чл.219 НПК може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването, както по отношение обективните признаци на престъплението, така и по правната квалификация. От обстоятелството, че на досъдебното производство Н. е обвинен в кражба на 460 кг. тирозин- тартарат не следва, че за същото количество ще се внесе обвинителния акт. Едва с изготвяне на обвинителния акт прокурорът взема решение какво да бъде окончателното обвинение. Тъй като в случая обвинението срещу М. Н. не е разгледано по общия ред, а по реда на глава 29 от НПК, то обема на негово обвинение е очертан в сключеното споразумение, което има силата на присъда и всякакви други изводи относно предмета на кражбата са недопустими. Разградският окръжен съд е бил длъжен да изиска и да се запознае със споразумението и въз основа на неговото съдържание да формира решението си за основателността на предявения от “Балканфарма” иск за вреди срещу М. Това налага производството на бъде възстановено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При решаването на въпроса за гражданската отговорност на М. следва да се има предвид, че той е обвинен и осъден за укривателство на вещи, откраднати от М. Н. и не може да отговаря за вреди, извън предмета на обвинението. Наказателният процес не е процес за вземането, поради което основанието на гражданския иск са само вредите, пряка и непосредствена последица от престъплението. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 269/2008 г. на Разградския окръжен съд. ОТМЕНЯВА решение № 113/ 09.12.2008 г., с което е потвърдена допълнителна присъда от 13.09.2008 г. по нохд № 529/2008 г. на Разградския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: