Р Е Ш Е Н И Е № 13 С о ф и я, 27 февруари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 я н у а р и 2020 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1208/2019 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Г. Т. от София адв.В.Б. от АК-София се обжалва решение № 386 от 16.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 745/2019 г. на Софийския апелативен съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяна на атакувания съдебен акт и оневиняването му от касационната инстанция, за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда и накрая за намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Т., редовно уведомен, не взема участие в касационното производство, като защитникът му адв.Б. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по някое от алтернативно наведените в нея искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 55 от 25.02.2019 г. по НОХД № 2720/2018 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. Г. Т. от София за виновен в това, че на 23.03.2017 г. в София без надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество – кокаин и хероин на обща стойност 16,40 лева чрез продажбата му на Г. Н. Х. от с.гр. и на основание чл.354а, ал.1, пр.5-то от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата от 5000 до 20000 лева. На основание чл.354а, ал.6 от НК е постановено отнемането на процесните високорискови наркотични вещества в полза на държавата, след което същите да бъдат унищожени по съответния ред. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 052,84 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.Т. адв.А.Н. от АК-София с възражения относно нейната обоснованост, процесуална и материалноправна законосъобразност и явната несправедливост на наложеното му наказание и искане за постановяване от апелативния съд на нова оправдателна присъда, но с поставеното на настоящата касационна проверка решение Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло. В касационната си жалба защитникът адв.Б. навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на правно значимите факти по делото, за неправилно приложение на материалния закон с алтернативни искания за оневиняване на подзащитния й, за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за намаляване на размера на наказанието му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима като подадена в законния срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : В доводите си по ангажираните касационни основания защитникът на подс.Т. повтаря наведените пред двете инстанции по фактите оплаквания за неоснователното им предоверяване на показанията на св.Г.Х., в ситуация, при която същата е била принудена да ги депозира както пред разследващия орган, така и в разпита й пред съдия на досъдебното производство и при ограничена психическа годност да свидетелства, срещу възприетата косвена подкрепа от показанията на полицейските служители св.Б. и св.Кр.И., които били обвързани с разследването при ползване от същите на оперативна информация относно противоправно поведение на Т. и недоволството й от липсата на отговор на всичките им възражения против правилността на първоинстанционната присъда в обжалваното въззивно решение. На тази основа се обосновават съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на апелативния съд, неправилно приложение на материалния закон поради наличие на предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК и накрая за явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание, сочещо на „назидателно отношение” към него с опасност да се предизвика „формирането на отрицателни личностни промени …. за изграждане на перманентни противообществени навици”. Всички тези възражения са били поднесени и пред Софийския градски съд и повторени и пред апелативния съд са получили сбити и категорично законосъобразни и обосновани отговори, към които касационният състав няма основание да бъде критичен. Първата инстанция не се е задоволила с обема на събраните на досъдебното производство доказателства и с ползваните доказателствени средства и способи на доказване и е проявила нужната активност за изясняване на психическото състояние на св.Х. към момента на осъществяване на инкриминираното деяние от подс.Т. заради наркотичната й зависимост чрез назначената и възприета КСППЕ, годността й да свидетелства относно съществените фактически обстоятелства от предмета на доказване по делото, като тяхната достоверност е обстойно проверена както чрез показанията на полицейските служители св.И. и св.Б., извършващи пряко наблюдение към входа на блока в[жк]с намиращото се там ползвано от Т. жилище, както и чрез данните за разговора й с него по мобилния телефон (според заключението по назначената от СГС СТЕ) с ползвана СИМ карта, издадена на името на починалия некредитиран от съда св.И.Б., чрез намерените в нея закупени от подсъдимия „сгъвки” с високорискови наркотични вещества, съответно изследвани и оценени по ФХЕ и СОЕ, заключенията по които не се оспорват. Основателно не са били приобщени и съответно доказателствено ползвани показанията на този починал впоследствие свидетел за факти, които не са ангажирани в обстоятелствената част на обвинението, свързано с разпространените от подс.Т. на св.Х. високорискови наркотици. Въззивната инстанция на свой ред (стр.6-10 от мотивите на решението) е обсъдила доказателствената подкрепа на предявеното на подс.Т. обвинение и убедително е отхвърлила наведените й от защитата му възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на градския съд относно правно значимите фактически обстоятелства от предмета на доказване. Оперативните „подозрения” за разпространителската му дейност на наркотици са се потвърдили при осъщественото наблюдение на жилището му от св.Б. и св.И. с добитите от тях преки впечатления и при личния обиск на св.Х. (л.18, 19 и 30 от ДП), което процесуално действие, извършено при неотложност, е одобрено от съдия от СГС. Именно съвкупната им оценка е дало основание за категоричен извод разпространението на въпросните наркотици да е осъществено именно от подсъдимия, а не от някакво друго лице и по друго време, и на друго място. Правилно е прието, че показанията на св.Х. не са „оговор” с оглед на процесуалното й качество по делото, като ползването й само като свидетел правилно е оценено от прокурора, свързано с обществената опасност на стореното при придобиване и държане на тези наркотици в минимални, но достатъчни количества за собствената им употреба и на самата нея като зависима от такива, за разлика от значително по-високата обществена опасност при тяхното разпространение било еднократно или многократно повтаряемо. Установеното от експерта инж.Г. по СТЕ многократно набиране на мобилния телефон, ползван от подс.Т., буквално през минута-две до отговора му в рамките на 9 секунди идва да подкрепи твърденията й, че е била в абстиненция и че много бързо е получила съгласие от него да й осигури нужните й наркотици на желаната от нея стойност 17 лева. От друга страна, въпреки дадените разрешения от съда за извършване на претърсване на автомобила „Мини К.”, с който подс.Т. се е изнесъл от апартамента и на апартамента, където е било осъществено разпространението на наркотиците на св.Х., разследващият орган е срещнал описаните в ДП затруднения за попълване на доказателствената съвкупност, което обаче не злепоставя убедителността на събраната и проверена в хода на съдебното следствие пред СГС. Прегледът й не дава основание за извод за неправилния й анализ от въззивната инстанция, повлиял при формиране на волята на съда. Извършена е всеобхватна проверка на оспорената присъда и са изложени убедителни съображения в подкрепа на изведените и възприети факти по чл.102 от НПК, няма неоснователно пренебрегнати или превратно оценени доказателства, като са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и 5 от НПК, даден е отговор на всички възражения на страните съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, поради което ВКС приема, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивната инстанция, още по-малко при очертаната фактическа рамка за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Това касационно основание се поддържа с оспорване на авторството на деянието в лицето на подс.Т., доказателствено преодоляно при извеждане на фактическите обстоятелства, разгледано по-горе, и заради неправилния отказ на съда да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. И в тази насока са изложени от апелативния съд правилни и законосъобразни съображения, към които следва да се допълни следното. Макар и като обвинение за еднократно деяние, разнообразието на продадените на св.Х. два вида високорискови наркотични вещества, увреждащи съществено здравето на гражданите, сочи на задоволителна подготовка за осъществяване на разпространителска дейност от подс.Т.. Само за 9 секунди в телефонния им разговор той се е съгласил да й „помогне” (както сам се изразява в обясненията си), макар и да оспорва намерените в нея впоследствие кокаин и хероин да са продадени от него, а ниската им стойност от близо 17лева (проверена и чрез СОЕ) е ограничена от паричните й възможности към онзи момент, за което го е уведомила в този разговор. Вредните последици от злоупотребата с наркотици не зависи само от количеството и стойността им „на улицата”, а от продължителността на тяхното потребление и състоянието, до което те довеждат потребителите им, изводимо и от това на св.Х., заради което трескаво го е търсила по телефона и го е посетила в дома му. И от цитираната в касационната жалба практика на ВКС става ясно, че за приложението на чл.9, ал.2 от НК при обвинение по чл.354а, ал.5 вр.ал.1 от НК е наложителна изключително прецизна преценка както на обективните признаци на деянието според изпълнителното деяние по ал.1 на чл.354а от НК, така и на субективното отношение на дееца при осъществяването му на фона на личната му обществена опасност. В случая тази преценка не дава основание да се възприеме становището на защитата, че „нищожната стойност на наркотичното вещество” (но то е от два особено опасни за здравето вида високорискови наркотици), че липсва „явно и дръзко нарушаване на закона, публичност (което пък е квалифициращо обстоятелство по ал.2 на чл.354а от НК), чувство за безнаказаност и други” да сочело на „незначителност на вредните последици”, а еднократното им разпространение сочело на малозначителност на деянието. Деянието на подс.Т. не е „акт на съжаление” на познатото му „пострадало лице” Х., а съзнателно противоправно поведение за неправомерно получаване на доходи от тази дейност. Поради това ВКС намира, че правилно е отказано приложението на чл.9, ал.2 от НК и законосъобразно апелативният съд е потвърдил обжалваната пред него присъда и в тази й част. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция. Оплакването за явната несправедливост на наложеното на подс.Т. наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, особено с приложението на чл.66, ал.1 от НК, също е неоснователно. Първоинстанционният съд е приложил чл.55, ал.1, т.1 от НК и е определил размера на това наказание под законовия минимум, като не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба, с което апелативният съд се е съгласил. Възприетите смекчаващи вината му обстоятелства правилно са съобразени и са мотивирали въззивния съд да утвърди наложената му санкция с идеята той да се поправи и превъзпита, без да прави нови компромиси за спазване на установените в обществото норми на поведение. И ВКС приема, че няма основания за по-нататъшно смекчаване на наложената на жалбоподателя санкция, като в минимално определения му изпитателен срок следва да демонстрира съобразено с тези норми правомерно поведение като резултат от неговото поправяне и превъзпитание. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и жалбата на защитника на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение изцяло, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386 от 16.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 745/2019 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :