5 Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 13 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1267 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения К. Н. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №5564/2011 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав. С решение №9 от 05.01.2012 г., постановено по ВНОХД №5564/2011 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав, е била потвърдена изцяло присъда от 17.06.2011 г., постановена по НОХД №3847/2010 г.- по описа на СРС, НО, 9 състав, с която К. Д. е бил признат за виновен в това, че на 31.05.2004 г., около 24 часа в [населено място],[жк]в съучастие като съизвършител с Николай К. Д. е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества- общо 1, 77261 кг. марихуана на стойност 7 090, 44 лева, като на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание една година и два месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В искането се поддържа, че първостепенният и въззивен съдебни състави в хода на производството са допуснали нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като са приели за съставомерни действията на осъдения Д., при липса на осъществяване на на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК от субективна страна. Поддържа се, че решаващите съдилища не са направили задълбочен анализ на доказателствените материали, не са отговорили на възраженията на защитата на осъдения и не са изложили мотиви, относими към индвидиуализацията на наказанието, като всяко от тези нарушения е съществено и е основание за уважаване на искането. В искането си осъденият Д. се оплаква и от размера на отмереното му наказание, като приема, че същото е завишено и явно несправедливо. На тези основания се правят алтернативни искания за възобновяване на производството и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство защитата поддържа, че от събраните в хода на производството доказателства не може да бъде направен извод за съпричастност на К. Д. към извършване на престъплението. Твърди, че откритите наркотични вещества са принадлежали на баща му и той не е знаел за съществуването им. Предлага искането да бъде уважено, а осъденият да бъде оправдан поради липса на доказателства, установяващи извършването на престъплението от субективна страна. Осъденият Д. поддържа, че не е знаел какво има в сака, в който се е намирало високорисковото наркотично вещество и моли да бъде оправдан. Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважавано, като поддържа, че в хода на воденото производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Поддържа, че авторството на осъдения К. Д. е било установено от събраните в хода на производството доказателствени материали, той правилно е бил признат за виновен и осъден, а определеното му наказание е съответно на извършеното престъпление. На тези основания предлага искането за възобновяване да не бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане е подадено в срока по чл.421 НПК и трябва да бъде преценено като допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила При прегледа на воденото срещу осъдения К. Д. наказателно производство може да бъде направен извод, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Не може да бъде споделена тезата, застъпена в искането, че във въззивния съдебен акт не е бил направен анализ на доказателствените материали и липсва отговор на възраженията на защитата. При прегледа на този съдебен акт се установява, че решаващият въззивен съд е направил пълен и прецизен анализ на доказателствените материали, като вярно е интерпретирал същите и законосъобразно е ценил част от тях и е изключил други. Видно от въззивното решение съдът е направил анализ на гласните доказателства, като е отразил кои от тях възприема и на какво основание, обсъдил е писмените доказателства и доказателствени средства и е обърнал специално внимание на приложените по делото и събрани чрез СРС веществени доказателствени средства. Съдът изчерпателно е посочил защо не кредитира показанията на свидетеля Николай Д., като ги е съпоставил с останалите доказателствени материали и правилно е приел, че те се явяват изолирани и очевидно целят оневиняване на осъдения, който е и син на този свидетел. Не може да бъде възприета тезата, че с въззивното решение съдът не е отговорил на исканията на защитата на осъдения, релевирани пред тази инстанция. При внимателен преглед на въззивната жалба и исканията на защитата, направени в хода на производството се установява, че оплакванията са свързани с липсата на доказателства за осъществяване на престъплението от субективна страна. С извършването на пълен и подробен анализ на доказателствените материали очевидно въззивният съд е отговорил подробно на възраженията на защитата и не е допуснал посоченото съществено нарушение на процесуални правила. Във връзка с тези оплаквания трябва да бъде отбелязано и това, че въззивният съд е изготвил един пространен, пълен и подробен съдебен акт, като независимо от това, че е приел първоинстанционната присъда за правилна, е направил самостоятелен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, като ги е съотнесъл към релевантните към това обвинение факти. По този начин въззивният съд е изпълнил стриктно закона, действал е като инстанция по правото и фактите и не само не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, а не е допуснал никакво нарушение на тези правила. Не може да се приеме и оплакването, че във въззивното решение липсва анализ на обстоятелствата, относими към индивидуализация на наказанието, като видно от текста му, такъв подробен и верен анализ е направен на л.9 от съдържанието му. По оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон Единственото оплакване в тази посока е свързано с това, че действията на осъдения К. Д. са били несъставомерни и той не е осъществил престъплението по чл.354а, ал.3, във вр. с ал.1 НК от субективна страна. Настоящата съдебна инстанция прие, че първостепенният и въззивният съд са направили верен извод по отношение на това, че от доказателствата може да бъде направен извод, че подсъдимият е знаел какво се превозва в автомобила и е съзнавал, че в намиращия се в него сак се съдържа високорисково наркотично вещество- марихуана. В тази връзка от показанията на свидетелите П., Д. и С. се установява, че в автомобила, с който той се е движил се е намирало наркотичното вещество- предмет на престъплението и Д. е знаел за съществуването му. Последното обстоятелство се установява от приложените по делото ВДС, от които е видно, че осъденият е водил непосредствено преди задържането си разговори с неустановено лице, като си е уговорил среща на място в близост до това където е бил задържан, с цел да получи наркотично вещество. Именно това вещество, след получаването му, е било установено в автомобила на Д.. Правилно и двете предходни съдебни инстанции не са кредитирали показанията на свидетеля Николай Д., по отношение на това, че той е бил собственик на инкриминираното наркотично вещество и синът му (осъденият К. Д.) не е знаел за него. Законосъобразно съдът е приел, показанията на този свидетел за недостоверни и противоречащи на останалите доказателствени материали. Правилно въззивната инстанция е преценила, че не може да бъде прието за истинно твърдение, че двамата си били в [населено място] в тъмната част на денонощието с цел да уреждат неустановен имотен спор с неустановено лице. В тази им част показанията на този свидетел са и житейски недостоверни и се опровергават от обсъдените по- горе веществени доказателствени средства. Предвид всичко изложено и касационната инстанция прие, че доказателствените материали установяват по начина, указан в чл.303 НПК, осъществяването на престъплението от субективна страна и законосъобразно К. Д. е бил признат за виновен в извършването му. Ето защо не може да бъде прието, че в хода на воденото срещу него наказателно производство е било допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Категорично не може да бъде споделена тезата за явна несправедливост на наложеното на осъдения Д. наказание. При индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства са били ценени младата възраст на осъдения, чистото му съдебно минало и изминалия значителен период от време от извършване на престъплението до постановяване на първостепенния и въззивния съдебни актове. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са били преценени значителното количество наркотично вещество и осъществената усложнена престъпна дейност в съучастие с друго лице. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е било определено наказание при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на една година и два месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Определеното наказание е много близо до минимално предвиденото в нормата на чл.354а, ал.3 НК и същото по никакъв начин не може да бъде преценено като явно несправедливо. Напротив то е в значителна степен снизходително, като очевидно първостепенният съд го е отмерил, като е приел за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство дългия период от време изминал от извършване на престъплението до постановяване на присъдата. Отлагането на определеното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК и отмерването на минималния предвиден в закона изпитателен срок е допълнителен аргумент в подкрепа на това, че наказанието не е явно несправедливо и не са налице предпоставките на чл.348, ал.1, т.3 НПК за редукцията му. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Н. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №5564/2011 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.