1 Р Е Ш Е Н И Е № 238 С. 26.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1368/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 755 от 16.06.2015г., постановено по настоящото дело № 1368/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІ възз. гр. с-в, № 126 от 26.11.2014г. по в.гр.д. № 1485/2014г., с което е отменено решението на Поморийския районен съд, № 97 от 22.05.2014г. по гр.д. № 295/2013г., и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Е. К. К. против А. А. С. и П. Д. С. иск за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка за 5,27% ид.части от всеки от недвижимите имоти, и е потвърдено в частта, с която договорът е развален за останалите 94,37 % ид. части от прехвърлените имоти. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС по материалноправния въпрос „наличието на клауза за реално положени грижи преди сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, изключва ли възможността договорът да се развали изцяло, дори да се докаже, че след сключването му приобретателят не е изпълнявал виновно задълженията си по него и в тази връзка следва ли престираните преди сключването на договора грижи да се трансформират в техния паричен еквивалент”; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за „правните последици в хипотезата на неизправност на кредитора – прехвърлител по договор за гледане и издръжка, изразяваща се в неоказване необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура и действията, които длъжникът трябва да предприеме”. По първия от поставените въпроси ВКС намира следното: С решение № 327/15г. ІV г.о. ВКС, в отговор на въпроса „за характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ период от време” ВКС е приел, че при прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора – било дадени грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т.н. Настоящият състав на ВКС споделя напълно изложеното по-горе становище по поставения въпрос. Прехвърлянето на недвижим имот срещу положени в минал период грижи и за гледане и издръжка за бъдещ период, следва да се разглежда като единен договор, от което следва, че изпълнението, евентуално неизпълнението на договора следва да се преценяват с оглед цялостното престиране на грижи. По втория въпрос противоречие е констатирано с решение № 853/1999г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че „забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжника, но това неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска длъжникът е поставен в забава. От този момент на негово разположение е възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и поиска от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да му определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време - в парично.” По въпроса за правните последици от неоказване на необходимото съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението в натура, е постановена обвързваща практика на ВКС в следния смисъл: С решение № 363/ 26.05.2010 г. по гр.д.№ 756/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о. и решение № 494/16.11.2011г. по гр.д. № 642/11г. ІV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът "неоправдано" (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Настоящият състав на ВКС споделя практиката на ВКС, изложена в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения. При неоправдано неоказване на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за полагане на издръжка и грижи в натура, длъжникът следва веднага да трансформира задължението си за издръжка в парично. По основателността на касационните жалби: Ищцата Е. К. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против А. А. С. и П. Д. С. иск за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка за 5,27% ид.части от всеки от недвижимите имоти. За да постанови този резултат въззивният съд е определил съотношението между двете части на договора – тази за прехвърлянето на имотите срещу вече положените грижи и другата за грижи и издръжка за бъдещ период. Извършил е съпоставка между стойността на положените грижи за периода от м. декември 2012 г. до 21.03.2013 г. и стойността на прехвърлените имоти, при което е направил извод, че стойността на предоставените от ответницата на ищцата грижи за периода до сключване на сделката е 5,27% от общата стойност на прехвърлените имоти. В заключение е приел, че макар да е налице неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по договора в продължение на два месеца и половина, след отказа на прехвърлителката да приема грижи в натура и до първото заплащане на суми като трансформация на задължението, договорът следва да бъде развален до размера от 94,37% ид. части от прехвърлените имоти, какъвто е делът на алеаторната част от договора, тъй като в останалата част – за 5,27% ид. части от имотите е налице възмездно прехвърляне за вече положени грижи и предоставена издръжка. С оглед дадения по-горе отговор на първия въпрос, ВКС намира, че този подход на съда на разделяне на договора на части, е неправилен. Договорът е единен и изпълнението му, евентуално неизпълнението, следва да се преценява в неговата цялост. Ответниците са обжалвали въззивното решение в частта, с която договорът е развален за 94,37 % ид. части от прехвърлените имоти, отхвърлена е претенцията им за трансформация на задълженията им по договора в такова за парична издръжка, както и евентуално предявеният насрещният иск за заплащане на сумата 5400 лв. направени разходи с оглед сключване на договора. За да развали договора въззивният съд е приел, че след отказа на ищцата от средата на м. април 2013 г. да приема изпълнение в натура по сключения между страните договор, ответницата А. С. е започнала да й изплаща месечно суми в размер на 200 лв, с което е трансформирала задължението си преди да бъде уведомена за заведения иск и преди да заяви искане за трансформиране на задължението от съда. Това обаче е сторено два месеца и половина след отказа на прехвърлителката да приема грижи в натура. Приел е, че при отказ от прехвърлителя да приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. При установеното заплащане от ответниците на ищцата на суми от по 200 лв. едва от м. юли 2013 г. /през м. август 2013 г. също не са представени доказателства за заплащане на сума на ищцата/, е налице неизпълнение от страна на ответниците на задължението им по договора за гледане и издръжка, което е основание за разваляне на договора. В касационната жалба на ответниците са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на съществени процесуални правила. Изложени са доводи за необоснованост на извода на съда за забава с около два месеца на трансформираното в пари задължение за издръжка, предвид представени по делото доказателства за изпълнение на задължението и за този период. ВКС намира касационната жалба на ищцата за неоснователна, а тази на ответниците за основателна поради следните съображения: Процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е сключен на 21.03.2013г. С. един месец – м. април 2013г., ищцата заявила на ответницата А., че не иска повече А. да отива да я гледа и сменила бравата на жилището. Положените преди сключването на договора грижи за храна и особено медицинските грижи във връзка с операцията на ищцата, са установени както от показанията на св. И. и С., които не са в родствени отношения с ищцата, така и от представените писмени доказателства – медицинска документация. По този въпрос е налице и изразено в договора съгласие – същият е сключен и за даваните до този момент издръжка и гледане. Относно последващия период от по-малко от един месец, няма данни ответницата А. да не е полагала обичайните грижи. На 11.04. заедно със св. М., ответницата завела Е. на църква, където възникнали недоразумения във връзка с дадени пари за свещи. От този момент ищцата отказала да приема грижи от ответницата, заявила, че е огорчена и обидена и иска да развали договора /св. М./. Ответницата незабавно трансформирала задължението си за издръжка в парично, като започнала да изпраща на ищцата по 200 лв. месечно, включително и за остатъка от месец април 2013г., видно от представените разписки на [фирма] /л. 79-80, л. 112, 117 и 119/, до м. март 2014г. При тези данни ВКС намира, че не е установено неизпълнение на договора от страна на ответницата А. нито за периода на действие на договора за минало време, нито за краткия период на действието му за бъдеще време, поради което отказът на ищцата да приеме грижите е неоснователен. Ответницата е трансформирала незабавно задължението си в парично, без да чака съдебно решение за трансформацията, поради което не е изпаднала в забава. Липсата на данни за плащане за м. август е незначително с оглед целия период на действие на договора. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и искът за разваляне на договора да се отхвърли. По иска по чл. 97 вр. чл. 95 ЗЗД на ответниците за трансформация на задължението за издръжка в парично ВКС намира следното: Изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че размерът на ежемесечната парична сума, необходима за издръжка и поддържане на физическото здраве на едно лице за 2013г. е 301,89 лв., а общата стойност на лекарствата по представените амбулаторни листи на ищцата е в размер на 64,96 лв., следователно общата месечна сума за издръжка на ищцата, при положение, че посочената сума за лекарства се дава ежемесечно, е 366,85 лв. Ищцата има доход от пенсия в размер на 180,25 лв. видно от удостоверение № УД-1399/17.07.2013г. При тези данни с получаваната от ответниците ежемесечна издръжка от 200 лв. биха били удовлетворени ежемесечните й нужди за покриване на разходите й за храна, облекло, консумативи и др. По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата 200 лв. месечна издръжка. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІ възз. гр. с-в, № 126 от 26.11.2014г. по в.гр.д. № 1485/2014г. и потвърденото с него решение на Поморийския районен съд, № 97 от 22.05.2014г. по гр.д. № 295/2013г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. К. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], против А. А. С., ЕГН [ЕГН], и П. Д. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], иск за разваляне на сключения между тях на 21.03.2013г. с нот. акт № 168, т. І, рег. 966, д. № 161/2013г. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка. ДОПУСКА ТРАНСФОРМАЦИЯ на задължението на А. А. С. и П. Д. С. по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 168, т. І, рег. 966, д. № 161/2013г., в техния паричен еквивалент от 200 /двеста/ лева месечно, която сума следва да се заплаща на Е. К. К. до 5 число на текущия месец. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: Членове: