Ключови фрази
щети причинени от пътно-транспортно проишествие * вреди * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * неимуществени вреди от ПТП


Р Е Ш Е Н И Е


№ 105

С. 19.06.2017г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 60353 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 194 от 13.03.2017г., на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, по подадена касационна жалба от К. С. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 1241 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 5441 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 6989 от 19.10.2015г. по гр.д.№ 7483/2014г. на Софийски градски съд като [фирма] е осъдено, на основание чл.226 ал1. КЗ/отм./, във вр.с чл.45, чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД, да й заплати сумите от 20 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди и 1 098лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 30.05.2014г., а в останалата част исковете са отхвърлени и са присъдени разноски. Искането на касаторката е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е: Обстоятелството, че пътно транспортното произшествие е настъпило в район на спирка на превозно средство от градския транспорт,обуславя ли по–ниска квота на съпричиняване за пострадалия пешеходец, в сравнение с тази на водача, за който е констатирано, че се разрешава противоречиво от съдилищата с оглед постановени окончателни решения на САС с №720 от 4.05.2011г. по в.гр.д.№ 481/2011г. и № 755 от 9.05.2011г. по гр.д.№ 559/2011г.

В съдебно заседание се явява единствено процесуалния представител на касаторката, който поддържа подадената жалба и желае да бъде уважена. Претендира направените разноски в размер на 830лв., съгласно представен списък, чието реално извършване удостоверява с приложен договор за правна защита и съдействие от 11.07.2016г., в който сумата е посочена като заплатена в брой, при подписване на договора.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

Съгласно приетото заключение на съдебна експертиза, пътно-транспортното произшествие, при което е пострадала касаторката, е настъпило на 29.04.2014г., в 9.10ч., при сухо време, като ударът е настъпил в момент, когато предната част на автомобила е била срещу спирката на трамвай, върху разделителния остров, на 7м.в ляво от бордюра на десния тротоар. Основната причина за настъпване на ПТП е „движението на л.а. върху трамвайното трасе”, „ в зоната между две трамвайни спирки в момент, когато това не е било безопасно за другите участници в движението” и „пресичането на пешеходката на място, неопределено за това”. Автомобилът се е движил с 30кв./ч на автомобила, пешеходката е била видима за водача, дължината на опасната зона е била 15м. и „ ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране”. Същевременно, ако пешеходката, /която се е движила със скорост 6.8 км./ч./, е възприела автомобила, е била в състояние да спре и да изчака. При тези факти - въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./, при 50% съпричиняване от пострадалата, като е преценил, че с оглед конкретните данни по делото относно реално преживените болки и страдания, справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да е 40 000лв. /и след намалението с ½ е присъдил 20 000лв./ Относно вината на участниците в пътно-транспортното произшествие е приел, че ищцата като „пешеходец е допуснала нарушение на правилата за движение като е пресичала пътното платно на място, което не е обозначено с пешеходна пътека при наличие на регулирано със светофарна уредба и пътна маркировка кръстовище, отстоящо на около 30м. от местопроизшествието”, а водачът на МПС /който е управлявал нерелсово ППС/ е нарушил забраната за движение, установена в чл.19 ал.2 ЗДвП, като се е движил се на „път с обособено платно за движение на релсови превозни средства” и нормата на чл.20 ал.2 изр.последно ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

При тези факти, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за правилно и възприема становището, застъпено в представените от касатора окончателни решения на САС с №720 от 4.05.2011г. по в.гр.д.№ 481/2011г. и № 755 от 9.05.2011г. по гр.д.№ 559/2011г. Съгласно следните разпоредби от Закона за движението по пътищата - чл.5 ал.2 т.1 /”водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”/, чл.20 ал.1 /”водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”/ и чл.116 /”водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”/, отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушение в правилата за движение. В този смисъл е и установената съдебна практика /вж. постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г. на ІІ т.о./ Това принципно положение важи в още по-голяма степен в районите със спирки на градския транспорт, където обичайно скоростта на движение следва да е по-малка и от шофьорите се изисква да управляват с повишено внимание. Съгласно чл.66 ал.2 от ЗДвП - „при приближаване към спирка, на която има остров на платното за движение, водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова”. Цитираната норма не обвързва посоченото задължение на водача от наличието на спряло превозно средство, т.е. наличието на спирка, с остров на платното за движение е единственото условие, което изисква от водачът да намали скоростта и при необходимост да спре, за да гарантира възможността за безопасно преминаване на пешеходеца.

Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен досежно определеното обезщетение съобразно частта съпричиняване. Липсата на необходимост от извършване на нови действия, налага разрешаване на спора по същество.

В конкретният случай, при положение, че водачът е нарушил чл.19 ал.2 ЗДвП, защото се е движил върху трамвайните линии и изискването на горецитирания чл.66 ал.2 ЗДвП, а ищцата е пресичала на неопределено за целта място в нарушение на чл.113 т.1 и т.2 ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че последната е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с 1/3. С оглед този извод и като споделя тезата на въззивния съд, че с оглед конкретно причинените вреди, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 40 000лв., искът се явява основателен до размер на 26 666.67лв. При определяне на дължимата сума съдът съобрази възрастта на пострадалата /68г./, при която ранните зарастват по-бавно, периодът на възстановяване /общо осем месеца, от които три с интензивни болки/, видът и броя на причинените увреждания /пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост/, наличието на оперативна намеса, невъзможност за стъпване в продължение на четири месеца, предвижване с помощни средства, затруднения при обслужване, необходимост от ползване на чужда помощ, наличие на определен период за раздвижване и рехабилитация, фактът че след зарастването движенията на тазобедрената става не са изцяло възстановени /с 15 градуса намален обем при отвеждане в страни и с 10 градуса намалена екстеназията/, колянната става е в състояние на контрактура, като флексията е възможна до 90 градуса, последиците за в бъдеще /накуцване, болки при промяна във времето, затруднения при клякане и изкачване на стълби/, както и реалните обществено – икономическите условия в страната.

С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 830лв.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1241 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 5441 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 6989 от 19.10.2015г. по гр.д.№ 7483/2014г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен предявения от К. С. Ц. от [населено място] [улица] иск против [фирма] за разликата над 20 000лв. до 26 666.67лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] район „С.”, [улица] да заплати на К. С. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], със съдебен адрес:гр.С. район С., [улица], на основание чл.226 КЗ, допълнително към вече присъденета сума от 20 000лв., още и сумата от 6 666.67лв. /шест хиляди шестстотин шейсет и шест лева и шейсет и седем стотинки/, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 29.04.2014г., ведно със законната лихва считано от посочената дата до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 830лв. /осемстотин и тридесет лева/, направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1241 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 5441 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 6989 от 19.10.2015г. по гр.д.№ 7483/2014г. на Софийски градски съд в останалата част.

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] район „С.”, [улица] да заплати сумата от 267 лв. /двеста шейсет и седем лева/ по сметка на В., представляваща допълнителна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.