5 решение по гр.д.№ 6110 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 13.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6110 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Е., П. Г. Р., И. В. М. и Г. Г. М. срещу решение № 179 от 17.04.2014 г. по в.гр.д.№ 111 от 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 432 от 31.07.2013 г. по гр.д.№ 504 от 2012 г. на Районен съд- Пещера, поправено за допусната очевидна фактическа грешка с решение № 602 от 29.11.2013 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката В. Г. Е. срещу Т. С. М. и М. С. М. искове с правно основание чл.74, ал.1 ЗС във връзка с чл.346 ГПК за сумата над присъдения размер от 808,63 лв. до пълния предявен размер от 6469 лв., представляващи стойността на извършени от касаторката В. Е. подобрения в делбения имот и предявения от касаторите В. Г. Е., П. Г. Р., И. В. М. и Г. Г. М. срещу Т. С. М. и М. С. М. иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН за сумата 20 000 лв., представляваща увеличение на наследството, равняващо се на стойността на изградената от наследодателя на касаторите Г. С. М. двуетажна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. в делбения имот, представляващ УПИ V-380 в кв.26 по плана на [населено място]. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по жалбата Т. С. М. и М. С. М. не вземат становище по нея. С определение № 679 от 15.12.2014 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението само в частта му по иска с правно основание чл.74, ал.1 ЗС във връзка с чл.346 ГПК на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: при предявен иск по чл.74 ЗС във връзка с чл.346 ГПК каква сума се дължи на подобрителя-сънаследник на имота за извършените от него подобрения в този имот: част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част от имота или част, съответстваща на притежаваната от останалите наследници идеална част от имота. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика от извършените от владелеца подобрения в имота. Когато недобросъвестният подобрител на един имот е и съсобственик /сънаследник/ на имота, той обеднява с такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения /чл.74, ал.1 ЗС/, която съответства на притежаваната от останалите съсобственици /сънаследници/ идеална част от имота. Поради това за тези подобрения останалите съсобственици /сънаследници/ дължат на подобрителя, когато той е недобросъвестен, такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, която съответства на притежаваната от тях идеална част от съсобствената /сънаследствена/ вещ, а не част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част от вещта. Предвид на този отговор на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, с което на В. Г. Е. са присъдени 4/32 ид.ч. от стойността на извършените от нея подобрения в имота /част, съответстваща на притежаваните от наследниците на Г. М., измежду които е и В. Е., идеални части от делбения имот/, а не 28/32 ид.ч. от тази стойност /частта, съответстваща на притежаваните от ответниците по този иск Т. М. и М. М. идеални части от делбения имот/, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на процесуални действия, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като ответниците Т. М. и М. М. бъдат осъдени да заплатят на В. Г. Е. за извършените от нея подобрения в делбения имот всеки по 2 830,19 лв. /по 14/32 ид.ч. от стойността на направените подобрения на обща стойност 6 469 лв., съответстваща на притежаваните от Т. М. и М. М. по 14/32 ид.ч. от делбения имот/. Настоящият състав на ВКС не следва да се произнася по претенцията на В. Е. по чл.74, ал.2 ЗС за заплащане на увеличената стойност на делбения имот, която според заключението на вещото лице е 17 175,24 лв., тъй като въззивното решение по тази претенция не е допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото /основателност на жалбата по иска с правно основание чл.74 ЗС във връзка с чл.346 ГПК и недопуснато касационно обжалване по иска с правно основание чл.12, ал.2 ЗН/, на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК ответниците Т. М. и М. М. дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторката В. Е. разноски по делото пред ВКС в размер на 363,52 лв., представляващи половината от направените от нея разноски пред ВКС в размер на 727,04 лв. /30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 97,04 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 600 лв. адвокатско възнаграждение/. Доколкото първоинстанционното решение е неправилно само по един от трите иска, които са били предмет на въззивната жалба /иска по чл.12, ал.2 ЗН, иска по чл.74 ЗС във връзка с чл.346 ГПК и иска по чл.31, ал.2 ЗС във връзка с чл.346 ГПК/, на касаторката следва да бъдат присъдени и 1/3 от направените от нея разноски по делото пред въззивната инстанция- 88,33 лв. /1/3 от разноски в размер на 265 лв., представляващи 65 лв. държавна такса по въззивната жалба и 200 лв. адвокатско възнаграждение/. На касаторката следва да бъдат присъдени и направените пред първоинстанционния съд разноски по иска с правно основание чл.74, ал.1 ЗС във връзка с чл.346 ГПК в размер на 150 лв., представляващи 100 лв. възнаграждение за вещо лице и 50 лв. адвокатско възнаграждение. Или общо ответниците Т. М. и М. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторката В. Е. разноски за трите съдебни инстанции в размер на 601,85 лв. или по 300,93 лв. всеки от тях. Предвид изхода на делото ответниците Т. М. и М. М. следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса върху присъдените с настоящото решение суми- по 113,21 лв. всеки. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 179 от 17.04.2014 г. по в.гр.д.№ 111 от 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 432 от 31.07.2013 г. по гр.д.№ 504 от 2012 г. на Районен съд- Пещера по предявения от В. Г. Е. срещу Т. С. М. и М. С. М. иск за заплащане на извършени в делбения имот подобрения И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Т. С. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 1, чрез адв.П. Г. да заплати на В. Г. Е.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.74, ал.1 ЗС във връзка с чл.346 ГПК сумата 2 830,19 лв. /две хиляди осемстотин и тридесет лева и деветнадесет стотинки/, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М. С. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.42, със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 1, чрез адв.П. Г. да заплати на В. Г. Е.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.74, ал.1 ЗС във връзка с чл.346 ГПК сумата 2 830,19 лв. /две хиляди осемстотин и тридесет лева и деветнадесет стотинки/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗС във връзка с чл.346 ГПК за разликата до пълния предявен размер от 6 469 лв. /шест хиляди четиристотин шестдесет и девет лева/. ОСЪЖДА Т. С. М. с горепосочения адрес да заплати на В. Г. Е. на основание чл.78 ГПК сумата 300,93 лв. /триста лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА М. С. М. с горепосочения адрес да заплати на В. Г. Е. на основание чл.78 ГПК сумата 300,93 лв. /триста лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА Т. С. М. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 113,21 лв. /сто и тринадесет лева и двадесет и една стотинки/. ОСЪЖДА М. С. М. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 113,21 лв. /сто и тринадесет лева и двадесет и една стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 5