Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 03.12.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 871/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Н. И. К. – адв.Л. Л. срещу решение № 202 от 05.07.2018 година по ВНОХД № 316/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС), първи наказателен състав. В касационната жалба от защитника на подсъдимия К. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и тези за допуснати съществен нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция са развити в контекста на несъгласието на подсъдимия и неговия защитник с определеното по размер наказание „лишаване от свобода” и определеният начин на изтърпяването му. Твърди се в жалбата, че и двете съдебни инстанции по същество не са оценили в необходимата степен смекчаващите отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, които при липсата на отегчаващи я такива е следвало да доведат както до налагане на по-малко по размер наказание, така и до приложение на института на условното осъждане. Изложени са още аргументи за липса на надлежни мотиви в атакуваното решение относно постановеното ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, което според защитника се дължи на повърхностните, неконкретни и общи съображения, изложени от въззивния съд. Така изготвеният съдебен акт е лишил подсъдимия К. от справедливо произнасяне по въззивната му жалба относно явната несправедливост на наложеното му наказание по вид и начин на изтърпяване. Въз основа на изтъкнатите доводи от адв.Л. към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение, намаляване размера на наложеното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода“ и отлагане изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Н. К. се явява, редовно призован. Явява се и упълномощеният му защитник – адв.Л., като двамата поддържат касационната жалба по съображенията, изложени в нея и отправят същите искания. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на ПАС за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 18 от 30.04.2018 г., постановена по НОХД № 122/2018 г. Пазарджишкият окръжен съд (ПзОС) е признал подсъдимия Н. И. К. за виновен в това, че на 21.10.2017 г. в дома си на [улица] [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с общо тегло 201,31 грама, с различно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол, на обща стойност 1207,86 лв. /хиляда двеста и седем лева и 86 ст./, поради което и на основание чл.354а ал.1 пр.4 от НК и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 2 /две/ години „лишаване от свобода“ и „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Със същата присъда ПзОС е признал подсъдимия К. за виновен и в това, че на 21.10.2017 г. в [населено място], в дома си на [улица] държал огнестрелно оръжие – 1 бр. боен пистолет „М.”, калибър 9х18 мм със заличен сериен номер и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 77 броя бойни патрони, калибър 9х18 мм, без да има надлежно разрешително по ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.339 ал.1 пр.2 и чл.58а от НК го осъдил на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК съдът определил на подсъдимия К. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива за отделните престъпления, а именно 2 /две/ години „лишаване от свобода”, към което присъединил изцяло и наказанието „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ПзОС определил подсъдимият К. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим, като на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело. ПзОС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия К.. По жалба от защитника на подсъдимия Н. К. – адв.Л. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 316/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, който с решение № 202 от 05.07.2018 г., на основание чл.338 от НПК потвърдил присъдата на ОС – гр. Пазарджик. Касационната жалба от адв.Л. – защитник на подсъдимия К. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Основните възражения, поддържани и от подсъдимия, и от неговия защитник са срещу размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което е преценено като несъразмерно тежко и явно несправедливо, както и срещу неговото ефективно изтърпяване. Защитникът твърди, че за да се постигнат целите по чл.36 от НК, наказанията на подсъдимия за двете престъпления, в извършване на които е признат за виновен, следва да бъдат определени в размер, равен на минимума на предвидените в закона санкции за всяко от тях, което би съответствало на наложеното в размера на минимума кумулативно наказание „глоба” за престъплението по чл.354а ал.1 от НК, а по отношение определеното след това по реда на чл.23 ал.1 от НК общо наказание „лишаване от свобода” да бъде приложен институтът на условното осъждане. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Пловдивския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е изследвала внимателно всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразни и справедливи наказания на жалбоподателя за всяко едно от престъпленията и е стигнала до верния извод за това, че същите следва да бъдат при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, леко надвишаващ минималния на предвидените в закона санкции, а предвид финансовите му затруднения е възприел за справедлив определеният минимален размер на кумулативното наказание „глоба”. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.23 ал.1 и ал.3 от НК при определяне на общото наказание измежду наложените такива за двете извършени от подсъдимия престъпления. В решението си ПАС изцяло се е солидаризирал с изчерпателно изследваните от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия К. – чистото му съдебно минало, много добрите характеристични данни за личността му, изразеното съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност и полаганите грижи за образованието на сина му. В същото време коректно са съобразени и отегчаващите я такива – високата степен на обществена опасност на всяко едно от деянията предвид конкретиката на извършването им, данните за въвлечени и други лица в престъплението по чл.354а ал.1 от НК още от непълнолетната им възраст, а престъплението по чл.339 ал.1 от НК е имало за предмет огнестрелно оръжие със заличени идентификационни данни, както и боеприпаси за него в значително количество (77 бр.). При анализа на обстоятелствата, смекчаващи наказателната отговорност на касатора, и ПзОС, и ПАС обосновано са приели, че те нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Признанието на фактите по обвинителния акт, което подсъдимият К. е направил, е свързано с прилагане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. От друга страна и двете инстанции по същество са констатирали и наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства на този подсъдим, свързани с характера и механизма на извършените от него престъпления, определящи ги като такива с висока степен на обществена опасност. Въз основа на прецизната оценка на съвкупността от обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия К., въззивната инстанция е потвърдила наложените от ПзОС наказания за всяко едно от двете престъпления, както и определеното по реда на чл.23 ал.1 и ал.3 от НК общо наказание в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода”, съобразно редукцията по чл.58а ал.1 от НК, към което е присъединено и кумулативното наказание „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия К. по вид и размер, ПАС е обсъдил и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че независимо от наличие на законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, с прилагане на института на условното осъждане не би се постигнал спрямо него необходимият поправително – превъзпитателен и превантивно – възпиращ ефект, независимо от оценената като сравнително ниска по степен негова лична обществена опасност. Като доказателство за това е отчетено въвличането на непълнолетни лица, включително и собствения му син в извършване на престъплението по чл.354а ал.1 от НК. Наред с това като допълнителен аргумент в подкрепа на необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, и въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност и на двете престъпления, за които подсъдимият К. е признат за виновен, застрашаващи от увреждане здравето и живота на голям кръг от хора. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо подсъдимия К. е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НК, като допълнително намаляване на същото не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. В този смисъл касационната инстанция намира, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване общо наказание по реда на чл.23 ал.1 и ал.3 от НК в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“ ефективно и „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 05.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 316/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.