Р Е Ш Е Н И Е №161 [населено място], 15.03.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора Станева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №105 по описа за 2020 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен като представител на Прокуратура на Република България, срещу въззивно решение от 08.10.2019г., постановено по в.гр.д.№453/2019г. на Окръжен съд - Плевен, с което след частична отмяна на решение от 17.04.2019г. по гр.д.№8816/2018г. на Районен съд – Плевен са уважени предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 5 000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане. Касационното обжалване е допуснато с определение №472 от 27.05.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по поставения правен въпрос: „следва ли Прокуратурата да отговаря по чл.2б ЗОДОВ в случай когато е налице спряно наказателното производство, чието развитие зависи от друг орган, а именно от извършените оперативно-издирвателни мероприятия, провеждани от МВР“, който е от значение за правилното решаване на делото, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното: В практиката на Върховния касационен съд се приема, че несъобразяване на наказателното преследване с разумния срок има и когато през неговото времетраене настъпи обективен факт, налагащ спиране на производството/ решение № 532 /24.06.2010 г. по гр.д. № 1650 /2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Казаното означава, че периодът на спиране е част от продължителността на наказателното производство. Периодите от време, през които наказателното производство е спряно, както и тези периоди от време, през които не са извършвани съдопроизводствени действия, не се отразяват на съществуването на висящото наказателно производство и поради това не следва да бъдат изключвани от общата му продължителност, като обстоятелство от значение за определяне на наличието и вида на претърпените вреди и съответно на размера на обезщетението за тях /решение № 153/ 10.05.2012 г. по гр.д.№ 489 /2011 г. на ІVг.о. на ВКС/. По иска с правно основание чл.2б ЗОДОВ съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна / решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о. на ВКС/. Принципно е разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи, отговорно да ги обезщети лице е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска /виж Тълкувателно решение № 5/ 15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк.д.№ 5/ 2013г./. Времето, през което е останало спряно досъдебното производството до установяване и издирване на извършителя на престъплението от органите на МВР, се включва в продължителността на релевантния период на производството, като обстоятелство от значение за преценката за разумен срок – чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, и при основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващия я процесуален субституент – Прокуратурата, за вредите от осъщественото забавяне, доколкото прокурорът е ръководно – решаващият орган в хода на предварителното производство. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата М. И. Т. и С. Н. Т., чрез процесуалния им представител адв.А., оспорват жалбата като неоснователна като съображенията си излагат в общ писмен отговор. Представят писмени бележки. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважил предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 5 000лв. - обезщетение на всеки един от тях за неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство - Досъдебно производство /дознание № 244/2008г. по описа на РУ „Полиция“ - Л./, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане. Установено е, че наказателното производството е започнало на 10.09.2008г. срещу неизвестен извършител за това, че на 10.09.2008г. в [населено място], по непредпазливост запалил чужд имот, собственост на ЕТ „Н.“ [населено място], вследствие на което пожарът се разпространил върху сграда на значителна стойност, обособена като мебелен магазин, собственост на ЕТ „Т.“ [населено място], което представлява престъпление по чл.331 ал.1 и ал.3 вр. чл.330 НК. В хода на разследването е извършен оглед на произшествието, изготвена е тройна пожаро-техническа експертиза, приобщени са документи за собственост на сградите, изготвена е съдебно-техническа експертиза за установяване стойността на запаленото имущество и съдебно-оценителна за установяване стойността на унищожените вещи, разпитани са свидетели. С постановление на наблюдаващия прокурор от 26.03.2009г. производството е било спряно срещу неизвестен извършител, но постановлението е било отменено, а делото - върнато за допълнително разследване. При допълнителното разследване била назначена тройна пожаро-техническа експертиза, която дала заключение, че отговорността за спазване на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност била на управителя Л. А., който бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.331 ал.3 предл.2 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 НК, с постановление от 12.07.2010г. По делото били събрани нови доказателства и изготвена петорна пожаро-техническа експертиза, която е дала заключение, че не е възможно възпламеняване на наслоени в аспирационния чадър мазнини, а също и че в него не е възникнало запалване и пламъчно горене. Заключението е, че причината за възникналия пожар е внесен външен източник в покривната конструкция на мебелния магазин, откъдето горенето се е разпространило във всички посоки. Въз основа на тези нови доказателства, с постановление от 16.11.2010г. производството по делото било частично прекратено по отношение на привлеченото като обвиняем лице и спряно срещу неизвестен извършител. С определение от 22.12.2010г. постановлението било отменено и били дадени указания за извършване на нови процесуално-следствени действия. В изпълнение на дадените указания били разпитани повторно част от свидетелите и била изготвена повторна петорна пожаро-техническа експертиза, а доказателствата отново сочели, че пожарът е възникнал от външен източник в покривната конструкция на магазина. С постановление от 23.01.2013г. производството е било прекратено срещу Л. А. и с оглед правната квалификация на деянието по чл.330 ал.3 предл.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 НК - изпратено по подсъдност на Окръжна прокуратура Л., където с постановление от 10.10.2013г., е било спряно и изпратено на РУП Л. за продължаване издирването на извършителя на престъплението. Правилно съдът е приел, че в случая се касае за дело с фактическа сложност и разследването на палеж е свързано с извършването на множество процесуално-следствени действия и събирането на доказателства чрез назначаване на експертизи, изслушване на свидетели и др.; в същото време и ищците са проявили процесуална активност и са обжалвали актовете, които са препятствали движението на делото. Отчетено е, че делото е било спирано и възобновявано неколкократно, като произнасянето от по-горестоящата прокуратура е изисквало време и е довело до забавяне, но и че без проявената от страна на ищците активност спирането е щяло да бъде постановено преди обстойната проверка и анализ на всички версии за палежа. Правилно съдът е приел, че що се касае до поведението на компетентните органи, макар че са извършени множество процесуалните действия в срок, то изтеклия срок от образуването на наказателното производство до завеждане на делото по чл.2б ЗОДОВ е достатъчно дълъг, за да се приеме, че наказателното производство не е приключило в разумен срок. Неправилно въззивният съд е приел, че Прокуратурата следва да носи отговорност по чл.2б ЗОДОВ, за това, че оперативно-издирвателните мероприятия не са довели до установяване на извършителя. Само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението или от неразкриване на извършителите на престъплението, държавата е длъжна да обезщети / в този смисъл решение № 320/ 27.12.2016 г. на ІVг.о. на ВКС/. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на по 5000лв. Прието е от въззивния съд, че събраните пред първата инстанция гласни доказателства /чрез свидетелите С. Г. и И. С./ установяват, че ищците са претърпели неимуществени вреди от продължителното неразкриване на авторството на престъплението, от което са пострадали; че вредите са пряко следствие от недостатъчно ефикасните действия по разследването, които действия са в изключителна компетентност на Прокуратурата, като предпоставка за наказването на извършителя; че свидетелят С. Г. твърди, че след пожара, тази тема била основна тема в разговорите им с ищците, били са изключително притеснени от предизвиканото от палежа нестабилно финансово състояние, принудило ги да вземат заеми от близки, за да възстановят изгоряла стока за около 30 – 40 хиляди лева. Ищецът станал нервен и избухлив, оплаквал се от главоболие и високо кръвно. Очакванията му спрямо прокуратурата са били да открие и внесе обвинителен акт спрямо виновния за пожара, но са останали неоправдани. Свидетеля И.С. установява, че след пожара ищецът започнал да вдига високо кръвно и бил много разстроен, а при всяка тяхна среща говорели за инцидента и за това че „делото няма никакво развитие“. С оглед на установените със свидетелските показания неимуществени вреди, претърпени от М. Т. и С. Т., които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, отграничени от вредите от престъплението и от неразкриване на извършителите на престъплението, за които свидетелите дават показания, че са претърпени от ищците, съобразявайки продължителността на преживените негативни емоции от ищците и степента на засягане на психиката им, както и липсата на данни за трайни увреждания и за промени в начина им на живот, обуславя определяне на обезщетението в размер на по 3 000 лв. Установените със свидетелските показания вреди, настъпили от самото престъпление и от неразкриване на извършителите, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2б ЗОДОВ. Както се посочи, само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението и от неразкриване на извършителите му, държавата е длъжна да обезщети. Поради това искът е основателен до размер на по 3 000 лв, като за разликата следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав намира, че този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до присъдения размер от по 5000лв. претенциите са завишени. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера от по 3000лв. и се отмени за размера над 3000лв. за всеки от ищците до присъдения размер от по 5000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.10.2019г., постановено по в.гр.д.№453/2019г. на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която са уважени предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. срещу Прокуратура на Република България, искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 3 000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане. ОТМЕНЯ решение от 08.10.2019г., постановено по в.гр.д.№453/2019г. на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която са уважени предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. срещу Прокуратура на Република България, искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от по 3 000лв. до размера от по 5 000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. срещу Прокуратура на Република България, искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от по 3 000лв. до размера от по 5 000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: