Р Е Ш Е Н И Е № 131 София, 01.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 25.10. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №12 /2012 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Х. Т. от [населено място] срещу решение от 06.07.2010 год. и допълнително такова от 21.10.2011 год., двете по в.гр.д.№2709/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав, с което е отменено решение от 27.12.2007 год. по гр.д.№24417/2007 год. на Софийския районен съд, 62 състав в отхвърлителната част за сумата от 742.50 лв. и по реда на чл.197 и сл. ГПК, отм. е уважен предявеният от ЗД [фирма] срещу касаторката иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. и в тази му част. С допълнителното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част за сумата от 742.50 лв., представляваща 1/2 част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за увредения от касаторката автомобил, общо в размер на 1 485 лв., застрахован при него по застраховка „Автокаско”, собственост на пострадалото лице, съобразно приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от негова страна. С обжалваното въззивно решение е отхвърлено възражението на настоящата касаторка за приложение на чл.213, ал.1, изр. четвърто КЗ във вр. с §143 ПЗР на ЗИДКЗ, като е прието, че в случая с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие- 17.07.2004 год., са приложими нормите на отменената глава ХХVІІ на ТЗ. С определение №359 от 11.05.2012 г. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса за приложението на чл.213, ал.1,изр.четвърто КЗ във вр. с §143 ПЗР на ЗИДКЗ към застрахователни правоотношения, възникнали преди влизането му в сила- ДВ бр.97 от 23.11.2007 г., както и за ретроактивното действие на тази правна норма спрямо пасивната отговорност на причинителя на вредата по иска на застрахователя, встъпил в правата на застрахования с изплащане на застрахователното обезщетение на 13.09.2004 год. по имуществена застраховка „Автокаско”. Касационната жалба е основателна. Застъпеното от въззивния съд становище, че нормата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ е неприложима към застрахователни правоотношения, възникнали при действието на глава ХХVІІТЗ, отм., е неправилно. Съгласно трайно установената съдебната практика на ВКС, изменената норма на чл.213, ал.1 КЗ/ДВ бр.97/23.11.2007 г./ във вр. § 143 на ПЗР на ЗИДКЗ има действие за всички случаи на встъпване на застрахователя в право, по които не е извършено плащане от делинквента до 23.11.2007 г., независимо от това дали правото е възникнало от застрахователно правоотношение, създадено по КЗ или при действието на отменената гл.ХХVІ ТЗ- вж. Решение №611 от 09.12.2008 г. по т.д.№520/2008 г. на ВКС, І Т.О., Решение №165а от 26.10.2010 г. по т.д. №690/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №19 от 10.02.2011 г. по т.д.№53/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №19 от 24.03.3011 г. по т.д.№314/2010 г. на ВКС, І Т.О., Решение №41/09.03.2011 г. по т.д.№405/2010 г. на В., ІІ Т.О. и Решение №9 от 22.02.2012 по т.д.№1052/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. Съобразно посочената по-горе съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия състав, с нормата на §143 на ПЗР на ЗИДТЗ е извършено законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения, като от обсега на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ са изключени единствено удовлетворените към 23.11.2007 г. регресни вземания на суброгиралите се в правата на увредените лица застрахователи. Това обратно действия на нормата се разпростира по отношение на пасивната отговорност на касатора-делинквент спрямо застрахователя, встъпил в правата на застрахования с изплащането на застрахователното обезщетение на 13.09.2004 г. По делото няма данни да е извършено плащане до 23.11.2007 г., а и не се правят такива доводи. По изложените дотук съображения, като е отхвърлил действието на чл.213, ал.1 КЗ към заварени застрахователни правоотношения, Софийският градски съд е постановил неправилно решение. Съгласно нормата на чл.213, ал.1, КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение. Встъпилият в правата на увреденото лице застраховател по имуществената застраховка може да предяви претенцията си към причинителя на вредата със задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обаче, само до размера на причинените вреди, надхвърлящи размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, за които застрахователят по застраховката „гражданска отговорност” е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268 КЗ. По делото липсват доказателства, че причинените вреди надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, както и че застрахователят по нея е отказал плащането на основание чл.268 КЗ, поради което предявеният от ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 402, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 1 485 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение до размера на причинените вреди, е неоснователен. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено, а предявеният от [фирма] срещу М. Х. Т. иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм.- отхвърлен. В полза на касаторката на основание чл.78, ал.3 ГПК ще следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 174.70 лв. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 06.07.2010 год. и допълнително такова от 21.10.2011 год., двете по в.гр.д.№2709/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД [фирма] срещу М. Х. Т. иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 1 485лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за вреди на лек автомобил марка”БМВ-316” с Д.К. [рег.номер на МПС] . ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на М. Х. Т. сумата 174.70 лв. разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: