1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 543 София, 14.10.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2852 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Алмаз Алмазов Т. против Определение № 1242/11.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1614/2015г. на САС, ГО, 1 състав, с което е потвърдено определението, постановено в закрито заседание на 24.02.2015г. по гр.д.№ 3088/2013г. на СГС. С последното по реда на чл.248 ГПК са присъдени разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК в полза на ответника [фирма] при прекратяване на производството по делото, съгласно чл.126,ал.1 ГПК като явяващо се повторно образувано-със същите страни, основание и искане. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Посочва се, че първоначално образуваното дело /гр.д.№ 32521/2008г. на СРС, 35 състав /е било спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК и впоследствие-възобновено, а на 05.09.2013г. е бил предявен същият иск, предмет на повторно заведено дело пред СГС-№ 3088/2013г. Поддържаната теза е, че прекратяването на производството служебно от съда не слага край на спора между страните и настоящата хипотеза не попада в обхвата на разпоредбите на чл.78,ал.2, ал.3 или ал.4 ГПК-процесът е висящ и съобразно изхода му ще се преценява отговорността за разноските. Становището е, че прекратяването на делото от съда в хипотезата на чл.126,ал.1 ГПК е служебно действие, чиито последици не могат да се възложат в тежест на страните. Искането е за отмяна на определението и оставяне без уважение искането на ответника за присъждане на разноски за прекратеното производство. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса: Дължат ли се разноски при служебно прекратяване на едно производство при възобновяване на спряно първоначално заведено друго идентично дело. С писмен отговор [фирма], без да оспорва изложените от касатора факти, счита искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата за неоснователни. Претендира заплащането на разноски за производството. Съставът на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато при посочената допълнителна предпоставка предвид релевантността на посочения въпрос за отговорността за разноските, дължими от ищеца на основание чл.78,ал.4 ГПК в хипотеза, при която по-късно заведеното дело е прекратено служебно от съда и спорът продължава, тъй като е предмет на висящ процес, т.е. дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на делото поради висящ процес. Отговорът следва от самата формулировка на въпроса на касатора, т.е. въпросът е и реторичен-след като висящият спор е предмет на друго дело, правото на ответника за разноските по прекратеното, повторно заведеното дело произтича от разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК. По прекратеното дело ответникът също е направил разноски и недопустимото му-повторно завеждане от ищеца е основание за неговата отговорност за заплащането им. Висящността на същия спор по друго дело не е аргумент, с който да се отрече правото на ответника на разноски по прекратеното служебно от съда по-късно заведено. Служебното прекратяване на повторно заведеното дело от съда /чл.126,ал.2 ГПК/ също не е основание за изключване приложението на разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК, тъй като правото на ответника не е обвързано с /и ограничено до/ прекратяване поради отказ, оттегляне на иска - десезиране на съда, инициирано от ищеца. Както е посочено в определение № 289 по ч.гр.д.№ 255/2011г. на ІV г.о., ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, а основанието за прекратяване е без значение, то може да се следствие на неотстраняване на нередовностите на искова молба. Отговорът на поставения от касатора процесуалноправен въпрос е, че ответникът има право на разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, за наличието на която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно, включително и при прекратяване на основание чл.126,ал.1 ГПК на производството по по-късно заведеното дело поради висящ процес. С оглед на това, обжалваното определение е правилно-правото на разноски на ответника при прекратяването на производството по делото не е обвързано от причините за прекратяването му-десезиране на съда или недопустимост на иска, за която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно. Правото на разноски е основателно при направени разходи за защита след получаване на препис от исковата молба до прекратяването, а доказването на разходите /в хипотеза на разноски за адвокатско възнаграждение/ е предмет на разрешението по т.1 на ТР №6/2012г. За настоящото производство на ответната страна следва да се присъдят поисканите разноски-240лв., съгласно списък, договор за процесуално представителство, фактура и кредитен превод. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1242/11.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1614/2015г. на САС, ГО, 1 състав. ОСЪЖДА Алмаз Алмазов Т. да заплати на [фирма] сумата 240лв. разноски за производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: