Ключови фрази
Установителен иск * общи условия * потребител * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30
С., 12.07.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 15.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА


при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 284 /2010 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Ф. М. от [населено място], [община] против въззивното решение на Видинския окръжен съд № 169 от 20.11.2009 год., по гр.д.№ 427/2009 год., с което е потвърдено решението на Видинския районен съд № 83 от 01.07.2009 год., по гр.д.№ 978/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за сумата 1218.81 лв., представляваща обща неплатена цена за доставена телефонна услуга за месеците, обхващащи периода септември 2007 –ноември 2007 год. и лихви за забава, считано до януари 2008 год.
Поддържаното в касационната жалба оплакване е за неправилност на обжалваното решение, порок, обоснован с допуснато от въззивния съд несъответствие между изградените фактически и правни изводи със събрания по делото доказателствен материал, както и с нарушение на закона относно приета приложимост на ОУ на ответното ТД към правоотношението с ищеца, като потребител на далекосъобщителна услуга и несъобразяване на извършената от решаващия съд преценка на събраните по делото доказателства и разпределение на доказателствената тежест в процеса с изискванията на процесуалните правила на ГПК, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността на въведените касационни основания.
С определение № 685 от 03.11.2009 год. , по т.д.№ 284/2010 год. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обусловилите крайния изход от спора въпроси на материалното и процесуално право – за правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор; за начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК Видинският окръжен съд е приел, че по силата на т.6 и т.7 от ОУ на договора между [фирма] и потребителите на услуги, предоставяни чрез обществената далекосъобщителна фиксирана мрежа на дружеството, последните са задължителни за «заварените крайни потребители», каквото качество има ищецът, независимо от липсата на сключен между страните индивидуален договор.
Следователно, според съжденията на въззивния съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение, в случая намира приложение общото правило на чл. 35 от ОУ, във вр. с чл.298, ал.1 ТЗ, и т.43.1 от същите, според което за заплащане на формираните от предоставената услуга сметки отговаря абоната, на чието име е разкрит съответния телефонен пост, поради което правно ирелевантно за ангажиране договорната отговорност на ищеца за плащане на претендираната сума, е обстоятелството дали последният лично е пребивавал или не на адреса, на който този телефонен пост се намира.
Счетено е, че доколкото извършената от компетентните държавни органи, по жалба на М., проверка не е установила нарушение в техническото състояние на абонатната линия и съоръженията в А. [населено място], позволяващо злоумишлени включвания на трети лица, твърдяното от последния некоректно таксуване е недоказано и безспорното отсъствие на детайлизирана справка за проведените телефонни разговори от абоната, дължащо се на липсата на техническа възможност за изготвянето и в абонатната централа, обслужваща процесния телефонен пост, само по себе си не би могло да обосновене недължимост на претендираните суми.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено.
В съдебната практика не съществува спор, че Общите условия са отнапред установена от една от страните по сделката типизирана за конкретния вид договор клауза, която по силата на чл.298, ал.1 ТЗ е задължителна за другата страна, при спазване на въведените от законодателя изрични условия и разграничение, свързани с притежаване или не на качеството и на «търговец» .
Следователно като всеки вид договор, сключената при Общи условия сделка също предполага постигане на изрично съгласие между съконтрахентите, когато, както е в разглеждания случай, другата страна не е търговец.
Ето защо, дори и за ответника [фирма] да е съществувало нормативно задължение по силата на действалата към момента на пораждане на процесното правоотношение разпоредба на чл.146, ал.2 ЗД /отм./, да изготви Общи условия за взаимоотношенията с крайните си потребители, когато практически е неприложимо сключването само на индивидуални договори, то това не обуславя правен извод, че е променена правната характеристика на същите и те могат да бъдат възприети за подзаконов нормативен акт, обвързващ адресатите си със самото уведомяване и без изричното им насрещно волеизявление за съгласие.
С оглед гореизложеното по отношение на поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на Общите условия на договора между [фирма] и абонатите на услуги, предоставени чрез обществената далекосъобщителна фиксирана мрежа на дружеството, настоящият съдебен състав приема, че като установени от едната от страните по спора, по силата на нормативно вменено и задължение типизирани за процесния вид сделка уговорки, тези ОУ са правно важими в отношенията с всеки „краен потребител” по см. на съдържаща се в § 1 т.37 от Допълнителните разпоредби на ЗД / отм. / легална дефиниция за соченото понятие и при липса на индивидуален писмен договор, включително и със „заварените крайни потребители”, но само, ако са изпълнени предвидените от законодателя условия за влизането им в сила, който факт подлежи на главно и пълно доказване в процеса.
В случая, съобразно разпределението на доказателствената тежест ответното ТД не ангажирало доказателства, че са осъществени предвидените в чл.149, ал.5 ЗД/ отм./ предпоставки за влизане в сила на ОУ на договорите с [фирма], според чл.7.1 и чл.7.2 от които в срок до 30 дни от влизането им в сила, абонатите, които не са съгласни с ОУ имат право да поискат прекратяване на договора с писмено заявление до [фирма], а в срок от 6 месеца, след влизането им в сила, всички абонати, приели ОУ, които нямат сключен писмен договор, следва да подпишат такъв с доставчика.
Поради това изводът на В., че страните са обвързани от ОУ на ответника, като доставчик на услуги, предоставени чрез обществената далекосъобщителна фиксирана мрежа на същия и те са породили предвидените в клаузите им правни последици, с което основанието за процесните дължими суми е доказано, се явява необоснован и изграден в нарушение на чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, предвид изрично въведеното от ищеца възражение за неотносимостта им.
Отделен в тази вр. остава въпросът, за съществуващото несъответствие между употребените в тези ОУ понятия „абонат” и „краен потребител” и дадената от законодателя в § 1, т.36 и т.37 от ДР на ЗД /отм./ легална дефиниция на същите и произтичащите от това противоречие правни последици за действителността на конкретните договорни клаузи, на които ответникът се позовава, но доколкото по изложените по- горе съображения ОУ не намират приложение, то той не следва да бъде обсъждан по същество- арг. от чл.26, ал.4 ЗЗД.
Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
Своевременно в хода на първоинстанционното производство по делото, оспорвайки надлежното документиране на отчетеното в съставените едностранно от ответника месечни сметки, потребление на предоставената далекосъобщителна услуга и приложения констативен протокол на Регионалния дирекция- В.-М. и В. на Комисията за регулиране на съобщенията, ищецът е направил доказателствено искане за изслушване на специализирана техническа експертиза по телекомуникационна техника и услуги с поставени конкретни въпроси за изясняване, касаещи начина, по който са отчетени импулсите на разкрития на негово име телефонен пост в [населено място] и евентуалното наличие на реална техническа възможност за външно въздействие върху телефонния му номер в самата телефонна централа в [населено място].
Решаващият съд е заличил първоначално допусната по искане на страната експертиза, единствено по съображения, че „в списъка на в.л. към В. няма вещо лице с необходимата квалификация”. По този начин съществено е нарушено процесуалното правило на чл.195, ал.1 ГПК и основните за гражданското производство принципи на равенството на страните в процеса и на дирене на обективната истина.
Следователно при лишаване страната от гарантираната и с нормите на процесуалния закон възможност да докаже неистинността на оспорения официален свидетелстващ документ, Видинският окръжен съд е изградил процесуално незаконосъобразен краен извод, както за техническото състояние на абонатната линия и съоръженията в А. [населено място], така и за начина на формиране телефонните сметки на ищеца, като размер.
Не намира опора в процесуалния закон и изразеното, в съобразителната част на въззивния съдебен акт, разбиране за доказателствената сила на приложените по делото писмени доказателства- едностранно съставени от ответника месечни сметки за телефонен пост № 483 [населено място] относно визирания в исковата молба период.
Като частни свидетелстващи документи едностранно съставените от [фирма] месечни сметки за проведените от конкретен телефонен пост телефонни разговори и тяхната стойност, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Преценяват се от решаващия съд наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и съответства на проведените от телефонния пост на абоната конкретни месечни телефонни разговори и в този смисъл следва да се отговори и на поставения от касатора въпрос на процесуалното право, във вр. с който е допуснато касационното обжалване.
Що се касае до въведената от ответника в тази вр. липса на техническа възможност за предоставяне на детайлизирана справка за провежданите телефонни разговори от телефонния пост, разкрит на името на ищеца, то ВКС, в настоящия си съдебен състав счита, че той е правно несъстоятелен.
Освен, че по делото доказателства в тази насока липсват, то не съществува процесуална пречка в този случай броя на проведените телефонни разговори, при оспорване съставените от оператора на универсална далекосъобщителна услуга на месечните сметки, да бъде установяван с допустимите от ГПК доказателствени средства, вкл. специализирана техническа експертиза и това е и отговорът на втория процесуалноправен въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липсата на проведено главно и пълно доказване от страна на ответника, че клаузите на ОУ на които основава вземането си/ чл.43.1 и чл.38/ спрямо ищеца са влезли в сила, последното само на това основание е недължимо и като е възприел обратното становище В. е постановил необосновано и в противоречие с материалния закон съдебен акт.
Поради това и предвид въведената доказателствена тежест в процеса по предявения отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, констатираните процесуални нарушения, допуснати от решаващия съд във вр. с поисканите от ищеца доказателствени средства, довели до нарушено правото на последния да установи неистинността на приложените по делото писмени доказателства, в случая не обуславят връщане на делото за ново разглеждане, на осн. чл.293, ал.3 ГПК.
Следва в съответствие с процесуалното правило на чл.293, ал.1 ГПК да се постанови ново решение по същество на спора, като се признае по отношение на ответното ТД, че ищецът не дължи сумата от 1218.81 лв., представляваща неплатени телефонни сметки за периода м.ІХ – м.ХІ 2007 год. и лихва за забава.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на касатора М. следва да се присъдят и направените по делото за всички инстанции деловодни разноски, своевременно поискани и удостоверени с приложените вносни бележки и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Ст.А. за първоинстанционното производство.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Видинския окръжен съд № 169 от 20.11.2009 год., по гр.д.№ 427/2009 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], гр.С., че М. Ф. М. от [населено място], В. област не дължи сумата общо от 1 218. 81 лв., / хиляда двеста и осемнадесет лева и осемдесет и една ст. /, произтичаща от неплатени телефонни месечни сметки за периода м.ІХ- м. ХІ.2007 год. и от обезщетение за забава, начиная от 29.09.2007 год., до 14.11.2007 год..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на М. Ф. М. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], В. област сумата 208.97 лв./ двеста и осем лева и деветдесет и седем ст./, направени от него деловодни разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: