Р Е Ш Е Н И Е №105 гр. София, 05.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 4239 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. П. и В. К. П. против Решение № 915 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 760/2017 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 4805 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 12141/2010 г. на Варненския районен съд, с което: 1. Допусната е съдебна делба на дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.140 по КККР на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа, между съделители и при квоти, както следва: 1/10 ид.ч. за В. Г. П., 1/10 ид.ч. за Д. И. Х., 1/10 ид.ч. за И. И. П., 1/10 ид.ч. за Д. К. О., 6/10 ид.ч. в режим на СИО за В. Г. П. и В. К. П., като е отхвърлен иска за делба на описания имот по отношение на лицата М. Г. В., В. Н. В., Й. К. В., В. И. М., С. И. Б., Ж. Н. П. и Х. К. В.; допусната е съдебна делба на лозе в [населено място], м.”Малка К.”, представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.1760, между съделители и при квоти, както следва: 1/10 ид.ч. за Д. К. О., 1/10 ид.ч. за Д. И. Х., 1/10 ид.ч. за И. И. П., 1/10 ид.ч. за В. Г. П., 1/10 ид.ч. за В. Н. В., 1/10 ид.ч. за Й. К. В., 1/10 ид.ч. за В. И. М., 1/10 ид.ч. за С. И. Б., 1/10 ид.ч. за Ж. Н. П. и 1/10 ид.ч. за Х. К. В., като е отхвърлен иска за делба на описания имот по отношение на лицата М. Г. В. и В. К. П.; допусната е съдебна делба на картини /изобразително изкуство/- 48 бр., гоблени /В./- 12 бр. малки, 9 бр. средни и 5 бр. големи, както и 1 бр. индивидуален гоблен /”Тайната вечеря”/, книги- 26 бр., монети- 83 бр., часовници- 10 бр., бижута- 56 бр., посуда- 2 бр. десертни лъжици, 12 бр. сребърни десертни лъжички, 2 комплекта, месингов нож за отваряне на писма и месингова трошачка за ядки, други движими вещи- 58 бр., всички намиращи се в държане на В. Г. П., между съделители и при квоти, както следва: 1/10 ид.ч. за Д. К. О., 1/10 ид.ч. за Д. И. Х., 1/10 ид.ч. за И. И. П., 1/10 ид.ч. за В. Г. П., 1/10 ид.ч. за В. Н. В., 1/10 ид.ч. за Й. К. В., 1/10 ид.ч. за В. И. М., 1/10 ид.ч. за С. И. Б., 1/10 ид.ч. за Ж. Н. П. и 1/10 ид.ч. за Х. К. В., като е отхвърлен иска за делба на описаните движими вещи по отношение на лицата М. Г. В. и В. К. П.; осъдени са В. Г. П. и В. К. П. на основание чл.344, ал.2 ГПК да заплащат на Д. К. О. обезщетение за ползване на дворното място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.140 по КККР на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа, в размер на 65 лв. месечно, считано от решението за допускане на делбата до окончателното й извършване, като е отхвърлено искането за разликата до пълния му предявен размер от 200 лв. месечно. Касаторите В. Г. П. и В. К. П. атакуват въззивното решение на Варненския окръжен съд в неговата цялост- относно допускането до делба на описаните по-горе недвижими имоти и движими вещи с участието на ищцата Д. К. О., както и в частта, с която на основание чл.344, ал.2 ГПК са осъдени да й заплащат обезщетение за ползването на имота на [улица] [населено място] до приключване на делбеното производство. Поддържат, че в частта относно допускането на имотите до делба решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, тъй като въззивният съд незаконосъобразно е оставил без разглеждане възражението им за нищожност на договора за замяна, от който произтичат претенциите на ищцата за участие в съсобствеността върху имотите като частен правоприемник на нейната майка М. Г., по отношение на която искът за делба е отхвърлен. Молят за отменяване на въззивното решение в тази му част и постановяване на касационно решение по същество, с което имотите бъдат допуснати до делба с участието на М. Г. предвид нищожността на извършеното от последната разпореждане с наследствената й квота в полза на ищцата, обективирано в договор за замяна от 18.06.2010 г., като при условията на евентуалност се моли делото в тази му част да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответницата по касация Д. К. О. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК и не заявяват становище по жалбата. С Определение № 159/ 27.03.2018 г. касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- предвид необходимостта от създаване на практика на касационната инстанция относно допустимостта в първата фаза на делбеното производство съделителите да възразяват срещу участието на друг съделител в делбата поради нищожността на извършеното в негова полза разпореждане на сънаследник или съсобственик с правата му от имуществото, предмет на делбата, когато действителността на това разпореждане е без значение за обема на правата на съделителя, релевирал възражението. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав приема, че в делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, когато тези възражения бранят правата на лицето, което релевира това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице, което не участва в делбеното производство, тъй като единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали същото ще се позове на последиците от нищожността. Това следва от принципното положение, че позоваването на нищожността предполага правен интерес, както и на установената в чл.26, ал.1 ГПК принципна забрана за предявяване от свое име на чужди права пред съд. Съделител може да се позове на нищожността на сделката в полза на друг съделител единствено в случай, че основателността на това възражение би се отразила на собствената му правна сфера, т.е. би обусловила извод за по-голям обем на правата му в съсобствеността или за негови изключителни собственически права. Позоваване на нищожността, което би имало за резултат включване на трето лице в кръга на съделителите, без това да се отрази по благоприятен начин на правното положение на страната, направила възражението, е лишено от правен интерес, поради което не ангажира компетентността на делбения съд. В този смисъл е Решение № 269 от 22.10.2012 г. по гр.д.№ 307/ 2012 г. на ВКС, І г.о., което настоящият съдебен състав изцяло споделя. Отговорът на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за правилност на въззивното решение на Варненския окръжен съд, доколкото със същото делбата е допусната между действителните участници в общността, възникнала със смъртта на общия наследодател В. Д. В. /поч.28.11.2009 г./,, при съобразяване на настъпилото в хода на процеса частно правоприемство, при което съделителят В. П. и неговата съпруга В. П. са придобили в условията на съпружеска имуществена общност общо 6/10 ид.ч. от част от сънаследниците в лицето на Й. К. В., В. И. М., С. И. Б., Ж. Н. П., В. Н. В. и Х. К. В., поради което законосъобразно въззивният съд е определил размера на делбените квоти по отношение на недвижимия имот на [улица] [населено място]. Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд по допускане на делбата следва да бъде потвърдено като правилно. Независимо от изхода на спора, в полза на ответницата по касация Д. О. не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство предвид липсата на ангажирани доказателства за действително направени такива /т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6 от 2012 г., ОКГТК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 915 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 760/2017 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: