Р Е Ш Е Н И Е № 121 Гр.София, 20.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3082 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД срещу решение №.812/27.04.21 по в.г.д.№.543/21 на ОС Варна - с което е потвърдено решение №.261038/5.11.20 по г.д.№.6735/20 на РС Варна, 24с. /поправено с решение №.260309/4.02.21 по същото дело/, за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Л. С. В. не му дължи корекционна сума за консумирана еленергия в размер на 5165,15лв. по издадена фактура №.[ЕГН]/13.05.20 за периода 8.01.16-24.03.20, ведно със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски. Ответната страна Л. С. В. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.57/31.01.22г. е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. С обжалваното решение е прието, че безспорно наследодателят на ищеца и последният са били потребители на еленергия по смисъла на пар.1 т.42 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и че Общите условия /ОУ/ са влезли в сила по отношение на ищеца. Видно от констативен протокол №.5100585/24.03.20 служители на „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на СТИ, отчитащо електроенергията, доставяна в обекта на потребление, находящ се в [населено място], [улица].29, ап.4, собственост на Л. В. Н., установили са в регистър 1.8.3 29222кВтч еленергия, демонтирали са електромера и са го изпратили за проверка в БИМ; в изготвения впоследствие Констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе, е отразено, че при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера /не е осъществяван достъп до вътрешността му/, констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3 от 29222,833кВтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на еленергията. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително количество еленергия - неотчетена за периода 8.01.16-24.03.20 - в общ размер на 29222кВтч и е издадена фактура за 5165,15лв. Демонтираният при горната проверка електромер е монтиран в обекта на потребление на абоната с нулеви показания по нощна и дневна тарифа, като в протокола не са отразени показанията по останалите тарифи. Съдът е отразил констатациите на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на еленергия; еленергията, натрупана в регистър 1.8.3. в размер на 29222кВтч, е преминала през измервателната система на СТИ и след извършено неправомерно софтуеърно вмешателство в програмата за параметризация част от потребеното количество еленергия е регистрирано и в невизуализирания регистър; за периода 8.01.16-24.03.20 според инсталираната мощност от 10КВ и периода от 1535дни в обекта може да бъдат доставени 247880кВтч еленергия; доставена е и отчетена 13636кВтч енергия и ако се вземе предвид допълнително начислената от 29222кВтч, то следва извод, че е възможно да бъде доставено общо количество 42858кВтч; остойностената еленергия от 2922кВт не е от редовен отчет, не е използвана методика за изчисляване на неотчетена еленергия; то е математически точно остойностено съобразно цените, утвърдени от КЕВР и ДДС за процесния период. От правна страна съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /в която е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена електическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ при спазване на определени правила, чието приемане е от компетентност на ДКЕВР - чл.83 ал.2 ЗЕ/, е приел, че правото на ответника да изчислява и коригира пренесената еленергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. В случая не се касае за неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на еленергия; от констативния протокол №.5100585/24.03.20 се установява, че в деня на проверката служители на „Електроразпределение Север“АД са прочели информацията, записана в невизуализираните регистри /1.8.3-29222кВтч/, чрез компютър, снабден със специална програма и четец за еленергия. Служебното начисляване на допълнителни количества еленергия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.19 ПИКЕЕ, в сила от 4.05.19. В същите хипотезите, при които доставчикът може да извърши корекция на сметката на потребителя, са изчерпателно изброени. В случая извършвайки корекцията ответникът се е позовал на чл.55 ПИКЕЕ-в който е предвидено, че когато се установи, че са налице измерени количества еленергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество енергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. Съдът е намерил, че „Електроразпределение Север“АД, в чиято тежест е било да докаже валидно правоотношение по доставка на еленергия, която не е била измерена, или електронергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество еленергия, дължимо на посоченото от страната основание, както и че процесното количество е доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца, не е установило горните обстоятелства. По делото са представени доказателства от ищеца, че е собственик на апартамент 6, находящ се в [населено място], [улица].29, а извършената проверка, обективирана в Протокол №.5100585/24.03.20, касае електромер, отчитащ еленергия в апартамент №.4 на същия адрес, респективно не са ангажирани убедителни доказателства, че проверката се отнася точно до електромера, отчитал еленергия в обекта, понастоящем собственост на ищеца. Същевременно, дори да се приеме, че проверката е извършена за електромера на апартамент №.4 или №.6 по НА, монтираният през 2016г. електромер е бил с нулеви показатели на регистрите, отчитащи дневна и нощна тарифа, но липсват данни с какви показатели са били останалите регистри, вкл. и регистър 1.8.3, към датата на монтирането му. Едно от твърденията на ищеца е, че те не са били нулеви и това обстоятелство е недоказано. Не е била спазена и процедурата по чл.49 ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ, тъй като протоколът за извършена проверка е изпратен на клиента, който не е присъствал лично, видно от писмо изх.№.58164-КП 5100585-2 далеч след изтичане на предвидения 7-дневен срок-чак на 13.05.20 При това положение е формиран извод, че ответникът не е установил по безспорен начин законосъобразно извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната процедура-което обуславя основателност на отрицателния установителен иск. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Съгласно чл.12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други - не са се осъществили в обективната действителност; вътрешното убеждение не се формира произволно - то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено; когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост; когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т.12 ТР №.1/17.07.01 по г.д.№.1/01, ОСГК ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг - установен по делото факт /реш.№.75/13.04.21 по г.д.№.2206/20, ІV ГО, реш.№.76/8.04.21 по г.д.№.2209/20, ІV ГО, реш.№.77/ 8.04.21 по г.д.№.2862/20, ІV ГО/. В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото, вкл. за предявения период, съществува облигационно правоотношение по продажба на еленергия при Общи условия относно процесния обект - по което ищецът, като краен клиент, който „купува“ еленергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б б.“а“ ДР ЗЕ, а ответникът – краен снабдител, доставчик на еленергия, на който се дължи заплащане на потребената енергия. Изводите на въззивния съд във връзка с остойностяването на потреблението и липсата на доказателства за реално потребление на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговора на правния въпрос и с оглед събраните по делото доказателства. Предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил; напротив, той е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. Въззивната инстанция се е отклонила от така установената практика. Независимо от констатациите на вещото лице, че след като процесният електромер е монтиран с нулеви показания по първа и втора тарифа, това означава, че той е монтиран нов в обекта – от което следва, че показанията по останалите тарифи също трябва да са нулеви, защото производителят не допуска електромер, който не е проверен, окръжният съд е приел, че по делото е недоказано, че показанията в останалите регистри са били нулеви. От резултатите на метрологичната експертиза-извършена след съставяне на съответен констативен протокол и демонтиране на електромера, се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване; при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. Тези изводи са преповторени в заключението на вещото лице, което, обаче, не дава отговор на въпроса на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа 1.8.3, кога е била извършена софтуеърната намеса, респективно дали начинът, по който е осъществено неправомерното софтуерно вмешателство в програмата на електромера, е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, която не се дължи на волево човешко поведение, на кой апартамент в действителност /а не на кой абонатен и клиентски номер/ отчита потребената еленергия електромер фабр.№.1114021564357799, във връзка с който е съставен КП №.5100585/24.03.20 на ЕРП Север и КП на БИМ №.396/5.05.20. При направените оплаквания в жалбата за неправилност и необоснованост на решението в правомощията на въззивната инстанция е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна такава с участие на вещи лица софтуерен специалист и електроинженер в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти - в който смисъл са и задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение №.1 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор - и съответно е довело и до необоснованост на акта. Предвид изложеното въззивното решение трябва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото гледане следва да бъде изслушано ново заключение на вещи лица, в това число доколкото, предвид притежаваната от изслушаното вещо лице специализация, са останали неизяснени релевантни факти. Въззивният съд трябва да допусне комплексна техническа експертиза - с участие освен на инженер, и на вещо лице софтуерен специалист, които да отговорят осъществено ли е неправомерно софтуеърно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа 1.8.3. електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ, електромер с фабричен номер 1114 0215 6335 7799 потребената електроенергия на кой апартамент фактически отчита – като за целта се извърши нужната проверка на място чрез проследяване на пътя на подаваната и отчитаната от електромера еленергия – без значение на кой абонатен и клиентски номер той се води. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.812/27.04.21 по в.г.д.№.543/21 на ОС Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: