Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр.София, 21 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 769/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от адв. А. П. и адв. Е. Й. – упълномощени защитници на подс. А. М., срещу решение № 75 от 06.03.2014г. по внохд № 1155/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, с наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. С присъда № 27 от 24.09.2013г., постановена по нохд № 327/2013г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, подсъдимият А. М. е признат за виновен в това, че на 20 март 2013г. около 17 часа от Република Македония през ГКПП „Гюешево” в Република България, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес”, модел „BrabusS500”, с албански /рег. номер/, е пренесъл през границата на страната ни, без надлежно разрешително 64 /шестдесет и четири/ броя пакети, укрити в: специално обособени кухини на левия и десния прагове на автомобила, в кухини на предните ляв и десен калници и в специално обособени кухини в подовата част на купето на автомобила, съдържащи високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето тегло на всички пакети – 29 909 грама, със съответна концентрация на наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол в различните 64 броя обекти, като общата стойност на всички 64 броя пакети с марихуана е 179 454 лв., поради което и на основание чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 7 години и 4 месеца, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален режим „строг” в затвор, както и му е наложено наказание „глоба” в полза на държавата в размер на 100 000 лв. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл. 242, ал. 7 НК е отнет в полза на държавата предметът на контрабандата – марихуана и е постановено унищожаването му. На основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за превозването на стоките – предмет на контрабандата, а именно лек автомобил „Мерцедес”, модел „BrabusS500”, с албански рег. № AA 553 FV, един брой контактен ключ и регистрационния талон на автомобила. Съдът се е произнесъл и по разпореждането с другите веществени доказателства и възлагане на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване и с Решение № 75 от 06.03.2014г. по внохд № 1155/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, 3 състав, е била изменена, като е преквалифицирано извършеното от подс. А. М. престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК в престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и е намален размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода от седем години и четири месеца на шест години и осем месеца. Присъдата е била потвърдена в останалата част. В касационната жалба, подадена от защитниците на подсъдимия А. М., се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при определяне на наказанието, за неправилно обсъждане на доводите за това, че подсъдимият е бил принуден за извърши деянието във връзка с чл. 13 НК, за пренебрегване на наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Формулираното искане е на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК касационната инстанция да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание. В депозирано към жалбата допълнение (писмена защита) защитникът на подсъдимия – адв. Й., излага допълнителни доводи за неправилно приложение на материалния закон поради необсъждане на изискванията по чл. 54 и чл. 55 НК. Развива съображения за липса на отегчаващи вината обстоятелства, както и за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Навежда и съображения за евентуално приложение на чл. 13 НК, като в случай на невъзприемане на тази хипотеза, счита, че отправяните към подсъдимия заплахи следва да се съобразят при определяне на наказанието. В следващо допълнително писмено изложение защитникът посочва, че в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК решаващият съд изобщо не е обсъдил доводите за упражнена принуда спрямо подсъдимия и членовете на семейството му и евентуалното приложение на чл. 13 НК, както и че стеснително е тълкувал приложното й поле. Сочи се, че в обжалваното решение липсва обсъждане на подбудите за извършване на деянието и това съставлява нарушение на чл. 54, ал. 1 НК. Отново се възразява срещу невъзприемането на наличие на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Възразява се и срещу отказа на въззивния съд да приложи чл. 58, б. „а” НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. А. М. – адв. Й., поддържа касационната жалба съобразно направените в нея и в двете допълнителни изложения доводи, както и направеното искане за намаляване на наказанието. Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. П., също поддържа касационната жалба и допълненията към нея, пледирайки за приложението на чл. 55 НК. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Подс. А. М. моли наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от защитниците на подсъдимия и в допълненията към нея касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Производството пред Кюстендилския окръжен съд е проведено в диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Тази процесуална позиция на подсъдимия го лишава от възможността за оспорва фактите, формулирани от обвинението и признати от него и защитата му е ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели обаче подсъдимият може да установява и противопоставя правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В тази връзка следва да се разгледа възражението в касационната жалба, свързано с тезата за извършване на деянието от подсъдимия в хипотезата на крайна необходимост по чл. 13 НК. Въззивната инстанция е направила некоректна интерпретация на заявеното възражение, свързвайки принудата за извършване на престъпление единствено с обстоятелството член от семейството на подсъдимия да е държан в плен. При все това обаче, правилно не е възприела наличието на обстоятелства, изключващи обществената опасност на деянието. Според настоящата инстанция тезата на защитата за това, че спрямо подсъдимия и семейството му са отправяни заплахи за живота им, и това е принудило подс. М. да извърши пренасяне на наркотичното вещество, съставлява изключващо обществената опасност на деянието обстоятелство, е лишена от основание. На първо място, в обясненията но подсъдимия от досъдебното производство (разпит от 17.06.2013г.) и показанията на св. Ф. М. пред първоинстанционния съд, се съдържат единствено твърдения, че подсъдимият е бил принуден от други лица да осъществи деянието, като тези доказателствени източници не съдържат изобщо конкретни фактически данни за отправяни спрямо подс. М. и семейството му заплахи, за авторите на такова заплашване и за неговото съдържание. Следователно, тезата за това, че подсъдимият е бил принуден, чрез отправяне на заплахи спрямо него и семейството му, да извърши престъплението, не е доказателствено обезпечена. Освен това, за да е извършено деянието в условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 НК, е необходимо да е налице състояние на непосредствена опасност като конкретно фактическо положение, създаващо висока степен на риск от засягане на правно защитени интереси, като извършеното при крайна необходимост деяние трябва да е насочено към отклоняване на тази непосредствена опасност. Нито един от посочените елементи, обосноваващи приложението на института на крайната необходимост в случая не е налице. Първо - защото факторите, на които се позовава защитата (неконкретизирани заплахи), не съставляват такива обстоятелства, поставящи в риск, при това непосредствен, правно защитени интереси на дееца. Второ – такъв риск е можел да бъде избегнат от дееца по друг начин. (В този смисъл, Решение № 592/2009г. на І Н.О. на ВКС, Решение № 556/1992г. на І Н.О. на ВС). Така че претенцията за приложение на чл. 13, ал. 1 НК е несъстоятелна. По-нататък, в касационната жалба и допълненията към нея се претендира неправилно приложение на материалния закон с оглед отказа на въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл. 58, б. „а” НК, след като е приела, че деянието е спряло на фазата на опита. Разпоредбата на чл. 58, б. „а” НК може да бъде приложена само поради факта, че престъплението не е било довършено, но това може да бъде сторено само при преценка на обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК и при обосноваване въз основа на тези обстоятелства на извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, ще се окаже несъразмерно тежко. Решаващият съд е длъжен да вземе предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено (Решение № 39/1970г. на ІІ НО на ВС, Решение № 396/1984г. на І Н.О. на ВС). Тази дължима преценка е извършена от въззивния съд, като е отчел, че причините, поради които деянието е останало недовършено, са изцяло извън поведението на подсъдимия, защото препятстването на пренасянето през граница на забранените наркотични вещества е осъществено чрез действията на митническите служители. Макар деянието да не е довършено, е налице съществено засягане на правно защитения обект предвид на предмета на контрабандата – 64 броя пакети с марихуана, и стойността му – 179 454 лв. Поради това, само обстоятелството на недовършеност на престъпното деяние само по себе си не може да обоснове приложение на чл. 58, б. „а” НК при определяне на наказанието на подс. М. за извършеното престъпление. Въпросът за определяне на наказанието спрямо подсъдимия в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е бил поставен от защитата и пред въззивния съд, като в решението си съдебният състав законосъобразно е аргументирал отказа си да определи спрямо подс. М. наказание под предвидения в специалната норма минимум. Оспорването на изводите на въззивния във връзка с правилното приложение на закона в тази насока е лишено от основание. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК, съдът трябва да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната на съответния вид престъпления, като кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Въззивният съд е изпълнил задължението си да осъществи посочената преценка и законосъобразно е стигнал до извод, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по отношение на подс. М. В настоящия случай смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно са били отчетени от решаващия съд и такива са: чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания, улеснили разкриването на обективната истина, изразеното от М. съжаление за извършеното. Не е основателно възражението на защитниците, че не са били съобразени подбудите за извършване на деянието, защото несъмнено те са отчетени от въззивния съдебен състав. Това е така, понеже са съобразени обстоятелствата на тежкото семейно и материално положение на подсъдимия и факта на наличие на финансови проблеми с кредитори, които обстоятелства са формирали у подс. М. намерението за извършване на деянието. Следва да бъде споделена като правилна преценката на решаващия съд за това, че тези подбуди не могат да бъда характеризирани като изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Това е така, защото не се установява подсъдимият да е принуден да извърши престъплението чрез обективирани спрямо него заплахи, а мотивацията му да извърши пренасяне на високо рисковото наркотично вещество е свързана с финансови проблеми – невъзможност за плащане на кредит и задължение за обезщетение за причинени на чужда вещ повреди. Тези финансови затруднения на фона и на тежкото семейно положение, обаче, не са изключително по характера си обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК. Освен това, както правилно е приел въззивният съд, не се обосновава преценка за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния, обосноваваща извод, че и най-лекото, предвидено в санкционната част на нормата наказание, би било несъразмерно тежко за извършеното конкретно престъпление. Това е така поради конкретните характеристики на предмета на деянието и начина на извършването му. Касае се до високо рискови наркотични вещества в голямо количество и на значителна стойност. Освен това, начинът на извършване на деянието – чрез укриване на множество изготвени пакети с високорисково наркотично вещество в тайници в автомобила, също сочи на високата степен на обществена опасност на деянието. Предвид на изложените съображения, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, като е определил наказанието на подс. М. за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК в хипотезата на чл. 54 НК, предвид на липсата на визираните в закона предпоставки за определяне на наказание по реда на чл. 58а НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под предвидения в закона минимум. Поради това, не може да бъде уважена претенцията в касационната жалба за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Така определеното наказание, на минимума в специалната норма, е в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с обстоятелствата, влияещи върху отговорността и е в унисон с целите по чл. 36 НК. Правилно е приложена редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК с оглед проведената диференцирана процедура. С оглед на изложеното, касационният съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания, поради което не се налага корекция на атакувания акт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 06.03.2014г., постановено по внохд № 1155/2013г. на по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.