1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 253 гр.София, 06.07.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев ЧЛЕНОВЕ: Геника Михайлова Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1439/ 2020 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ОТП факторинг България” ЕООД срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 83 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2020 г., с което е потвърдено разпореждане на Пловдивски окръжен съд от 31.12.2019 г. по гр.д.№ 1619/ 2019 г., с което е върната подадената от „ОТП факторинг България” ЕООД касационна жалба срещу постановеното от окръжния съд по същото дело въззивно решение № 1349/ 20.11.2019 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно счел, че по отношение на въззивното решение се прилага прагът за достъп до касационен контрол, предвиден за търговски дела. Според него спорът е граждански, тъй като едната страна по сделката не е търговец, а е физическо лице - потребител. Затова въззивното решение, постановено по иск с цена над 5 000 лв, подлежало на касационно обжалване. Доколкото в обжалваното определение било прието друго, частният касатор моли то да бъде отменено, а като основание за допускане на касационното обжалване поставя процесуалноправен въпрос, който следва да бъде прецизиран в следния смисъл: търговско или гражданско е делото, образувано по спор за парично вземане, възникнало от договор за банков кредит, когато кредитополучателят е физическо лице – нетърговец. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответната страна К. Й. Г. оспорва частната жалба и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като съдебната практика, на която частният жалбоподател се позовава, е изолирана. Според нея на духа на закона отговаря формираната в обратния смисъл съдебна практика, според която отнесен до съда спор за вземания по договор по банков кредит се разглежда като търговско дело. Евентуално, ако обжалването бъде допуснато, претендира обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на К. Й. Г. против „ОТП факторинг България” ЕООД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника парични вземания по договор за кредит от 04.11.2004 г. (главница в размер 6394,34 лв, лихви за минало време и разноски в размер на 6787,86 лв, лихви в размер 12,43 лв и 100 лв разноски, за които вземания били образувани изп.д.№ 252/ 2009 г. и изп.д.№ 336/ 2018 г. по описа на ЧСИ рег.№ 819 въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 952/ 2009 г. на Пловдивски районен съд). Първоинстанционният съд уважил исковете, а с решение № 1349/ 20.11.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 1619/ 2019 г. въззивната жалба на „ОТП факторинг България” ЕООД срещу първоинстанционния съдебен акт била отхвърлена. Ответникът подал касационна жалба срещу въззивното решение, която била върната от окръжния съд като недопустима с разпореждане от 31.12.2019 г. С обжалваното в настоящето производство определение апелативния съд потвърдил това разпореждане като посочил, че търговски дела по смисъла на чл.280 ал.3 ГПК са не само делата по глава Х. ГПК, но и делата с предмет вземане във връзка с търговска сделка - обективна или субективна. Банковият кредит бил абсолютна търговска сделка и това определяло предмета на делото като търговско, без оглед че едната страна по договора е физическо лице. Цената на всеки от предявените искове била под минимума за достъп до касационно обжалване за търговски дела, поради което постановеното по делото въззивно решение било окончателно. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният процесуалноправен въпрос е обуславящ, а основателно касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поради това касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По поставения въпрос съдът не намира основание да се отклони от вече формираната практика, според която не са търговски по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните), ако една от страните по нея не е търговец (определение № 547/ 23.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4967/ 2016 г., IV г. о.). Основанието за определяне на по-висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция – 20 000 лв вместо 5 000 лева е това, че в отношенията между търговци сумата 20 000 лева не е голяма. За физическите лица обаче сумата 20 000 лв не е незначителна, още повече когато спорът е по сделка, по която те се явяват потребители. Именно поради това с разпоредбата на чл.113 изр.2 ГПК законодателят изрично предвиди, че образуваните по искове на и срещу потребители дела са граждански и се разглеждат по общия исков ред. Затова по спор за съществуване на вземания по договор за банков кредит, образуван по иск на потребител по такъв договор, се образува гражданско дело и прагът за достъп до касация на постановеното по спора въззивно решение е 5 000 лв, а не 20 000 лв. В обжалваното определение на постановения въпрос е даден противоположен отговор, поради което същото се явява незаконосъобразно. Както то, така и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Искът е предявен от потребител за несъществуване на вземания по сключен в това му качество договор, обуславящото вземане е с цена над 5 000 лв и въззивното решение, с което съществуването му се отрича, подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски апелативен съд № 83 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2020 г. ОТМЕНЯ определение на Пловдивски апелативен съд № 83 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2020 г. и потвърденото с него разпореждане на Пловдивски окръжен съд от 31.12.2019 г. по гр.д.№ 1619/ 2019 г. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за администриране на подадената от „ОТП факторинг България” ЕООД касационна жалба срещу постановеното от него въззивно решение № 1349/ 20.11.2019 г. по гр.д.№ 1619/ 2019 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: