4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 137 София, 31.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1324 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца Я. П. П. срещу определение № 12106 от 23.12.2020г. по в.гр.д.№ 367/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав. С него е уважена частично подадената от П. частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.№ 11026/2017г. на Софийски градски съд и е намален размерът на дължимите в полза на ответното застрахователно дружество ”Бул Инс”АД разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от 4 800лв. с ДДС на 3 456 лв. с ДДС. Частният касационен жалбоподател счита, че въззивното определение е неправилно, тъй като отсъства произнасяне по възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено за процесуалната защита на ответника в първоинстанционното производство, както и че неправилно върху адвокатското възнаграждение е начислен ДДС. Твърди се, че отсъстват доказателства за регистрация на адвоката по ДДС. Искането е за намаляване на присъдените на насрещната страна разноски за процесуално представителство за първата инстанция на сумата 1 270.80лв. В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването по въпросите: Следва ли въззивният съд да прецени самостоятелно релевираното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в този смисъл да обоснове собствени мотиви за неговия размер; Следва ли да бъдат представени доказателства за регистрация по ЗДДС при искане за начисляване на ДДС върху претендираното възнаграждение. Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на актове на ВКС. Отговор на частната касационна жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 150 от 25.03.2022г. по т.д.№ 1326/2021г. съставът на ВКС не допусна касационно обжалване на постановеното от САС по в.гр.д.№ 367/2020г. решение, поради което са налице предпоставките за разглеждане на настоящата частна касационна жалба. За защитата в първоинстанционното производство ответното застрахователно дружество е претендирало заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 8 000лв. без ДДС, посочвайки, че върху сумата следва да се присъди ДДС след справка за регистрацията на адвоката по ДДС в общодостъпен регистър. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 000лв. С решението на СГС искът е бил уважен за сумата 50 000лв. и отхвърлен за разликата до 100 000лв. Първоинстанционният съд, който е бил сезиран от ищеца по реда на чл.248 ГПК с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено с решението в размер на 4 800лв. с ДДС съобразно отхвърлената част на иска, е оставил молбата без уважение. Сезирана с частна жалба от ищеца, въззивната инстанция е посочила в обжалваното определение, че ищецът е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна. Счела е, че това възражение е било „разгледано от СГС и редуцирано наполовина до 4 800 лв. с ДДС, но не е отнесено към отхвърлената част на иска”. По тези съображения е прието, че с оглед завишаване от въззивната инстанция на дължимото на ищеца обезщетение с 14 000лв. и общо уважен размер - 64 000лв. и отхвърлен - за 36 000лв., дължимите разноски на ответника за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС са в размер на 3 456лв. Обосновано е приложното поле на частното касационно обжалване по първия въпрос. Обжалваното определение е постановено в отклонение от даденото разрешение в определение № 442 от 28.11.2016г. по ч.гр.д. № 4748/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което в производство по чл.274,ал.3 ГПК при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор, че съгласно установената с т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателства, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения хонорар. В същия смисъл е и произнасянето в производство по реда на чл.274,ал.2 ГПК в определението по ч.т.д.№ 750/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е акцентирано на необходимостта съдът да изложи собствени мотиви за преценката си за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, когато е сезиран с искане по чл.78,ал.5 ГПК. В обжалваното определение съставът на САС неправилно е приел, че първоинстанционният съд е разгледал възражението по чл.78,ал.5 ГПК. При договорено възнаграждение от 8 000лв. и уважен иск за половината от претендираната сума, присъденото възнаграждение от СГС е в размер на 4 800лв. с ДДС. Очевидно е, че разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК не е приложена. Отговор на възражението за прекомерност не е дала и въззивната инстанция, не е изложила никакви мотиви по този въпрос, а единствено е отнесла сумата 4 800лв. към отхвърлената част на иска, като и полученият резултат от 3 456лв. не съответства на разноските спрямо отхвърлена част на иска и общата цена на иска. Настоящият състав счита, че са налице предпоставките за намаляване на договореното в адвокатско възнаграждение на ответната страна по искането на ищеца, основано на довода за прекомерност, с оглед осъществената по спора защита и фактическата и правна сложност на делото. Пред първоинстанционния съд е проведено едно съдебно заседание, събрани са единствено гласни показания на свидетел за търпените от ищеца неимуществени вреди. Спорът е по чл.436,ал.1 КЗ при наличие на влязла в сила присъда по отношение на делинквента, чиято отговорност по ЗЗГОА е била застрахована в ответното дружество, т.е. не съставлява фактическа и правна сложност. В тази хипотеза са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 ГПК до сумата 4 000лв. /при минимален размер 3 530лв./ като съдът не е задължен да извърши редукцията задължително до определения от закона минимум. Съобразно отхвърлената част на иска от въззивната инстанция /за 36 000лв./ спрямо общата цена на иска /100 000лв./ възнаграждението, дължимо на ответната страна, изчислено по реда на чл.78,ал.3 ГПК е в размер на 2 250лв. Основателно е и искането за допускане на частното касационно обжалване по втория поставен въпрос. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение в определенията по ч.т.д. № 2589/2017г. и по ч.т.д.№ 769/2019г. и двете на ІІ т.о. на ВКС, постановени в производство по чл.274,ал.2 ГПК - че отсъствието на ангажирани по делото доказателства за регистрация по ДДС на адвоката води до липса на основание за начисляване на данъка върху присъжданото му адвокатско възнаграждение. Съществено в конкретния случай е обстоятелството, че договореното и заплатено възнаграждение на пълномощника на застрахователното дружество е в размер на сумата 8 000лв. без ДДС. Следователно, след като застрахователното дружество не е заплатило ДДС върху възнаграждението, отсъства основание за включване на данъка в разноските, които следва да му бъдат възстановени от насрещната страна на основание чл.78,ал.3 ГПК. По изложените съображения следва да бъде допуснато частното касационно обжалване, да бъде отменено въззивното определение и вместо него да бъде постановено изменение по реда на чл.248 ГПК на решението на СГС в частта за дължимите от ищеца разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК, които да бъдат присъдени на ответника до размер на сумата 2 250лв. За разликата от 2 250лв. до сумата 1 270.80лв., която частният касационен жалбоподател счита, че дължи на ответната страна, частната жалба е неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска частно касационно обжалване на определение № 12106 от 23.12.2020г. по в.гр.д.№ 367/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав. Отменя определение № 12106 от 23.12.2020г. по в.гр.д.№ 367/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав, вместо което: Изменя на основание чл.248 ГПК решение № 4857 от 01.07.2019г. по гр.д.№ 11026/2017г. на Софийски градски съд в частта за присъдените в полза на ЗД „Бул Инс” разноски, като Осъжда Я. П. П. да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на ЗД”Бул Инс”АД разноски за първоинстанционното производство за адвокатска защита в размер на 2 250лв. Оставя без уважение частната касационна жалба в останалата част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: