Р Е Ш Е Н И Е № 75 София 20.03.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1459 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производство по чл.7 ал.6 и ал.7 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на М. Д. Т. от [населено място] срещу решение № 960 от 23.10.12г.на Висшия адвокатски съвет.С него е оставена без уважение жалбата на същата страна срещу решението на В. адвокатски съвет от 9.05.12г.,с което се отказва вписването й в регистъра на адвокатите на В. адвокатска колегия.В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата В. а с я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания,намира следното: За да постанови обжалваното решение В. адвокатски съвет е взел предвид,че с влязло в сила решение от 24.02.09г.по дисциплинарно дело № 48/08г.на В. дисциплинарен съд жалбоподателката е била дисциплинарно лишена от правото да упражнява адвокатската професия за срок от три години поради системно неплащане на дължимите вноски към В. адвокатски съвет и В. адвокатски съвет,като й е било наложено и наказание „глоба”в размер на 1760 лв. По предходно дисциплинарно дело № 32/07г.също й било наложено наказание глоба в размер на 360 лв.След влизане в сила на решението на 24.02.09г.същото е било обнародвано в ДВ и жалбоподателката е била отписана от Регистъра на адвокатите на В. адвокатска колегия.За да откаже вписването на М. Т. в регистрите на колегията В. адвокатски съвет е приел за правилна преценката на В. адвокатски съвет,че същата не притежава необходимите нравствени качества за изпълняване на адвокатските права и задължения. Изложил е съображения,че през периода,в който не е упражнявала адвокатската професия,тя не е преосмислила поведението си и е продължила да проявява негативно отношение към задълженията,които всеки адвокат поема доброволно при встъпване на адвокатската професия - не е изпълнила задължението си към адвокатурата,произтичащо от предходния й статус на адвокат – да участва в нейната самоиздръжка,отказала е да изпълни и наложените й наказания глоба,с което е изразила явен негативизъм към органите на самоуправление на адвокатурата и незачитане на техните актове. Жалбата е неоснователна. На основание. чл. 6, ал. 2 от ЗА Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване права на адвокат, посочени в чл. 4 и 5 от ЗА, вкл. тази по чл. 4, ал. 1, т. 5 - кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Тази проверка не е нормативно уредена и е предоставена на оперативната самостоятелност на Адвокатския съвет, като орган, произнасящ се за вписването на адвоката. Последното следва и от аналогията с разрешението на случаи при подобно изискване – по чл.162 т.3 от Закона за съдебната власт /чл. 126, ал. 1, т. 4 от ЗСВ /отм./ Практиката по приложението на разпоредбата приема, че проверката за изискуемите нравствени и професионални качества е от изключителна компетентност на органа по назначаването В., по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол.Отнесено към случая,отказът е мотивиран именно поради липса на такива,отчитайки поведението на жалбоподателката,с което демонстрира негативно отношение към адвокатурата и нежелание да спазва актовете й и задълженията си като член на съответната адвокатска колегия,а се стреми само да придобие права като адвокат.Безспорно Адвокатският съвет при преценка на нравствените качества на кандидата трябва да се основава на действителни факти,наличието или не на които подлежи на съдебен контрол,но самата оценка на фактите относно нравствените качества на кандидата той извършва в рамките на притежаваната от него оперативна самостоятелност и тази оценка не подлежи на контрол за законосъобразност.В разглеждания случай не се спори по факта,че жалбоподателката не е издължила вноските си към колегията и ВАС за минало време,както и не е платила наложените й глоби,а преценката на този факт е от компетентност на Адвокатския съвет.Неоснователен е релевираният в жалбата довод,че задълженията й към адвокатурата са погасени по давност.Това обстоятелство е неотносимо към спора,би било от значение,ако предмет на делото бе наложеното дисциплинарно й наказание.Неоснователен е и доводът,че е нарушено конституционното й право на труд,тъй като срокът на дисциплинарното й наказание е изтекъл.Регламентацията на правото на труд не изключва въвеждането на изисквания и ограничения за упражняването на определена професия.За адвокатската професия те са уредени със Закона за адвокатурата.Съгласно чл.134 ал.2 от Конституцията на РБ организацията и редът на дейност на адвокатурата се уреждат със закон. По изложените съображения жалбата на М. Т. следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Д. Т. от [населено място] против решение № 960 от 23.10.12г. на Висшия адвокатски съвет,с което е отказано вписването й в регистъра на адвокатите на В. адвокатска колегия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. Особено мнение на съдия В. Райчева по гр.д.№1459/2012г. на ВКС, ІV г.о.: Намирам за правилно разбирането по сходен случай, изразено в решение от 06.08.2012г. по гр.д.№350/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., според което: “Законът за адвокатурата не съдържа разпоредби, установяващи изисквания и определен ред за възстановяване на правата след изтърпяване на наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия”. В други аналогични наказателни производства, при липса на специална регламентация, възстановяването на отнетите права става по право след изтичането на срока на наказанието. Срочният характер на наказанието сочи, че лицето не губи своето право. При липса на законови изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право, то се възстановява след изтичане на срока. Въпросите относно налагането на дисциплинарно наказание и правните последици от това, са предмет на законодателна уредба. Поради това решението на В. адвокатски съвет, с което е прието, че възстановяването на правата не става автоматично след изтичането на срока, а след подаване на молба от лицето и при преценка от адвокатският съвет налице ли са предпоставките на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗА, като постановено извън компетентността на ВАС не намира приложение в настоящия случай. “ По изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 7 ЗА обжалваното решение №960/23.10.2012г.. на Висшия адвокатски съвет би следвало да се отмени. ПОДПИС: