Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София, 16.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 496/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор в апелативна прокуратура–гр. Бургас срещу решение № 11 на Бургаския апелативен съд (БАС), постановено на 03.04.2017 г. по ВНОХД № 271/2016 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане атакуваната присъда да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Прокурорът твърди, че при постановяването на съдебния акт на БАС били нарушени процесуалните правила, гарантиращи правилност на формирането на вътрешното убеждение на съда при установяване на обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивният съд не дал отговор на редица възражения и доводи на първоинстанционния прокурор, залегнали във въззивния протест и пледоарията му пред БАС, което съставлявало съществено процесуално нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК. Били игнорирани и превратно обсъдени факти, установени по надлежния процесуален ред; липсвал цялостен анализ на доказателствената съвкупност; липсвали съображения защо се кредитират обясненията на подсъдимия. Протестът е подробно аргументиран с конкретни доводи в подкрепа на изтъкнатите касационни основания, а именно че: оплакването за необоснованост било отчетено за неоснователно, като съдът само възпроизвел оспорените изводи на първоинстанционния съд, при това непълно, избирателно и превратно; нямало анализ на показанията на свидетелите З., Б. и С., разпитани в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, и на представения на БАС фотоалбум, изготвен при проведеното на 08.07.2015 г. претърсване и изземване; липсвал отговор на доводите на прокуратурата относно липсата на съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на това действие по разследването и при съставянето на протокола за него; не било обсъдено мотивираното твърдение на прокурора за идентичност между предявените в съдебно заседание вещи, предмет на обвинението, и иззетите от касата в дома на подсъдимия. Възражението за неправилно приложение на материалния закон е логически изведено като следствие от допуснатите нарушения на процесуалните правила при установяването на фактите по делото. В тази част на съдебния акт също се констатирала липса на мотиви, тъй като поддържаното от прокурора становище по отношение на обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия А. деяние не било обсъдено. По делото е постъпило становище от адв. С., защитник на подсъдимия П. А., в което са развити съображения за процесуална и материална законосъобразност на постановеното от БАС решение, потвърждаващо първоинстанционната оправдателна присъда, и се изразява несъгласие със залегналите в касационния протест доводи. В съдебно заседание на касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по изложената в него подробна аргументация. Подсъдимият П. А. и защитникът му адв. С., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция и не излагат допълнителни съображения във връзка с подадения протест. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 25 от 28.10.2016 г. по НОХД № 265/2016 г. Сливенският окръжен съд (СлОС), НО, е признал подсъдимия П. П. А. за невинен в това, че за времето от 11.04.2010 г. до 08.07.2015 г. в [населено място], [община], държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, подробно описани в съдебния акт, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред (по глава VІ, раздел ІІ, чл. 96 – 107 от ЗКН, раздел ІІ, чл. 8 – 19 и раздел ІІІ, чл. 20 – 23 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда на извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерство на културата и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от същата Наредба и § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 278, ал. 6, пр. 2 вр. пр. 1 от НК. На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК съдът отнел в полза на държавата описаните в присъдата археологически обекти – движими културни ценности, предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, предадени с приемо-предавателен протокол от 24.03.2016 г. на съхранение в Регионалния исторически музей – Сливен, а други пет броя веществени доказателства, също описани в съдебния акт, постановил да бъдат върнати на подсъдимия А.. По протест на зам.окръжния прокурор на ОП–Сливен срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 271/2016 г. по описа на БАС, като с атакуваното решение № 11 от 03.04.2017 г. въззивният съд на основание чл. 338 от НПК е потвърдил присъдата на СлОС. ВКС намира, че протестът е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 253, т. 1 от НПК, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледан по същество, касационният протест е основателен. В процесуалните документи, с които е сезиран ВКС, са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, сред които първостепенно са откроени оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви и неспазване на правилата за проверка и оценка на събраните доказателства и обективен анализ на доказателствените източници. Наведеният от прокурора касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е мотивиран с основателна критика на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. От фактическа страна в атакувания съдебен акт (стр. 7 – стр. 15) е прието, че подсъдимият П. П. А. живеел със семейството си в къщата на родителите си в [населено място]. Баща му имал интерес към иманярството и с металдетектор търсел старинни предмети, намиращи се в земните недра. Намерените обекти (монети, метални пръстени, метални кръстове и др.) почиствал и съхранявал в дома си в метална каса, като монетите поставял в специален класьор, а част от тях, както и други старинни вещи, прибирал в платнена торбичка. След смъртта на родителите му (баща му починал на 14.12.2004 г., а майка му – на 14.06.2008 г.) единствено подсъдимият разполагал с ключ от металната каса. На 08.07.2015 г. по повод придобита оперативна информация, че той държи в дома си вещи, предмет на кражба, след надлежно съдебно разрешение при условията и реда на чл. 161, ал. 1 от НПК в жилището му било извършено претърсване от разследващ орган. В металната каса били открити и иззети ловното оръжие на подсъдимия с боеприпаси и неопределен брой старинни предмети и монети. Присъстващите при извършване на действието по разследване лица не възприели вида, броя и индивидуализиращите признаци на намерените вещи, а същите не били преброени в тяхно присъствие от разследващия орган, нито опаковани и запечатани на мястото на изземването им. По същия начин, без да бъдат описани, запечатани или опаковани, намерените монети били предадени с приемо-предавателен протокол на съответното длъжностно лице в РПУ на МВР – гр. Казанлък. Въз основа на постановление за назначаване на експертиза на Историческия музей в гр. Сливен с протокол от 24.03.2016 г. били предадени монети, както и бронзов кръст, оловни печати, бронзови пръстени, бронзова халка, сребърни пръстени (общо 47 обекта, изброени на стр. 10 – стр. 13 от решението и описани по начина, формулиран в протокола от 24.03.2016 г.). Съгласно заключението на изготвената историческа, нумизматична и археологическа експертиза посочените в него монети, пръстени, печат и кръст били културни ценности по чл. 7, ал. 1 от ЗКН. В заключението били описани и 7 броя съвременни вещи, представляващи фалшификати, реплики и един военен знак, които не фигурирали в приемо-предавателния протокол и не било пояснено по какъв начин били предадени на експертите. В съдебно заседание вещите лица допълнили заключението си, като уточнили, че част от описаните в него обекти (конкретизирани във въззивното решение на стр. 14 – общо 5 броя) не представлявали историческа или културна ценност. Други 19 бр. обекти, изброени на стр. 14 – стр. 15 от решението, според от ОП – гр. Сливен били копия на оригинални монети, съвременни реплики и сувенирни копия, както и монети с лошо качество и без стойност. При така възприетите за установени факти съставът на БАС се солидаризирал с решаващия извод, залегнал в първоинстанционната оправдателна присъда, че липсвали каквито и да било доказателства, че представените по делото доказателства, за които било изготвено експертно заключение, били именно предметите, иззети при извършеното на 08.07.2015 г. претърсване в дома на подсъдимия А.. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт сериозно се отклонява от стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК, съгласно която разпоредба при потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивният съд следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. В случая БАС е упражнил правомощието си по чл. 338 от НПК, без обаче да включи в съдържанието на мотивите на постановеното решение собствените си съображения във връзка с приетата неоснователност на залегналите в протеста аргументи. Отсъствието на такива съображения съставлява липса на мотиви към въззивното решение и е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК. В протеста, с който е бил сезиран апелативният съд, включително и в пледоарията на прокурора в съдебно заседание на 24.01.2017 г. са били изтъкнати редица конкретни възражения за непоследователност и ясно уточнени противоречия, допуснати според представителя на обвинението в първоинстанционния съдебен акт, на които съставът на БАС е дължал отговор. Задачата му е била да изследва верността на оплакванията за необоснованост на посочените констатации на първоинстанционния съд – че претърсването и изземването не е било извършено в присъствието на поемни лица; че иззетите вещи и предмети не са били предявени на поемните лица; че липсвала идентичност между намерените при претърсването предмети, предадените с приемо-предавателен протокол за съхранението им, а впоследствие с предадените на вещите лица за изследване и, съответно, върнатата част от предметите на подсъдимия А., поради това че не представляват археологически обекти; че за част от обектите липсвали „следи” по досъдебното производство; че безкритично били кредитирани обясненията на подсъдимия въпреки отсъствието на подкрепящи ги доказателствени материали и пр. Вместо да се произнесе по тези въпроси въз основа на собствената си аналитична и оценъчна дейност, в мотивите на атакуваното решение въззивният съдебен състав се е задоволил да възпроизведе почти дословно съдържанието на първоинстанционния съдебен акт (вж. стр. 1 до стр. 16 от въззивното решение и, съответно, стр. 4 до стр. 11 от мотивите на първоинстнационната присъда) и да преповтори като свои фактическите констатации на СлОС, придружени само с декларативното твърдение, че били „правилни”. Дали това заключение е вярно по същество, ВКС няма как да прецени поради отсъствието на мотиви, от които да стане ясно как съдът е достигнал до крайните си изводи. Конкретно на въпроса за неоснователността на подадения протест съдът е отделил внимание на стр. 16 до стр. 21 от решението си, от които: на стр. 16 изложените пространни доводи на зам. окръжния прокурор на ОП–Сливен (л. 12 – л. 16 от ВНОХД № 271/2016 г.) са обобщени в три изречения: като „доводи за необоснованост”, които били неоснователни, тъй като „възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепяла напълно и изцяло от изложените фактически обстоятелства, които се установявали по безспорен начин от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Подобен универсален коментар може да бъде отнесен към което и да е потвърдително съдебно решение, като на практика е лишен от съдържание, щом не са конкретизирани съответните възражения, не е обсъдена правилността, респ. неправилността, на всяко от оспорените фактически положения, не са анализирани конкретните доказателства и не са формулирани произтичащите от тях изводи. По-нататък, на стр. 17 – стр. 19 от решението са дословно преповторени кредитираните от първостепенния съд доказателствени средства ведно с кратко описание на съдържанието им, по начин, идентичен с възприетия от състава на СлОС (срв. с л. 11 – л. 14 от мотивите на присъдата). Не може да се приеме, че и в тази му част съдебният акт на БАС отговаря на възраженията на прокурора. Съдът е възпроизвел становището на първоинстанционния съд, но не го е анализирал и оценил в контекста на отправените от държавното обвинение оплаквания, поради което законосъобразността на гледището му в процесуален план не може да се проследи. За да избегне опасността да повлияе суверенната оценка на доказателствените материали, която следва да бъде дадена при повторното разглеждане на делото, ВКС се въздържа да навлезе по същество в анализ на съдържанието им. За да се илюстрира обаче незадълбочения поглед на въззивния съд, следва да се посочи, че не е коректно да се заключава, че „претърсването и изземването не е било извършено в присъствието на поемните лица”, при положение, че очевидно е бил спорен само моментът дали касата е била отключена в тяхно присъствие. Самите поемни лица (св. С. У. и св. Р. М., разпитани от СлОС в съдебно заседание на 08.07.2016 г. – л. 44 и гърба му от НОХД № 265/2016 г.) са заявили, че са присъствали при извършване на претърсването и изземването, като пред тях в касата са били намерени монети и други обекти. Всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, в това число и тези във връзка с провеждането на коментираното действие по разследването, следва да се установяват съгласно действителното съдържание на доказателствените източници и при съвкупната им преценка, включваща и прочетените показания на свидетелите от досъдебното производство, както и обясненията на самия подсъдим за начина, по който е било проведено претърсването и изземването. На стр. 20 и стр. 21 от атакуваното решение съвсем пестеливо са интерпретирани новите доказателствени материали, събрани в хода на проведеното пред БАС въззивно съдебно следствие, като е обобщено, че „не разкриват нови факти и обстоятелства”. Въззивният съд не е изпълнил задължението си като инстанция по фактите да направи пълен и задълбочен анализ на новосъбраните доказателствени източници и да изложи ясни и точни съображения защо не счита, че променят установената от състава на СлОС фактология. На първо място, не са обсъдени всички приобщени по искане на прокурора доказателствени материали, като извън преценката на съда са останали изпратените от Регионалния исторически музей фотоснимки на „монети, монетовидни предмети и други археологически обекти, иззети по ДП № 15/2016 г. по описа на РУ на МВР–Твърдица, вх. № 1857/2015 г. на ОП–Сливен, и предадени за съхранение в Регионален исторически музей – Сливен”, придружителното писмо от директора на музея (л. 29 – л. 39 от ВНОХД № 271/2016 г. на БАС, писмото на Обл. дирекция на МВР, РУ–Казанлък,изх. № 284000 -25931 от 12.12.22016 г. На второ място, доказателствените материали в нарушение на правилата на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК не са изследвани съгласно изискванията за обективност, всестранност и пълнота в контекста на цялостната доказателствена съвкупност. Идентичността, респ. различието, на заснетите монети в представения и приет фотоалбум с описаните в протокола от 08.07.2015 г., както и с изобразените на изпратените от директора на музея фотоснимки, би трябвало да се изяснява по експертен път, като не може да се определя само „видимо”, неизвестно по какви отличителни белези и без каквото и да описание на сравняваните обекти. Следва да се изтъкне също така, че в постановеното въззивно решение изобщо липсват мотиви от правна страна, доводи в която насока фигурират в допълнението към протеста. С оглед изложеното дотук може да се обобщи, че въззивният съд не е изложил конкретни и ясни мотиви по оплакванията на прокурора, с което е осуетил проверката на правилността на вътрешното си убеждение. Липсата на мотиви и на действителен обективен анализ на доказателствените материали водят до невъзможност настоящият състав да прецени дали въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са правилно решени от гледна точка на процесуалните изисквания и на материалния закон. По естеството си допуснатите процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само чрез провеждане на ново въззивно производство, поради което се налага отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11 от 03.04.2017 г., постановено по ВНОХД № 271/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.