О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 654 София, 15.09.2014 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 3882 по описа за 2014 г. взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на К. И. Б. против определение № 103/03.04.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по частно гр.д. № 125/2014 г. Адв. К. К., която е назначена за процесуален представител на жалбоподателя, след предоставена му правна помощ, е подала подробно мотивирана частна жалба вх. № 26/18.06.2004 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Първостепенният съд поделото е отказал на К. Б. да го освободи от заплащане на държавна такса по подадена от него частна жалба. С определение № 103/03.04.2014 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил определението по чл. 83, ал. 2 ГПК. Приел е, че молителят не е доказал основанията по цитираната разпоредба – не е представил доказателства относно заявените в представената декларация обстоятелства за прекратена търговска дейност на търговските дружества, за здравословното му състояние и, че е регистриран като безработен. Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението към частната жалба е поставен въпросът дали съдът, при индиции за затруднено материално положение на страната, следва да му укаже да представи доказателства за това. Въпросът е от значение за постановения резултат и се установява поддържаното противоречие с определение № 607/10.12.2013 г. на І ГО ВКС по ч.гр.д. № 6826/2013 г., в което по задължителен начин за съдилищата от по-ниска степен, е изяснено, че, ако по делото не са представени доказателства – декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК или други писмени документи, а има само твърдения за липсата на достатъчно да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и, ако да - да даде указания за представянето им. Едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта,с който се произнася по искането. Това тълкуване е трайно възприето от съставите на Върховния касационен съд и напълно се споделя от настоящия състав, като съответно на чл. 7, ал. 1 ГПК, на целта и характера на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. В случая, съдът е приел, че К. Б. не е доказал част от твърденията си, но не му е дал указание да представи годни доказателства за установяването им. Към настоящия момент Б. е освободен от плащане на такси и разноски във връзка с подаване на настоящата частна жалба – с определение от 05.06.2014 г. на Великотърновския апелативен съд. Както е изяснено в т. 12 от ТР 6-2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Искането се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски по цялото съдебно производство. Към настоящия момент, Б. е вече освободен от плащане на такси и разноски по делото, като няма данни за промяна в обстоятелствата, а и съдът се е обосновал с представената от него декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Деклараторът отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, като производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, съдът може да измени определението, с което е освободил страната от плащане на такси и разноски по делото, а при данни за невярно декларирани обстоятелства, може да сигнализира прокуратурата. В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено. Страната е вече освободена от задължението да плаща такси и разноски по делото. Съдът, като взе предвид използваните от К. Б., в многобройните му молби по настоящото производство, нецензурни и обидни изрази и квалификации, намира, че на същия следва да бъде наложена глоба за обида на съда, на осн. чл. 89, т. 3 ГПК в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 103/03.04.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по частно гр.д. № 125/2014 г. ОТМЕНЯ определение № 103/03.04.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по частно гр.д. № 125/2014 г. Страната е освободена от плащане на такси и разноски по делото с определение от 05.06.2014 г. по ч.гр.д. № 125/2014 г. от Великотърновския апелативен съд. ОСЪЖДА К. И. Б. да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата в размер 100 лв., на осн. чл. 89, т. 3 ГПК. Страната, в едноседмичен срок, може да подаде до съда по настоящото дело молба за отмяна на наложената глоба. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: