Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 580/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр.София, 18 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 580/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на М. Б. Д.-подсъдима по нохд № 1444/2011 год. на Сливенския районен съд и внод № 185/2013 год. на Сливенския окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство,предмет на посочените дела,отмяна на постановите по тях съдебни актове и оправдаване на осъдената. В съдебно заседание Д. и служебният й защитник поддържат искането като защитникът пледира,алтернативно на отмяната, въззивното решение да се измени и наложеното на осъдената наказание лишаване от свобода да се отложи от изтърпяване. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на съдебните актове и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда-№ 579 от 12.VІІ.2012 год.-осъдената на 10 години лишаване от свобода и изтърпяваща наказанието си за престъпление по чл. 199,ал.2,т.2,предл. второ НК М. Б.Д. е призната за виновна в това,че на 9.VІІІ.2010 год. в жалба,изпратена от Сливенския затвор до Главния прокурор, е набедила старшата надзирателка в същия затвор Ж. Т. И. в престъпление по чл. 131,ал.1,т.2 във вр. с чл. 130,ал.2 НК-И. ударила шамар на изтърпяващата в този затвор наказание лишаване от свобода М. М. М.-макар да знаела,че набедената е невинна,за което и на основание чл. 286,ал.1 НК е наказана с 1 година лишаване от свобода и обществено порицание. С решение № 120 от 15.Х.2012 год. по внохд № 388/2012 год. на Сливенския окръжен съд присъдата е потвърдена. С решение № 26 от 28.ІІІ.2013 год. по нд № 2139/2012 год. на ВКС,трето н.о.,решението на окръжния съд е отменено по реда на възобновяване на наказателното дело и е върнато на същия съд за ново разглеждане. С постановеното при новото разглеждане на делото решение -№ 8 от 7.ІІ.2014 год.-окръжният съд отново е потвърдил осъждането на М.Д.. Искането за възобновяване е допустимо-направено е от осъдената в срока по чл. 421,ал.3 НПК и е насочено срешу съдебни актове от изброените в чл. 419 НПК,които не са проверявани по касационен ред-но не и основателно. За да иска възобновяване на наказателното производство с отмяна на първо- и второинстанционния съдебни актове,след което да бъде оправдана,Д. е изтъкнала и в искането,и в множеството последвали го жалби най-напред обстоятелството,че била неграмотна и се научила да пише „едва в затвора”.Това твърдение на осъдената е невярно. Както сама е потвърдила при досъдебното разследване, още при снемането на самоличността й като свидетел,е със завършено основно образование /л.53 от досъд. разследване/,а и прочитът на жалбата-чието авторство на Д. като текст и подпис е безспорно установено от експерта С.В.-съвсем не показва да е написана от неграмотен човек. Вдействителност твърдяното обстоятелство е относимо за свид. М.М.,документирано е /на л. 129 от първ.д./,а използването му от Д. се предполага да е още един аргумент в полза на поддържаната от нея теза за невиновност. Следващото поддържано от осъдената обстоятелство е,че написала жалбата от името на М.М. поради нейното,на М.,настояване и поради заплахите,които последната й отправяла.Това обстоятелство е било изтъкнато от Д. още при първоинстанционното разглеждане на делото, и за изясняването му съдът е разпитал по искане на Д. множество свидетели-затворнички и служители от затворническата администрация.От тези свидетели никой не е заявил,лично да е възприел заплашването на Д. от М.,а само това,което всяка от двете им е споделила-свидетелките Р.В. и М.Д.,двете изтърпяващи наказание лишаване от свобода,са заявили споделеното им от Д.,че М. я е заплашвала,докато П.Д. и П.Ч.,служители от администрацията на Сливенския затвор,са заявили обратното,споделено им от М..При тази разнопосочност в свидетелските показания и при експертната и документална установеност за присъща на и проявявана от двете агресивност,първата и втора инстанции правилно са счели за недоказано обсъжданото твърдение. Вън от съмнение е и знанието на Д.,че в написаната от нея жалба е заявила обстоятелства,за които е знаела,че са неверни.С жалбата е набедена старшата надзирателка Ж.И. за причиняването на М. на лека телесна повреда по време на ежедневната разходка на затворничките в т.нар. „каре”, повод за което била молбата на М. да се прибере и да отиде до тоалетната.Че И. не е имала приписаното й поведение е установено от записите на монтираните към „карето” камери,но такова нейно поведение не е било отчетено нито от Д.,нито от някоя от разпитаните като свидетели затворнички,разхождали се по същото време в „карето”,и,в частност,от свид. Р.В.,макар в писменото си изложение до първоинстанционния съд /на л.82/ М. да е посочила и двете като очевидки на случилото се между нея и И.. Резултатът от експертното освидетелстване на свид. М. /констатацията на л. 172 от първ.д.,абз. четири/,напълно съвпадащо с оценката,дадена й от разпитаните като свидетели служители от затворническата администрация,че свидетелката е лесно манипулируема, и поддаваща се на внушения,потвърдено още и от показанията,които М. е дала при разпита й на 15.ХІІ.2011 год. /л.58,гърба-60 от първ.д./ също опровергава,макар и косвено,твърдяното от Д.,че М. и инициатор за написване на клеветническото писмо,че тя е настоявала и дори заплашвала осъдената при отказ да стори това. Косвено насочващо към Д. не само като изпълнител,но и като към инициатор за написването на инкриминирания донос,се явява и сходството между уж случилия се на 9.VІІІ. инцидент между М. и И.,за който последната е била набедена и действително станалия инцидент на 1.VІІІ. между Д. и И..При този предходен инцидент Д. е поискала същото-да се прибере в сградата и да отиде до тоалетната-и след последвалия отказ на И.-не за друго,а защото разходката вече е била свършила и е предстояло прибирането на цялата група,включително и на Д.-демонстративно е уринирала пред всички.И макар И. да е предложила, Д. да не бъде дисциплинарно наказана за тази й проява /докладна записка на л. 145 от първ.д. с приложени на следващите 3 листа обяснения от присъствали затворнички/,от идентичността на действителния с измисления инцидент е логично да се допусне,че с тази жалба не друг,а именно Д. е целяла злепоставянето на Ж.И.. Направеното в съдебно заседание искане за прилагане на условното осъждане като алтернатива на оправдаването е безпредметно да се обсъжда. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на М. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1444/2011 год. на Сливенския районен съд и внохд № 185/2013 год. на Сливенския окръжен съд. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: