Р Е Ш Е Н И Е   № 837   София, 13.11. 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 4 ноември  две хиляди и девета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                              АЛБЕНА БОНЕВА     при участието на секретаря  Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 6/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:       Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд с определение № 434 от 28.04.2009г по настоящето гражданско дело на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК е допуснал касационна обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 01.10.2008г по гр.д. № 459/2008г. Това решение е обжалвано от М. Ст. Ж. чрез процесуалният й представител адвокат А с оплаквания че са налице отменителните основания по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение на Софийския апелативен съд,прие следното|: В исковата си молба М. С. Ж. е твърдяла,че ответникът по исковете й Й. А. К. от гр. Б. ползвал без основание апартаментът,бивша собственик на Г. М. Ж. ,починала на 02.04.1998г,чиято единствен наследник била тя-ищцата,за времето от 01.05.1998г до 09.07.2004г. За този период тя претендирала обезщетение на правно основание чл.59 ЗЗД изчислено като за свободен наем,в размер на 12 000 лева заедно със законната лихва,считано от датата на исковата молба,претендирала е и 1 000 лева мораторна лихва за времето от .01.05.1998г до подаване на исковата молба-21.07.2004г и направените по делото разноски. След това с отделна молба приложена на л.83, ищцата е поискала увеличение на предявените искове като първият-главницата по чл.59 ЗЗД е бил увеличен на 25 583.30 лева,а втория по чл.86 ЗЗД- на 10 921.36 лева. Софийският градски съд с решението си от 23.03.2007г по гр.д. № 2020/2004г приел че искът по чл.59 ЗЗД е основателен и доказан за времето от 21.07.1999г до 09.07.2004г,когато ответникът освободил имота и го осъдил да заплати на М. С. Ж. като обезщетение за ползваното без правно основание жилище сумата 20 113.14 лева,ведно със законната лихва считано от 21.07.2004г до окончателното изплащане на сумата. Върху тази сума присъдил мораторна лихва за периода –от 21.08.1999г до 09.07.2004г в размер на 8 900 лева и направените по делото разноски в размер на 1 438.50 лева. Исковете в останалата им част-първият за претендирано обезщетение за времето от 01.05.1998г до 09.07.2004г и за периода от 01.05.1998г до 09.07.2004г „като погасени по давност”- отхвърлил. Софийският апелативен съд с решението си от 01.10.2008г по гр.д. № 459/2008г,като приел,че със смъртта на наследодателката на ищцата наемното правоотношение с ответника не било прекратено, а неплащането на наем по наемния договор водело до прекратяването,не не било поискано, отменил решението на Софийския градски съд и отхвърлил исковете му. В определението за допускане ВКС е имал предвид съществения процесуално правен въпрос-дали въззивният съд може да се произнесе в своето решение „извън пределите на спора така, както са били очертани от становищата на страните”- Р № 205/2001 ВКС 4-то гр.отд. По делото е било установено,че починалата на 02.04.1998г Г. М. Ж. направила в полза на Дом № 1 за възрастни хора,завещание с което след смъртта й да преминела собствеността върху апартамент № 30 на ул.”Веслец № 22 и 1 / 2 ид.част от магазин на ул.”Хан Крум” № 6 гр. С.,както и върху движимите й вещи. С решение от 12.08.2003г по гр.д. № 4052/2001г на Софийския градски съд, саморъчното завещание направено от Г. М. Ж. на 15.12.1997г в полза на Дом № 1 за възрастни хора гр. С. е било обявено за нищожно. Като нейна единствена наследница ищцата М. С. Ж. встъпила в правата си на собственик. По делото е представен договор за наем от 22.12.1997г,сключен между наследодателката Г ответникът Й. А. К. от гр. Б. за отдаване под наем на 3 стаен апартамент,находящ се в гр. С. ул.”Веслец” № 22 ет.5 срещу 150 долари месечен наем за срок от една календарна година-т.е. до 22.12.1998г На л.37 по гр.д. № 2020/04 на СРС е приложена жалба от Й. А. К. до Районната прокуратура в която сочи,че М. Ж. му дала срок до 15 май 1998г да напусне апартамента. Този срок обаче ,се е включвал в срока за ползване на жилището с основание-наемния договор сключен за една календарна година. Освен това ответникът направил и възражение за погасяване на вземанията по давност. Първоинстанционният Софийски градски съд като взел предвид горните обстоятелства приел,че искът по чл.59 ЗЗД е основателен и доказан за времето от 21.07.1999г-5 години назад от датата на постъпването на исковата молба в съда-до 09.07.2004г-датата на освобождаването на апартамента и е присъдил за този период обезщетение в размер на 20 113.14 лева,заедно със законната лихва считано от 21.07.2004г /датата на исковата молба / Искът за присъждане мораторна лихва върху главницата-или лихва за забава- присъдил за времето от 21.08.1999г до 09.07.2004г в размер на 8 900 лева. Исковете в останалата част до пълните им размери-отхвърлил. Решението на Софийския градски съд е било обжалвано и от двете страни. Ищцата Ж. отхвърлената част на исковете й за разликата от 20 113.14 лева до 25 583.33 лева и от 8 900 лева до 10 921.36 лева. Ответникът е обжалвал решението в уважената част на исковете. Оплакванията се свеждали до начина на определяне размера на дължимото обезщетение-дали сумите са били по единична или по тричленна експертизи. Освен това изрично ответникът е поискал:” … моля да бъде отменено и частично обезсилено,а вместо него или делото да бъде върнато на друг състав на СГС или да бъде постановено друго решение,с което да се отхвърлят съединените искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД в частта в която доверителят ми е осъден да заплати на ищцата сумата 20 113.14 лева обезщетение и 8 900 лева мораторна лихва”. Освен жалбата Й. А. К. подал и молба,в която заявил че прави възражение и за погасяване на задължението му по давност-чл.111 б.”в” ЗЗД за времето от 01.05.1998г до 21.07.2001г. При това обжалване и при изразеното становище Софийският апелативен съд с решението си от 01.10.2008г по гр.д. № 459/2008г като приел,че договорът за наем не е бил прекратен и че ползването на наетото жилище не е било без основание,отменил решението на Софийския градски съд в уважената част на исковете и постановил ново решение. С тях предявените искове от М. С. Ж. срещу Й. А. К.,са били отхвърлени. Върховният касационен съд допуснал до касационно обжалване въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК-т.е. че е налице противоречиво на практиката на ВС и ВКС разрешение на съществения процесуално правен въпрос: може ли въззивният съд да се произнесе със своето решение „извън пределите на спора по делото, така както са били очертани от становищата на страните”. След цялостна проверка на посоченото основание и основанията за неправилност на въззивното решение Върховният касационен съд счита,че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и че е постановено в противоречие с практиката на другите съдилища и в частност тази на ВКС. Така постановеното решение не незаконосъобразно и необосновано. При безспорно установеното ,че ищцата-собственик на апартаментът,отдаден под наем за срок от една година,е настоявала ответникът-наемател да го освободи и че дори му определила и срок за освобождаването,както той сам е посочил-15 май 1998г,необосновано Софийският апелативен съд е приел,че наемодателката не се е противопоставила за ползването на наетото жилище и за времето след изтичането на срока и че за това, договорът за наем следвало да се счита продължен за неопределен срок от време-чл.236 ал.1 ЗЗД. Без значение е кога е станало противопоставянето-преди или след изтичане на уговорения срок. Собственикът е искал освобождаване на наетото жилище и тъй като срокът уговорен от наследодателката на ищцата не бил изтекъл,правилно е прието,че до края на 1998г наемателят е бил с основание в имота. За този период е можело да се отнесе съждението за търсенето на неплатен наем. След изтичането на срока на сключения договор,обаче, Й. А. К. е бил без основание в апартамента,находящ се на ул.”Веслец” № 22 вх. Г ет.5 ап.30 и за това на основание чл.59 ЗЗД е дължал обезщетение определено под формата на свободен наем. От заключенията на вещите лица инж. П, тричленната експертиза на инж. П, М. М. и арх. Дарина Г. и от особеното мнение на арх. Гализова е можел да се изчисли този наем-обезщетение за исковия период- от 1.05.1998г до 9.07.2004г,когато бившият наемател напуснал жилището. Той,обаче,направил възражение за погасяване вземанията по давност и при разрешаване по същество на спора,Върховният касационен съд е длъжен да се съобрази с него. Върховният касационен съд счита,че обезщетението следва да се вземе предвид по изчисленията,направени от вещото лице арх. Гализова. В него са отчетени факторите ,влияещи на търсенето и предлагане на жилища под наем: височина – в случая - последен етаж с конструктивна височина 3.30 м. и тази височина била с 0.50м. по-голяма от стандартната за жилищата от 2.80 метра: липсата на асансьор до пети етаж, обема за отопление-по-голям,което намалявал с около 20 % наемната цена, по-малкото търсене на жилища под наем за исковия период. Като се има предвид направеното възражение за давност,която в случая е 5 годишна съгласно чл.110 ЗЗД,началният момент на вземането е 21.07.1999г,изчисленото обезщетение за тази година-1999г би следвало да бъде 101 кв.м. умножени по 2.88 лева ,290.88 месечно и за 5 месеци,равно на 1454.40 лева. Към тази сума се прибавят 3 102.72+ 3 102.72+ 3 296.64 лева + 4 363.20 лева + 2 417.94 лева = 17 737.62 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва съгласно чл.86 ЗЗД,считано от датата на подаване исковата молба в съда-21.07.2004г до окончателното изплащане на главницата. Искът в останалата му част до пълния размер- 25 583.30 лева следва да се отхвърли. Основателен и доказан е искът за присъждане на лихви за забавата на главницата-т.н. мораторни лихви. Съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД вземането за лихви се погасява в тригодишен давностен срок. В случая искът за мораторни лихви следва да се уважи за времето от 01.08.2001г до 09.07.2004г ,който е в размер на 7 001.80 лева,съобразно допълнителното заключение на вещото лице Г. Т. М. от 05.05.2006г депозирано пред Софийския градски съд по гр.д. № 2020/2004г, ,л.86 от делото. Искът в останалата част до пълния размер 10 921.36 лева следва да се отхвърли. В зависимост от крайния изход на спора се дължат и направените по делото разноски,които ответникът следва да заплати на ищцата в размер на 2 602.40 лева,а ищцата дължи на ответника за частта в която исковете й са били отхвърлени сумата 357.45 лева /общо направени разноски от ответника 1 109.03 лева и по делото няма никакви данни да е направил разноски в размер на 1 709.03 лева. Вероятно става въпрос за техническа грешка при изписването на цифрата 1 -7 /. Решението на Софийския апелативен съд е неправилно и за това следва да се отмени с уважаване на исковете в посочените по –горе,размери- 17 737.62 лева и 7001.80 лева,заедно със законните последици-лихва и разноски. Върховният касационен съд на основание гореизложеното       Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд от 01.10.2008г по гр.д. № 459/2008г изцяло вместо което постановява: ОСЪЖДА Й. А. К. с ЕГН ********** гр. Б. да заплати на М. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. С. сумата 17 737.62 / седемнадесет хиляди седемстотин тридесет и седем 0. 62 / лева,представляващи обезщетение за ползването на апартамент в гр. С. ул.”Веслец” № 22 без правно основание за времето от 1.08.1999г до 09.07.2004г,ведно със законната лихва считано от 21.07.2004г до окончателното й изплащане и искът в останалата част до пълния размер- 25 583.30, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА Й. А. К. с ЕГН ********** гр. Б. да заплати на М. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. С. сумата 7001.80 лева /седем хиляди и един лев 080 / лева,представляваща лихви за забава за времето от 01.08.2001г до 09.07.2004г, Както и направените по делото разноски за всички инстанции до сега съобразно уважената част на исковете в размер на 2 602.40 / две хиляди шестотин и два 0.40/ лева. ОСЪЖДА М. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. С. да заплати на Й. А. К. с ЕГН ********** гр. Б. направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 357.45 триста петдесет и седем 0.45 / лева. Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: