Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 30 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКС БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 84/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1,т.5, вр. с чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК по искане на осъдения Г. И. П., чрез упълномощения от него защитник - адвокат Т. Ж. В. от АК гр. Стара Загора. Претендира се отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение №175/ от 05.11.2014 год. по внохд№1133/14 год. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което е потвърдена присъда №57/ от 26.03.2014 год. по нохд№1247/2013 год. на Районен съд гр. Стара Загора, съгласно която подсъдимият Г. И. П. ,ЕГН: [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 15./16.10.2011 г. в [населено място], след предварителен сговор с Д. Г. К. като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – златни обеци 18 карата с тегло 3,5 гр. на стойност 191,25 лв., златна гривна 18 карата с тегло 7,5 гр. на стойност 409,70 лв., златно синджирче с колие 18 карата на стойност 327,68 лв., 15 бр. рол он „марка” на стойност 58,50 лв., 1 бр. бутилка „марка” от 5 л. на стойност 155,95 лв., 1 бр. бутилка вино „марка” от 0,700 мл. на стойност 8,60 лв., 1 бр. бутилка вино „марка” на стойност 9 лв., 1 бр. домашна ракия – 1 л. на стойност 7 лв., 1 бр. луканка 0,270 гр. на стойност 4,05 лв., 1 бр. шпеков салам на стойност 2,52 лв., 1 бр. прах за пране „марка” разфасовка от 6 кг. на стойност 15, 39 лв., всичко на обща стойност 1 189,64 лв., от владението на Р. Н. И. без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а”, във връзка с чл. 54 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”, съгласно разпоредбата на чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. В искането за възобновяване се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради следното: превратно и едностранчиво са ценени доказателствата; липсва обективност при оценката на доказателствените източници; фактическите констатации се основават на негодно доказателствено средство - одорологическа експертиза на мирисова следа, която не е признат от НПК способ за събиране на доказателства / в покрепа на този довод е посочено решение №590 по н.д. №507/2003 г.,І н.о. на ВКС/ ; придадена е предварително определена сила на част от доказателствените източници - нарушен е чл. 14 от НПК; липсват мотиви за начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение, че иззетите като вещество доказателство спортни обувки принадлежат на подсъдимия ; не е ясно „кой ги е донесъл” в имота на свид.Ж. И., откъдето са иззети и дали следите от спортни обувки, иззети от жилището на свид.Р. И. са оставени от обувките, иззети от дома на свид.И. ; не е отговорено по делото кой е носил тези обувки в момента на деянието; не е доказано, че оставената следа е от обувки , носени от осъдения П.. Неоснователно съдът е приел за доказано участието на подс.П. в извършване на деянието, позовавайки се на разпоредбата на чл. 413 от НПК – за задължителност на влязлото в сила определение за одобряване на сключеното споразумение от съпроцесника - свид.Д. К., който се е признал за виновен в извършване на инкриминираната кражба в съучастие като съизвършител с подс.П.. Иска се упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал.1,т.1, или по т.2 от НПК за отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване на П. по обвинението. В съдебното заседание на 10.02.2015 год. осъденият П. се явява лично и със защитата си адвокатите В. и М., които поддържат основанието за възобновяване с доводите, развити в искането. Осъденият П. в своя лична защита подкрепя доводите на упълномощените си защитници и моли за възобновяване на делото. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване; доказана е принадлежността на следата от маратонка на осъдения П.; неоснователно се твърди,че съдилищата не са съобразили изводите си по оценката на доказателствата с практиката на ВКС за правната природа на одорологическата експертиза в наказателния процес. В последната си дума осъденият П. заявява, че изводите за авторството на престъплението се основават единствено на данните от следата от маратонка. Той няма нищо общо с иззетите като веществени доказателства маратонки № 44,5 , които не са намерени в дома му и не отговараят на носения от него номер обувки № 41-ви. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ВЗЕ ПРЕДВИД СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е ДОПУСТИМО, тъй като е направено в законния срок от процесуално легитимиран субект по отношение на подлежащ на възобновяване съдебен акт, който е влязъл в сила и не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Неоснователни са доводите в искането, че изводите за деянието и неговото авторство от подсъдимия се основават единствено на данните от намерената на местопрестъплението следа от маратонка „марка”. Участието на осъдения Г. П. в извършване на инкриминираното деяние е установено при съвкупната преценка на всички събрани по делото фактически данни, установени от доказателствата и доказателствените средства. Проверката им за достоверност е извършена съгласно правилата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Неоснователно се оспорва тяхната надеждност и достатъчност за процеса. Авторството на осъдения П. е изведено от анализа на данните в протокола за оглед на местопроизшествие от 16.10.20111 год. - дома на пострадалата свид.Р. И., откъдето са иззети три следи от стъпки от спортна обувка, две от които са от маратонки „марка”/ жълти на цвят с номер 44,5/, намерени и иззети с протокол за доброволно предаване от 02.02.2012 год. от свид.Ж. И., който ги е съхранявал в помещение в неговия вилен имот, находящ се по пътя за /населено място/. Установяването на идентичност на оставените следи от стъпки от маратонките „Н.” с личността на подсъдимия П. като лицето, което ги е носило по време на деянието в апартамента на свид.Р. И., не е произволно съждение на съдебните инстанции. От кредитираните като компетентни заключения на първоначалната и повторна съдебно-трасологични експертизи /спр. л.43-л.63 от досъд. произв. и л.56-л.60 от съдебното производство по внхд№1133/2014 год. на Окръжен съд гр. Стара Загора, съдебните инстанции са приели за установено, че има идентичност по групови и индивидуални признаци между представените трасологични следи с №2 и №3 от спортна обувка, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.11 год. и ходилата на лявата и дясна маратонки „марка”, иззети с протокол за доброволно предаване от 02.02.12 год. от дома на свид. Ж. И.. Следователно, по делото е доказано обстоятелството, че процесните маратонки са носени от подсъдимия П. по време на деянието, тъй като изследваните оттиски от подметките им в положение,в което са обути от осъдения П., показват пълна идентичност с оставените следи от стъпки №2 и №3, иззети при огледа на местопроизшествие на 16.10.2011 год., не само по общи, но и по частни, специфични само при носенето им от конкретния индивид признаци. Изводите за авторството на деянието от подс.П. са подкрепени и с кредитираните гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Ж. И., дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, депозирани в протокол за разпит пред съдия от 01.08.2012 год. по ДП№ 978/2011 г. на 02 РУП гр. Стара Загора, които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,т.1 от НПК в съдебната фаза по внохд№1133/14 год. на Окр. съд гр.Ст.Загора. В тези показания свидетелят И. е разкрил подробно обстоятелствата за познанството си с Г. П. ; за факта на пребиваването му за няколко дни в началото на 2012 год. в неговия вилен имот, намиращ се на „7-ми километър”, по пътя за /населено място/. В показанията си е съобщил факта за оставените от П. маратонки „марка”, донесени от него „ в една торба”; че именно предадените от него с протокол за доброволно предаване от 02.02.2012 год./ спр. на л.19 от досъд. произв./ маратонки „марка” -оранжеви на цвят №44,5, принадлежат на подсъдимия П.. Следва да се споделят като аргументирани мотивите на въззивния съд, в които се е обосновал защо не е дал кредит на доверие на показанията на свидетеля И., събрани в съдебното заседание на 06.11.2013 г. пред първата инстанция и в съдебното заседание на 01.10.2014 г. пред въззивната инстанция, в които е твърдял, че показанията му в досъдебната фаза пред съдия са дадени под принуда, а принадлежността на маратонките е на друго лице - Г. Т. от [населено място]. Въззивният съд се е обосновал с аргументите, че липсват каквито и да било обективни данни по делото за оказана принуда на свид.И. при депозиране на показанията му пред съдия на досъдебното производство. При проверката е установено, че посоченото от свид.И. лице Г. Т. е починало на датата 23.07.2012 г./ спр. л.125 и л.131 от нохд№ 1247/2013 г. на Старозагорския районен съд/, поради което показанията, че маратонките принадлежат на починалото лице са произволни и доказателствено непотвърдени. Изводите на съдебните инстанции, че дадените пред съдия показания от свид.И. на досъдебното производство са достоверни, са направени в съответствие с правилата за проверка и оценка на доказателствата по чл. 107, ал.5 от НПК, защото тези показания кореспондират и с данните от заключението на повторната съдебно-трасологична експертиза, която свързва следите от стъпки, оставени в дома на пострадалата свид.И. с присъствието на осъдения на мястото на деянието. Установено е пълно съвпадение на оттиските, получени от подметките на инкриминираните маратонки, при носенето им от подс.П., които съвпадат по общи и специфични частни признаци със следите , иззети от местопроизшествието . Съставът на ВКС намира за неоснователни доводите на осъдения, че разминаването в размерите на носения от него номер обувки № 41, с този на процесните маратонки, който е № 44,5, опровергавало извода за авторството на деянието. Във въззивното решение съдът се е аргументирал по реда на чл. 339, ал.2 от НПК защо отхвърля като неоснователен този довод на подсъдимия. Според кредитираното от съда заключение на първоначалната и на повторната СТЕ-за, макар и да е налице разминаване с около 1,5 см. в дължината на ходилата на осъдения П. с дължината на вътрешната част на ходилата на изследваните веществени доказателства –маратонки „марка”, тази разлика не се отразява на неговата походка и на идентичността на оставените оттиски при ходене от подсъдимия с тези маратонки. Аргументирано са отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия П. в частта им относно заявеното, че на инкриминираната дата 15 срещу 16.10.2011 г. подсъдимият не е бил в [населено място], а по същото време заедно със свид. Ж. И. са работили в завод „име” в [населено място]. От писмените доказателства - писмо № 6887-1/06.03.203 г. на ТД на НАП, [населено място] е установено, че подс.П. не е осигуряван по трудови или приравнени към тях правоотношения или като самоосигуряващо се лице към датите 15 и 16.10.2011 г.; от служебна бележка № 2013-0341 от 15.11.2013 г., издадена от завод „име, [населено място], съдебните състави са приели за установено, че П. и свидетелят И. нямат трудов договор със завода, а са работили във фирма „фирма” но по време преди датата на деянието. Вярно е, че част от фактическите констатации неправилно се основават на изводи от изготвената одорологическа експертиза, според която мирисови следи, иззети от веществените доказателства – процесните маратонки, са оставени от подс.П.. Рецепторите на следовите кучета, с помощта на които се идентифицират мирисовите следи, иззети в процеса от надлежно събраните веществени доказателства, не могат да бъдат средство за научно обоснован извод за достоверно изследване на представения за идентификация обект. На този етап от развитието на науката и техниката посоченият метод е извън научнообоснованите, проверими знания в обсега на които, според чл. 144 от НПК, е регламентирана необходимостта от назначаване на съдебни експертизи / прилагане на специални знания от областите на науката, изкуството или техниката/ за изясняването на обстоятелствата от предмета на доказване в наказателния процес. Следва да се добави в уточнение липсата на спор в съдебната практика на ВКС, че одорологическата експертиза може да послужи единствено за насочване на оперативно-издирвателните дейности към изграждане на версии, които да бъдат проверени в хода на разследването, включително и в рамките на наказателното производство, но при проверката им да се използват само способите за събиране на доказателствата, регламентирани по чл. 136 от НПК. Въпреки допуснатото нарушение с приобщаване на данни, получени от невалиден способ за събиране и проверка на доказателствата, обстоятелствата от предмета на доказване са установени от събраните фактически данни, съдържими в останалите доказателствени способи за събирането им, проверени и анализирани в тяхната логическа връзка. Именно поради спазването на правилата по чл. 14 от НПК за формиране на вътрешното убеждение при решаване на делото, основано на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдебните инстанции не са се позовали на доказателства с предварително определена доказателствена сила. По същите съображения настоящатият състав намира за неоснователно оплакването, че решаващо действие за осъждане на подсъдимия е имало съобразяване с действието на влязлото в сила определение за решаване на делото по споразумение по същото обвинение срещу съпроцесника на осъдения П. - свид.Д. К., който е признат за виновен като съизвършител с П. на инкриминираната кражба. ВКС счита, че не е допуснато основание за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.348,ал. 1,т.2 от НПК, което да обуслови нарушаване на стабилитета на влезлите в сила съдебни актове. Съгласно чл. 424 - чл. 426 от НПК съставът на ВКС, ІІІ-то, н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. П., подадено чрез упълномощения от него защитник - адвокат Т. Ж. В. от АК гр. Стара Загора, за възобновяване на въззивно решение №175/ от 05.11.2014 год. по внохд №1133/14 год. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което е потвърдена присъда №57/ от 26.03.2014 год. по нохд №1247/2013 год. на Районен съд гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: