Ключови фрази
отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * Установителен иск

Р Е Ш Е Н И Е

                          Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                        № 205

 

                     София, 05.03.2009 год.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

 

     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

                   при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№220 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по §2, ал.12 от ПЗР на ГПК, вр.чл.231, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./.

Образувано е по молба вх. №7314 от 13.09.07г. на Т. „Н” с. Г. за отмяна по реда на чл.231, б.”г” от ГПК /отм./ на влязлото в сила решение №346 от 30.08.07г. по гр.д. №343/07г. на Б. окръжен съд, като противоречащо на определение №36/11.01.07г. по ч.гр.д. №1179/06г. на същия съд.

Ответниците в производството В. И. Д. и „Д” ЕООД оспорват молбата.

Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита молбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Влязлото в сила решение №346 от 30.08.07г. по гр.д. №343/07г. на Б. окръжен съд е постановено в производство по чл.332, ал.3 от ГПК /отм./, по жалба на трето лице срещу действията на съдия изпълнител. С решението са отменени по жалба на В. И. Д. действията на ЧСИ, представляващи извършен на 04.04.07г. въвод на взискателя Т. „Н” в недвижим имот – барче на О. минерални бани, намиращо се във владение на длъжника „Д” ЕООД. Съдът е приел, че В. Д. , независимо от това, че е бил управител на дружеството-длъжник, е трето лице по смисъла на чл.332, ал.3 от ГПК /отм./ и владее имота преди образуване на делото, чието решение се изпълнява.

Съдебният акт, който според молителя противоречи на това решение и дава основание за отмяната му по реда на извънредния способ на чл.231, б.”г” от ГПК /отм./, е определение №36/11.01.07г. по ч.гр.д. №1179/06г. на Б. окръжен съд. То е постановено в производство по чл.416, ал.2 от ГПК /отм./, по молба на същото трето лице – В. Д. за спиране на изпълнителното производство по същото изпълнително дело. С влязлото в сила определение молбата на Д. е отхвърлена. Съдът е приел принципно, че на това основание може да се допусне спиране на изпълнението само ако третото лице владее имота и заявява самостоятелни права върху него, които изключват правата на взискателя. Прието е също, че не е установено В. Д. да владее недвижимия имот, и то преди завеждане на делото, чието решение се изпълнява.

Настоящият състав приема, че молбата за отмяна на първия съдебен акт е недопустима. На отмяна по реда на чл.231 от ГПК /отм./ подлежат влезли в сила съдебни актове – основно решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, но също и определения, с които окончателно се прекратява производството по делото и срещу които няма друг път на защита. От своя страна отмяната по чл.231, б.”г” от ГПК /отм./ е допустима само тогава, когато е допустима поотделно за всеки един от двата съдебни акта, за които се твърди, че си противоречат. Това е така, тъй като съгласно чл.234, ал.4 от ГПК /отм./, съдът отменя по реда на чл.231, б.”г” от ГПК /отм./ неправилния съдебен акт, а не непременно този, чиято отмяна се иска. Решението на окръжния съд, постановено в производство по чл.332, ал.3 от ГПК /отм./, подлежи на отмяна, тъй като липсва друг път на защита срещу него. Това обаче не се отнася и за определението по чл.416, ал.2 от ГПК /отм./. Това определение има характер на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, докато третото лице, заявяващо самостоятелни права върху спорния имот, заведе иск за установяване на правата си срещу взискателя в изпълнителното производство и докато влезе в сила съдебното решение по този спор. С други думи – определението по чл.416, ал.2 от ГПК, с което се спира изпълнението, представлява само временна и непълна защита на спорното право на третото лице. Истинската защита на това право се получава в исковото производство, което би могло да бъде инициирано и при отказ на съда за спре изпълнението. Тъй като съществува друг път за защита на правото на третото лице, то не може да се иска отмяна на влязлото в сила определение по чл.416, ал.2 от ГПК, с което е отказано спирането на изпълнението. След като един от двата влезли в сила съдебни акта принципно не подлежи на отмяна, то тя е недопустима и за другия акт по реда на чл.231, б.”г” по изложените съображения.

Но и разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.231, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ може да се иска само тогава, когато предметът на спора по двете дела е идентичен, а крайният резултат, постановен с диспозитива на съдебните актове, е различен. На отмяна по този ред подлежат и съдебни решения постановени по дела, по които предметът на едното дело се включва в предмета на другото. В настоящия случай тези условия не са налице. Предмет на жалбата по чл.332, ал.3 от ГПК /отм./ е установяване на твърдението на третото лице, че е във владение на имота преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, и на това основание се иска отмяна на извършения от съдебния изпълнител въвод на взискателя в този имот, докато предметът на определението по чл.416, ал.2 от ГПК /отм./ е напълно различен – установяване на твърденията на третото лице, че макар да владее имота след образуване на делото, решението по което се изпълнява, то има собствени права върху него, които са противопоставими на взискателя и са защитими по исков ред. Независимо от това, че в конкретния случай в производството по чл.416, ал.1 от ГПК са изложени мотиви, частично противоречащи на мотивите в решението по чл.332, ал.3 от ГПК /отм./ /че няма данни третото лице да владее имота преди образуване на делото, чието решение се изпълнява/, това не е основание за отмяна по чл.231, б.”г” от ГПК, тъй като противоречието е само в мотивите, а крайните актове са различни. Не следва да се обсъждат и представените в съдебното заседание по настоящото дело съдебни решения, постановени по други дела след подаване на молбата за отмяна, тъй като те нямат отношение към повдигнатия в това производство спор.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №7314 от 13.09.07г. на Т. „Н” с. Г. за отмяна по реда на чл.231, б.”г” от ГПК /отм./ на влязлото в сила решение №346 от 30.08.07г. по гр.д. №343/07г. на Б. окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: