2 Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 07. 05. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5467/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. срещу решение №799/28.05.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 872/2014 год., с което след като е отменено първоинстанционното решение е постановено ново, с което предявените от К. Г. К. от [населено място] срещу [фирма],гр. В. искове с пр. осн.чл. 344,ал..1,т.1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение , с което исковете да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] , не взе-ма становище относно основателността на жалбата . Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима. С определение №1340/22.12.2014 год. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Следва ли да се счита, че има заявено съгласие за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 325,т.1 КТ,ако по делото е установено, че датата, от която се иска прекратяване на трудовото правоотношение , както и датата на входиране на заявлението не са изписани от работника – молител. Прието е, че по този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение същият е разрешен в противоречие с Р №183/21.12.2011 год. по гр.д. №565/2010 год. , ГК, 3-то г.о Р №4/21.02.2012 год. по гр.д. №278/2011 г. , ГК, ІV г.о. и Р №69/20.04.2012 г. По гр.д. №898/2011, ГК, ІІІ г.о., които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. По правния въпрос: Прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325,т.1 КТ по взаимно съгласие означава , че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно , категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен.С оглед на това при несъвпадане волята на страните относно датата на прекратяване на договора, липсва взаимно съгласие.Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните – от работника или служителя и или от работодателя. Другата страна трябва да вземе отношение по направеното предложение и да уведоми предложителя в седмодневен срок.Предложението трябва да бъде направено в писмена форма./ В този смисъл е и цитираната задължителна практика на ВКС/. Ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл. 325,т.1 КТ за прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи, че датата, от която се иска прекратяването не е изписана от предложителя и същата не се установява с други доказателствени средства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно тази дата и следователно, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие. При този отговор на поставения правен въпрос въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. По делото не се спори, че страните по него са били в трудовоправни отношения, произтичащи от трудов договор,сключен за неопределено време, който е бил прекратен на осн. чл. 325,т.1 КТ, със заповед №7/13.03.2013 год. на работодателя считано от 27.03.2013 год. Видно от заповедта за прекратяване на трудовия договор, същата е издадена в отговор на молба от К. Г. К. с вх. №11/13.03.2013 г.С исковата молба последната оспорва основанието на което трудовия договор е бил прекратен като твърди, че не е изразявала воля за прекратяването му по взаимно съгласие. От приетата и неоспорена по делото графологична експертиза и обясненията на в.л., дадени в съдебно заседание, се установява, че датата на молбата с вх. №13/13.03.2013 год. въз основа на която е издадена атакуваната заповед , както и датата, от която се иска прекратяването на трудовото правоотношение - 27.03.2013 год. не са изписани от ищцата К. К.. При оспорване законосъобразността на уволнението в доказателствена тежест на работодателя е да установи неговата законност. Доколкото в случая работодателят не е установил при условията на пълно и пряко доказване , че работникът е посочил датата, от която договорът следва да се счита прекратен, не може да се приеме, че има волеизявление в тази насока , прието от него и с оглед на това, че хипотезата на чл. 325,ал.1,т.1 КТ е изпълнена. Следователно прекратяването на трудовия договор на това основание е незаконно и следва да бъде отменено.Предвид уважаването на иска по чл. 344,ал.1,т.1 КТ следва да бъдат уважени и обусловените искове по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и по чл. 344,ал.1,т.3 КТ за обезщетение за вреди от незаконното уволнение по чл. 225,ал.2 КТ за периода от 27.03.2013 г. до 17.07.2013 г. в размер на 1166,10 лв. , доколкото по делото има данни, че в посочения период ищцата е работила на по- нископлатена работа и получаваното възнаграждение следва да се приспадне от размера на обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ,определено въз основа на последното брутното трудово възнаграждение за процесния период. Съобразно изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 650 лв. На осн. чл. 78,ал.6 ГПК [фирма] [населено място] следва да заплати в полза на държавата държавни такси за първа и трета инстанция и разноски за вещо лице в размер общо на 455лв. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №799/28.05.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 872/2014 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на К. Г. К. от [населено място] , [улица],ет.8,ап.34 за незаконно и ОТМЕНЯ заповед №7/13.03.2013 г. на работодателя [фирма], с което трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325,т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА К. Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност „продавач- консултант” в предприятието на [фирма], [населено място] . ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица]да заплати на К. Г. К. от [населено място] , [улица],ет.8,ап.34 сума в размер на 1166,10 лв., представляваща обезщетение за вредите в резултат на незаконното и уволнение за периода от 27.03.2013 г. до 17.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 21.05.2013 г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 650 лв. ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на държавата в полза на бюджета на съдебната власт сумата 455 лв., представляваща държавни такси и разноски за вещи лица. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: