Р Е Ш Е Н И Е № 50163 гр. София, 15.12.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1740 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. П. В., М. Г. П. и С. М. С., всички чрез адв.Н.М. срещу решение №133 от 09.06.2021г. по в.т.д. №299/2020г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение №433 от 08.07.2020г., постановено по гр.д.№969/2019г. на Окръжен съд – Плевен в отхвърлителната част. С първоинстанционното решение в потвърдената му част са отхвърлени предявените срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.519, ал.1, т.1 КЗ, както следва – искът от Г. В. за сумата 280 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Г. П., настъпила при ПТП на 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на МПС, за което не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“; искът от С. С. за сумата 80 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. Г. П., настъпила при гореописаното ПТП; искът от М. П. за сумата 75 000 лева /разликата над 5 000 лева до претендираните 80 000 лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. Г. П., настъпила при гореописаното ПТП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, не е изложил обосновани мотиви, а при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Намират за явно необосновани изводите на съда относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Молят да се отмени решението в обжалваните части, като им се присъдят претендираните суми в пълен размер, ведно със законната лихва от 05.11.2018г. до окончателното плащане. Претендират разноски. Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че въззивното решение е правилно по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Третите лица помагачи М. А. Ю. и Ш. А. Ш. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, въззивният съд приема за установено, че при ПТП, настъпило през нощта на 05.11.2018г. на пътя [населено място]-с.Староселци, е загинал 14-годишният Б. П.- син на първата ищца и брат на другите две ищци, като виновен за катастрофата е водачът на лекия автомобил, в който се е возил пострадалия. За доказано е прието също така, че водачът Б. Ш. е бил неправоспособен и е управлявал автомобила с 2,70 промила алкохол в кръвта и без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Решаващият съдебен състав намира, че от събраните доказателства се установява, че ищците са претърпели и търпят неимуществени вреди от загубата на своя близък. Приема, че неочакваната смърт на Б. се е отразила изключително неблагоприятно на психическото и физическото им състояние, като негативните усещания и чувства не са преодолени и понастоящем. Майката изпаднала в депресия, търсила медицинска помощ в Испания, имала болки в епигастриума, главоболие, мравучкане по цялото тяло, била с много ниско самочувствие и много потисната. Напуснала работа и се върнала в страната. Загиналият й син имал възможност за футболна кариера, което засилвало болката й от загубата му. Ищцата М. П., която била свидетел на процесното ПТП и видяла зловещата картина със загиналите, понижила успеха си. По-малката сестра С. страдала за брат си, казвали й, че той вече е звездичка в небето, всяка вечер отивала до прозореца и гледайки нагоре си говорела с него. По заведените претенции пред Гаранционен фонд е образувана преписка – щета №210451/28.11.2018г., по която доброволно са изплатени на ищците обезщетения за неимуществени вреди вследствие загубата на техния близък при процесното ПТП - на първата ищца като майка на загиналия Б. П. сумата 120 000 лева, а на другите две ищци- негови сестри- по 5 000 лева. Решаващият съдебен състав отграничава като спорни въпросите дали в случая е налице такава трайна и дълбока емоционална връзка между починалия Б. и неговите сестри, вследствие на която да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания; както и какво по размер обезщетение за неимуществени вреди е необходимото, подходящото и достатъчното за случая. Съдът цитира разрешенията, дадени с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, относно кръга лица, извън близкия семеен и родствен кръг /по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите, съпруг, фактически съпруг и отглеждан/, които е справедливо да бъдат обезщетени за търпените морални болки и страдания от смъртта на близките си. Приема, че с оглед събраните по делото доказателства и предвид малката им възраст втората и третата ищца не са доказали при условията на пълно и главно доказване съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия им брат, надхвърляща нормалните отношения между братя и сестри, която да е довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед изложеното намира, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на втората и третата ищца е правилно. По отношение на иска, предявен от първата ищца, въззивният съдебен състав, на първо място, излага доводи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия Б.. Приема, че водачът на лекия автомобил е имал 2,70 промила алкохол в кръвта към момента на ПТП, който процент алкохол означава, че е бил видимо пиян, т.е. това състояние е могло да бъде забелязано от пътуващия Б.. Предвид факта, че водачът му е бил биологичен баща, съдът намира, че няма как Б. да не е знаел, че той няма свидетелство за правоуправление на МПС. С оглед изложеното намира, че предвид възрастта на Б., който е бил на 14 години, не може да се приеме, че приносът му за крайния резултат е равен на този на употребилия алкохол пълнолетен неправоспособен водач на лекия автомобил и стига до извод, че съпричиняването от страна на пострадалия е 25%. На второ място, съдът излага мотиви, че размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на първата ищца Г. П. следва да се определи по правилата на чл.52 ЗЗД- по справедливост. Изтъква, че правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди са следните: вид, интензитет, продължителност на търпените болки и страдания, както и съществуването на такива и занапред, резултат на увреждането, възрастта на загиналия, това че същият е допринесъл за вредоносния резултат в размер на 25%, сравнително младата възраст на ищцата, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия. Като се позовава на указаните в ППВС №4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия, въззивният съд приема, че справедливото обезщетяване на ищцата П. ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 160 000 лева. От тази сума следва да се приспаднат 25%, равняващи се на 40 000 лева, в какъвто размер е съпричиняването от страна на загиналия Б., поради което дължимото обезщетение е в размер на 120 000 лева. Доколкото няма спор, че тази сума е платена от ответника доброволно, съдът намира за неоснователен предявения иск. С определение №358/17.06.2022г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса - относно задълженията на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства. За да даде отговор на поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: Със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора, ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, постановено по исковете на Г. П. В. и М. Г. П., са налице. Въззивният съд не е обсъдил в пълнота доказателствата по делото и доводите на страните относно претърпените от тях болки и страдания и относно възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, не е отчел формираната сила на пресъдено нещо по отношение на претенцията на ищцата М. П. и не е приложил правилно разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 ГПК. В резултат на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон е достигнал до неправилни изводи за неоснователност на претенциите на ищцата М. П.- поради липса на доказателства за особено близки отношения с починалия при процесното ПТП неин брат Б. П., както и за неоснователност на претенцията на ищцата Г. В.- майка на починалия Б. П., поради намаляване на приетото за справедливо обезщетение в размер на 160 000 лева с 25 %, предвид установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По иска, предявен от Г. П.: Въззивният съд правилно е акцентирал на приетите за спорни въпроси относно претърпените от ищците неимуществени вреди от внезапната загуба на техния син и брат, справедливия размер на обезщетението съгласно критериите по чл.52 ЗЗД и относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, предвид възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД следва да се съобразят разясненията, дадени с ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито при причиняването на смърт са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се съобразят и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Решаващият съдебен състав не е оценил в достатъчна степен съществувалата дълбока емоционална връзка и близост между първата ищца и пострадалия, респ. интензитета и продължителността на емоционалните преживявания, душевните болки и психически травми на ищцата Г. П. от загубата на сина й Б. П.. Съдът е цитирал разясненията относно приложението на чл.52 ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968г., но не е обсъдил всички релевантни факти, неправилно като критерий за определяне на справедливо обезщетение е посочил съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, не е съобразил в пълна степен тежестта на негативните преживявания на ищцата като майка загубила своя 14 годишен син, когото е родила, отгледала и обичала, с когото са били свързани надеждите й за бъдещето и с когото се е гордеела. От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата П. много тежко е понесла и все още не е преодоляла загубата на сина си, изпадала в депресивни състояния, имала нервни кризи, избягвала да минава покрай училището и други места, напомнящи й за сполетялата я трагедия, кръстила родения си в последствие син на името на починалия Б.. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази и обстоятелството, че загубата на ищцата е неочаквана, внезапна и безвъзвратна, нарушаваща нормалния житейски ход. С оглед изложените факти и обстоятелства и като взема предвид датата на ПТП, при което е настъпила смъртта на Б. П. /05.11.2018г./ и лимитите на отговорността на застрахователя, отразяващи общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер на обезщетението за ищцата Г. П. е 200 000 лева. Няма спор, че определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, ако се установи съпричиняване. Не могат обаче да бъдат споделени изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия 14- годишен Б. П., който нямало как да не знае, че баща му, причинил процесното ПТП, няма свидетелство за правоуправление на МПС и нямало как да не е забелязал, че баща му е употребил алкохол преди да се качи в автомобила. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Настоящият състав на ВКС не споделя фактическите изводи на въззивната инстанция относно наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите, тъй като няма никакви доказателства, че пострадалият Б. е знаел, че баща му няма свидетелство за правоуправление или че е употребил алкохол. Не са събрани доказателства кога и при какви обстоятелства причинилият процесното ПТП водач е употребил алкохол, нито има данни непълнолетният му син Б. да е присъствал и да е бил свидетел на употребата на алкохол. Изводите на въззивния съд са резултат на предположения и логически съждения, които не почиват на доказателствата по делото. С оглед изложеното и предвид доброволното плащане от страна на ответника на обезщетение за претърпените от първата ищца неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, настоящият състав на ВКС намира, че искът с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ следва да бъде уважен за сумата 80 000 лева. По отношение на исковете, предявени от М. П. и С. С.: С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е разяснено, че е справедливо да бъдат обезщетени и други лица, извън близкия семеен и родствен кръг /по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите, съпруг, фактически съпруг и отглеждан/, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, т.е. когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. По отношение на иска, предявен от М. П., въззивният съд не е съобразил, че първоинстанционното решение, с което на тази ищца е присъдено обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат й Б., настъпила при процесното ПТП, е влязло в сила. От обективна страна силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение се е разпростряла по отношение на правопораждащите спорното право факти, вкл. относно материалноправната легитимация на М. П., т.е. относно съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия й брат, надхвърляща нормалните отношения между братя и сестри, която е довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. При определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищцата М. П. неимуществени вреди съдът съобразява ранната възраст на починалия /14 години/; обстоятелството, че със сестра му М. /16 години/ са живели заедно, споделяли са всичко и са били много близки; че М. е преживяла тежко внезапната и необяснима загуба, като дори си е татуирала името на Б. след смъртта му. С оглед момента на ПТП и застрахователните лимити, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за тази ищца е в размер на 20 000 лева. Като взе предвид, че ответникът е изплатил извънсъдебно сумата 5 000 лева, а с първоинстанционното решение й е присъдена сумата от още 5 000 лева, съдът приема, че искът на М. П. се явява основателен и следва бъде уважен за сумата 10 000 лева. По отношение на иска, предявен от С. С., настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява между нея и починалия й брат да е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка, заради която тя да е претърпяла морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. От събраните гласни доказателства се установява единствено, че децата са били близки, живеели заедно, споделяли лакомства, не се карали и много се обичали, което е нормално и обичайно за отношенията между такива роднини. Не се доказват обаче конкретни житейски обстоятелства, обуславящи толкова силна привързаност между 11-годишната С. и починалия й брат, че моралните болки и страдания от загубата да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката брат-сестра. Предвид изложеното, съдът намира, че С. С. не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. П., поради което и предявеният от нея иск е неоснователен и правилно е отхвърлен. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете срещу Гаранционен фонд с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“, както следва – иска от Г. В. за сумата 80 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Г. П., настъпила при ПТП на 05.11.2018г. и иска от М. П. за сумата 10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. Г. П., настъпила при гореописаното ПТП, като бъдат уважени претенциите на Г. В. за сумата 80 000 лева и на М. П. за сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва от 13.11.2019г. до окончателното плащане. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение /чл.558, ал.5 КЗ/. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 /чл.558, ал.1 КЗ/. По делото няма доказателства кога е отправена застрахователната претенция към ответника, нито има данни кога извънсъдебно са платени на ищците обезщетения по образуваната преписка, поради което законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди от подаване на исковата молба /13.11.2019г./, като са неоснователни претенциите за присъждането й от датата на ПТП 05.11.2018г. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да заплати по сметка на ВКС 7 230 лева държавна такса за всички инстанции. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да плати на ищцата Г. П. сумата 983.81 лева разноски за първата инстанция /адв.възнаграждение/ и сумата 47.62 лева разноски за въззивното производство /адв.възнаграждение/, а на ищцата М. П.- сумата 430.42 лева разноски за първата инстанция /адв.възнаграждение/ и сумата 20.83 лева разноски за въззивното производство /адв.възнаграждение/. На основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв.Н. М. следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуална защита на ищците Г. П. и М. П. за касационното производство в размер на 3 760 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №133 от 09.06.2021г. по в.т.д. №299/2020г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №433 от 08.07.2020г., постановено по гр.д.№969/2019г. на Окръжен съд–Плевен в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.519, ал.1, т.1 КЗ, както следва – искът от Г. В. за сумата 80 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Г. П., настъпила при ПТП на 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на МПС, за което не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и искът от М. П. за сумата 10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. Г. П., настъпила при гореописаното ПТП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място] да заплати на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ на Г. П. В., ЕГН [ЕГН] сумата 80 000 лева /разлика между дължимото обезщетение в размер на 200 000 лева и платеното извънсъдебно в размер на 120 000 лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Г. П., настъпила при ПТП на 05.11.2018г., причинено от Б. Ш. А. при управление на МПС, за което не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и на М. Г. П., ЕГН [ЕГН] сумата 10 000 лева /разлика между дължимото обезщетение в размер на 20 000 лева и доброволно платеното и присъденото в общ размер от 10 000 лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. Г. П., настъпила при гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху главниците от 13.11.2019г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7 230 лева. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на Г. П. В., ЕГН [ЕГН] сумата 983.81 лева разноски за първата инстанция /адв.възнаграждение/ и сумата 47.62 лева разноски за въззивното производство /адв.възнаграждение/, а на М. Г. П., ЕГН [ЕГН] - сумата 430.42 лева разноски за първата инстанция /адв.възнаграждение/ и сумата 20.83 лева разноски за въззивното производство /адв.възнаграждение/. ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на адв.Н. М. сумата 3 760 лева- възнаграждение за процесуална защита на ищците Г. П. и М. П. за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.