Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 30.11.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1869/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 6500 от 23.09.2015 г., постановено по гр. д. № 5923/2015 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав. В молбата се излагат твърдения, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то е основано на постановление на държавен орган - подлежащото на предварително изпълнение решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, което впоследствие е отменено с решение от 28.07.2015 г. по адм. дело № 3947/2015 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 7278/16.06.2016 г. по адм. дело № 12287/2015 г. на ВАС. При условията на евентуалност се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото. Прави се искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд с присъждане на направените в производството по чл.303 и сл. ГПК разноски. Ответникът по молбата [фирма] - [населено място], обл. П., оспорва искането за отмяна на влязлото в сила решение като неоснователно по съображения в писмен отговор от 02.09.2016 г., поддържани от процесуалния му представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК и е процесуално допустима. С решение № 6500 от 23.09.2015 г., постановено по гр. д. № 5923/2015 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав, е отменено решение от 10.03.2015 г. по гр. д. № 65602/2014 г. на Софийски районен съд, 62 състав, и е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 10 540.03 лв., представляваща получена на отпаднало основание цена за достъп до елекроразпределителната мрежа на ответника, платена от [фирма] за периода м.09.2012 г. - м.10.2013 г. въз основа на раздел ІІІ, т.8 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, отменено с решение № 4084/25.03.2013 г. на ВАС по адм. дело № 12506/2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 28.11.2014 г. до окончателното плащане, и разноски по делото в размер на сумата 3 032.40 лв. За да уважи иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че задължението на [фирма] за плащане на цена за достъп на ответника през исковия период е възникнало на основание решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, което е подлежало на предварително изпълнение, и че задължението е отпаднало с влизане в сила на 29.10.2013 г. на решение № 4084/25.03.2013 г. на ВАС по адм. дело № 12506/2013 г., с което решение № Ц-33/14.09.2012 г. е отменено като незаконосъобразно. Съдът е посочил, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР има обратно действие по аргумент за противното от чл.195, ал.1 АПК и води до отпадане с обратна сила на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за исковия период. В мотивите към решението съдът е констатирал, че с последващо решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР са утвърдени, считано от 13.03.2014 г., окончателни цени за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], но не е формирал изводи по съществото на спора във връзка с неговото съдържание. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 5923/2015 г. на Софийски градски съд е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК се допуска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. В случая молителят е обосновал фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК с отмяната по съдебен ред на приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г., но влязлото в сила решение на Софийски градски съд, с което е уважен осъдителният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не е основано на това решение. При постановяване на решението съдът е констатирал наличието на решение № Ц-6/13.03.2014 г., без обаче да го преценява като значимо за конкретния правен спор и за основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Положителното произнасяне по иска е обусловено единствено от извода, че задължението на ищеца за плащане на цена за достъп до електропреносната мрежа на ответника за исковия период е отпаднало с обратно действие като последица от отмяната по съдебен ред на друго решение на ДКЕВР - решение № Ц-33/14.09.2012 г. Съдът не се е произнасял дали и по какъв начин последващото решение № Ц-6/13.03.2014 г., респ. неговата отмяна, ще се отрази върху вече платената въз основа на отмененото решение № Ц-33 цена за достъп. Като се имат предвид решаващите изводи на съда, с които е мотивирано уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не може да се приеме, че влязлото в сила решение на Софийски градски съд е основано на приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г. Поради това отмяната на решението на ДКЕВР не предпоставя отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Не е осъществено и поддържаното при условията на евентуалност отменително основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. не може да се квалифицира като ново обстоятелство от съществено значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Влязлото в сила решение разрешава спор за последиците от отмяната с обратно действие на решение № Ц-33/14.09.2012 г., като тези последици не са преценявани от съда в аспекта на по-късно приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г. По тази причина отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. не би могла да рефлектира върху правилността на решението, с което е уважен предявения срещу молителя осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предвид изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. В зависимост от изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените в производството за отмяна разноски, които са поискани своевременно с отговора по чл.306, ал.3 ГПК. Според представените списъци по чл.80 ГПК, разноските са в размер на 1 200 лв. и представляват адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред ВКС, което е заплатено по банков път с 2 бр. преводни нареждания от 13.09.2016 г. и 14.10.2016 г. В съдебното заседание на 22.11.2017 г. процесуалният представител на молителя е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След преценка на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от упълномощения от ответника адвокат процесуални действия, които се свеждат до изготвяне на отговор на молбата за отмяна и явяване в едно съдебно заседание, съставът на ВКС намира възражението за основателно. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК дължимото като разноски на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 800 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] с ЕИК[ЕИК] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, евентуално - на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 6500 от 23.09.2015 г., постановено по гр. д. № 5923/2015 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на „ [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 800 лв. /осемстотин лв./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :