Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр.София, 16 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 717/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдената И. Д. К. за възобновяване на въззивно нохд № 4952/2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХV-ти състав и отмяна или изменение на решение № 57/14.01.2014 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал и е нарушен закона с осъждането на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, а гражданският иск неправилно е уважен за сума, за която има влязло в сила решение по гражданско дело. Повереникът на гражданските ищци С. В. З., В. С. Ж. и Е. С. П. оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно, защото не са допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 4952/2013 год. потвърдил присъдата от 21.02.2013 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 111 състав, с която признал подсъдимата К. за виновна в това, че в периода 20.09.2004 год. – 23.07.2009 год. в гр.С. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у свидетелките З., П. и Ж. и с това им причинила имотна вреда в размер на общо 66 795 лева-големи размери. На основание чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК я осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 32 960 лева за С. З., 10 500 лева за В. Ж. и 23 335 лева за Е. П., които подсъдимата К. следва да им заплати със законните последици. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски и държавната такса върху уважените граждански искове. Искането в частта, в която се поддържа, че съдът е кредитирал безкритично показанията на пострадалите и съставените писмени доказателствени средства са неоснователни. По аналогичен начин са поддържани и пред въззивния съд, който като инстанция по същество е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения и ги е приел за неоснователни. Направил е извод, че са събрани възможните и достатъчно по обем доказателствени източници, годни да установят относими към предмета на доказване обстоятелства. Подробно и задълбочено е анализирал и обсъдил показанията на свидетелите З., Ж. и П.. Без да пренебрегва възможността за заинтересованост поради участието им като граждански ищци в наказателното производство ги е оценил по вътрешно убеждение и по изложените подробни съображения ги е приел за последователни и достоверни, непораждащи съмнение да са дадени с намерение да злепоставят подсъдимата или да й отмъстят. Приел е, че са подкрепени и от други източници на информация, в който смисъл е изложил убедителни съображения. Подробно е обсъдил тезата за наличие на друго основание, различно от отразеното, за съставяне на разписки, нотариално заверени договори за заем, записи на заповед. Основавайки се на безпротиворечивите и логически показания на пострадалите съдът е приел, че е неоснователна. Мотивирал се е с липсата на надлежна доказателствена обезпеченост поради начина, по който подсъдимата е упражнила правото си на защита с отказа да дава обяснения и да изясни позицията си и на доказателствените източници, които не опровергават, а подкрепят показанията на свидетелите. По убедителен начин е мотивирал решението си да приеме, че основанието за съставянето им не е създаване на гражданскоправни отношения, а проява на активни действия от страна на подсъдимата за прикриване на действителните отношения и постигане на целта да получи имотна облага, т.е. основание, което съответства на устно договореното между тях. Затова твърдението, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения задълбочено да обсъди и анализира доказателствените източници, е неоснователно. Въз основа на приетите за установени фактически положения Софийският градски съд е направил законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата, поради което следва да носи наказателна отговорност. Основателно е възражението, че като е потвърдил присъдата в гражданската й част, въззивният съд е допуснал нарушение на закона. От данните по делото се установява, че сумата 7 560 лева, която пострадалата З. е предала на подсъдимата К. с разписка на 11.04.2008 год., е включена в предявения на основание чл.45 ЗЗД и приет за разглеждане в наказателното производство граждански иск. С решение от 08.10.2012 год. Софийският районен съд, гражданско отделение, 24 състав е осъдил подсъдимата К. да върне сумата, но на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че тази сума се дължи и на двете основания. Съгласно чл.84, ал.2 НПК гражданският иск не може да се предяви в наказателното производство, когато е предявен по реда на ГПК. Независимо от това след като вече е приет, но е влязло в сила решението по гражданското дело, съдът е бил длъжен да го отхвърли, тъй като е налице идентичност на лицата-страни по материалното правоотношение и идентичност на деянието, за установяването на което е от значение фактическата обстановка, а не различната квалификация в два различни процеса. Приема се,че от значение за приложението на принципа non bis in idem са единствено обстоятелствата по делото, а не тяхната правна квалификация. Затова решението следва да се измени като се отхвърли гражданския иск за сумата 7 560 лева и се намали размера на присъдената държавна такса с 302,40 лева. Само в посочения смисъл искането е основателно и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 4952/2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХV-ти състав и ИЗМЕНЯ решение № 57/14.01.2014 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. З. срещу И. Д. К. граждански иск за имуществени вреди, предявен на основание чл.45 ЗЗД, за сумата 7 560 лева и намалява размера на държавната такса с 302,40/триста и два лева и четиридесет стотинки/лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: