О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 91 гр. София,07.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№372 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Николаев С. срещу определение №3349 от 20.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№3135/2021 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 22.07.2021 г. по гр.д.№331/2021 г. на ОС Благоевград, с което на основание чл.238, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За предпоставките за прекратяване на производството на основание чл.238, ал.2 от ГПК. Ответникът по жалбата „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че: 1. По т.д.№331/2021 г. на ОС Благоевград е било насрочено първо съдебно заседание за 22.07.2021г., като ищецът С. Николаев С. е бил призован редовно чрез пълномощника на 09.07.2021 г., а в получената призовка е указано, че при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото. 2. Пред съда не се е явил нито ищецът, нито негов представител, а депозираната на 12.07.2021 г. от процесуалния представител на ищеца молба за отлагане на делото, поради ползването от негова страна на годишен отпуск, е била неоснователна, предвид липсата на твърдения и доказателства за невъзможност за лично явяване на ищеца, респ. поради липсата на предпоставките на чл.142, ал.2 от ГПК. 3. В молбата не е изразявано съгласие делото да се гледа в отсъствие на ищеца, нито е взето становище по писмения отговора на ответника. В този смисъл и като не е възприел /с оглед разпоредбата на чл.113, ал.2 от ГПК/ наведените доводи, че делото е следвало да се разгледа по реда на чл.365 и сл. от ГПК, е достигнал до извод за наличие на предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК за прекратяване на производството по делото. Предвид изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният въпрос е обусловил решаващата воля на съда. От друга страна становището на въззивния съд, противоречи на дадените в определение №259 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№1436/2017 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, споделяни от настоящия състав разяснения, според които неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратяването на производството по искане на ответника се постановяват, когато искът не се поддържа /без да е оттеглен/, при наличието на следните предпоставки: с призовката за първото заседание на ищеца е надлежно връчен препис от отговора на исковата молба, в който са направени възражения и оспорвания от ответника /напр. възражения за давност или за опрощаване, или е оспорена истинността на представен с исковата молба документ/, но ищецът не е взел становище нито се явява в първо заседание /без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие/, в което се преклудира възможността да направи реплика за спиране и прекъсване на давността, както и да посочи доказателства за това по указание на съда, да направи възраженията си срещу сделката за опрощаване или да оспори истинността на представения документ, който я съдържа, да заяви, че ще се полза от оспорените документи и т.н. С неявяването си в съдебно заседание ищецът се лишава и от възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл.143 и чл.145 от ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл.146 от ГПК, т. е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи доказателства, които не са представени нито не е поискано допускането и събирането им с исковата молба. На последно място ищецът трябва да е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца, нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако не е подаден отговор на исковата молба, ако препис от подадения отговор на исковата молба не е надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за първото заседание по делото, ако подаденият отговор на исковата молба не съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и твърдения на други факти, които имат значение за решаването на делото, както и ако ищецът не е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Още по-малко може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск. В процесния случай с оглед обстоятелството, че отговорът на исковата молба на ответника не съдържа възражения и оспорвания с посочения по-горе характер /защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и твърдението на други факти, които имат значение за претендираната негова отговорност/, както и предвид факта, че в молбата от 12.07.2021 г., освен искане за отлагане на делото е посочено, че предвид краткия срок от уведомяването – 09.07.2021 г., за ищеца ще е трудно да организира за 22.07.2021 г. събиране на допуснатите с определението за насрочване доказателства /разпит на свидетели при довеждане/, е несъмнено, че ищецът е имал поведение, което е несъвместимо с неподдържането на предявения иск, още повече, че следва се да приеме, че в цитираната молба е изразена и волята на ищеца делото да се гледа в негово отсъствие при неуважаване на искането за отлагане на делото. Изложеното налага допускане на касационен контрол и отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3349 от 20.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№3135/2021 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №3349 от 20.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№3135/2021 г. на САС и потвърденото с него протоколно определение от 22.07.2021 г. по гр.д.№331/2021 г. на ОС Благоевград, с което на основание чл.238, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото. Връща делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.