РЕШЕНИЕ № 184 София, 19.05.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1933/2014 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба, вх.№11098/18.3.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязло в сила въззивно решение №V-152/08.11.2012 г. по гр.д.№1720/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав, с което е потвърдено решение №983/25.7.2012 г. по гр.д.№354/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, шести граждански състав. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които страната не е могла да се снабди своевременно – искане от наблюдаващия прокурор до дежурния съдия от 22.12.2009 г. за издаване на разрешение за претърсване и изземване на 23.12.2012 г. за издирване на процесното ПМС на паркинг, собственост на ответника; определение от 22.12.2012 г. на Б. по н.д.№4479/2009 г., с което се разрешава исканото процесуално действие; протокол за претърсване и изземване от 29.12.2009 г. Моли се за уважаване на молбата. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от управителя М. А. М., който депозира писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - Б., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на управителя М., изразено в съдебно заседание, представената то същия писмена защита и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на писмени доказателства – искане от наблюдаващия прокурор до дежурния съдия от 22.12.2009 г. за издаване на разрешение за претърсване и изземване на 23.12.2012 г. за издирване на процесното ПМС на паркинг, собственост на ответника; определение от 22.12.2012 г. на Б. по н.д.№4479/2009 г., с което се разрешава исканото процесуално действие; протокол за претърсване и изземване от 29.12.2009 г. Не е налице нито една от хипотезите на цитираната правна норма. В инстанционното производство молителят нито е твърдял за наличието на представените с молбата писмени доказателства, нито се е позовавал на обстоятелството, че не може да се снабди с тях. Поради това същите са неотносими. Освен това не са налице и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представените визират период, който предхожда обезпечителното производство, въз основа на което е предявен иска с правно основание чл.403, ал.1 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№11098/18.3.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязло в сила въззивно решение №V-152/08.11.2012 г. по гр.д.№1720/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав, с което е потвърдено решение №983/25.7.2012 г. по гр.д.№354/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, шести граждански състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: