5 решение по гр.д.№ 1862 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 26.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1862 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. и А. О. И. срещу решение № 348 от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд в частта му, с която е изменено решение № 203 от 18.10.2010 г. по гр.д.№ 11 от 2010 г. на Свиленградския районен съд, като по същество е постановено решение за частично отхвърляне на предявения от Н. А. И. и А. О. И. против Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване на допусната грешка в границата между имоти с идентификатори ....... и ......... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК и за уважаване на предявения насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Н. А. И. и А. О. И. да заплатят на Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. сумата 2371,20 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на част от собствения им имот през периода от 01.01.2004 г. до 09.06.2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. не вземат становище по нея. С определение № 194 от 15.04.2013 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по процесуалния въпрос длъжен ли е въззивният съдът при повторното разглеждане на делото да се съобрази с дадените от ВКС указания по приложението на закона. По този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 1935 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др., поради което е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на процесуални действия, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Предявеният иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен поради следното: От събраните по делото доказателства /нотариален акт за покупко-продажба № 112 от 25.08.1999 г., разписен лист към проекта за дворищна регулация на [населено място]- разширение, скици по регулационния план от 2002 г. и по кадастралната карта от 2006 г. и заключения на съдебно-технически експертизи на в.л. инж.Н. Д. и в.л.инж.Д. Я./ се установява, че праводателят на ищците М. К. К. е бил собственик на имот с пл.№ 3338 по кадастралния план на [населено място] с площ от 604 кв.м., а родителите на ответниците- М. Х. А. и Н. Х. А. са били собственици на разположения на юг от имота на праводателя на ищците имот с пл.№ 3337 с площ от 596 кв.м. При съставянето и одобряването на първия за местността дворищно-регулационен план на [населено място] от 1984 г. за имота на ищците е бил отреден парцел III-3338 от кв.308 с площ от 413 кв.м. /включващ 236 кв.м. собствено място от имот пл.№ 3338 и 177 кв.м. от имота на ответниците пл.№ 3337 по кадастралния план/. За имота на ответниците е отреден парцел II-3337 в кв.308 с площ от 585 кв.м. /включващ и част от имота на ищците пл.№ 3338 по кадастралния план/. След това урегулиране имотите на ищците и на ответниците вече са били разположени в посока изток-запад. Тъй като на основание чл.110 от действащия към 1984 г. Закона за териториалното и селищно устройство /З./ дворищно-регулационният план от 1984 г. има пряко отчуждително действие, по силата на този регулационен план ищците са станали собственици и на придаденото им по регулация място от имот пл.№ 3337 по кадастралния план, собственост до 1984 г. на ответниците. Отчуждителното действие на този дворищно-регулационен план не е отпаднало по силата на пар.8 от ПР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като към момента на влизане в сила на ЗУТ този дворищно-регулационен план е бил приложен: От свидетелските показания на Р. С., Н. М. и Х. И., от писмените доказателства и от заключението на в.л.инж.Д. Я. безспорно се установява, че ищците са заели придадените по дворищно-регулационния план от 1984 г. части от бившия имот пл.№ 3337 на ответниците /още през 1982-84 г. тези части са били оградени с ограда към двора на ищците/ и са ги владяли повече от 10 години след влизане в сила на дворищно-регулационния план от 1984 г. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че тези части от бившия имот пл.№ 3337 с площ от 118 кв.м., които по силата на дворищно-регулационния план от 1984 г. са били придадени към парцела на ищците /парцел III-3338/ и към настоящия момент са собственост на ищците, поради което в кадастралната карта на града от 2006 г. е следвало да бъдат заснети като част от имота на ищците с идентификатор 77181.20.377. Останалата претендирана от ищците част с площ от 152 кв.м. /270 кв.м. минус признатите от Хасковския окръжен съд 118 кв.м./, включена от урегулирания поземлен имот /УПИ/ II-3337 на ответниците към УПИ III-3338 на ищците по силата на измененията на регулационния план от 1984 г. със заповеди № 935 от 27.06.2002 г. и № 872 от 25.04.2003 г., също е собственост на ищците. Действително, правилно въззивният съд е приел, че заповедите за изменение на регулационния план от 2002 г. и 2003 г. нямат пряко отчуждително действие. Предвиденото в тези заповеди изменение на страничната регулационна граница между УПИ на ищците и УПИ на ответниците обаче отчита факта, че по силата на сключения между ищеца Н. А. И. /Н. А. И. и бащата на ответниците М. Х. А. /М. Х. А./ предварителен договор от 27.01.1982 г. за продажба на 220 кв.м. от мястото на бащата на ответниците /а по-късно и предварителен договор от 04.09.2007 г. с нотариална заверка на подписите/ ищците са установили владение върху спорните 152 кв.м. още през 1982 г., владяли са ги повече от 10 години и на основание чл.200, ал.1 от ЗУТ са придобили тази реална част от парцела на ответниците по давност. Тоест, границите на двата имота по измененията на регулационните планове от 2002 г. и 2003 г. съответстват на границите на собственост. Поради това в кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. спорните 270 кв.м. също е следвало да бъдат включени в границите на имота на ищците с идентификатор ........., а не в границите на имота на ответниците с идентификатор .......... Тъй като в кадастралната карта това не е сторено /напротив, според нея в границите на имот с идентификатор .......... са включени както частта от парцел III-3338, която е била придадена по регулация към този парцел по силата на дворищно-регулационния план от 1984 г. /118 кв.м./, така и частта от парцел III-3338, която е била включена в неговите граници по силата на изменението на регулационния план със заповедите от 2002 г. и 2003 г. /152 кв.м./, налице е грешка в кадастралната основа, която следва да бъде поправена по реда на чл.53 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Решението по воденото между страните гр.д.№ 94 от 2005 г. на РС-Харманли, с което със сила на присъдено нещо е установено между страните, че родителите на ответниците са собственици на парцел II-3337 по регулационния план на града не променя с нищо горепосочените изводи на съда, тъй като това решение има СПН само по отношение на тази част от имота на ответниците, която е била включена в границите на парцела им към момента на постановяване на решението, но не и за частта от сегашния имот с идентификатор .......... /спорните 270 кв.м./, която към 2005 г. е била част от парцела на ищците. С оглед на приетото по-горе, неоснователен се явява предявения от ответниците насрещен иск за заплащане на сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесните 270 кв.м. от имота на ищците, които неправилно са били заснети в кадастралната карта на града като част от имота на ответниците с идентификатор № 77181.20.374. Ищците са собственици на горепосочените 270 кв.м. от мястото, поради което имат право да ги ползват и не дължат за това ползване обезщетение на ответниците. Тъй като с обжалваното въззивно решение този иск е отхвърлен за разликата над 2371,20 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв. и в тази част няма подадена касационна жалба, въззивното решение по този иск следва да бъде отменено само в частта за уважаване на иска за сумата 2371,20 лв., като вместо това следва да бъде постановено ново решение за отхвърляне на този иск изцяло. С оглед изхода на делото и на основани чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 2189 лв., представляващи 50 лв. държавна такса за завеждане на иска, 1050 лв. адвокатски възнаграждения, 480 лв. възнаграждения на вещи лица, 183 държавна такса за въззивно обжалване и 426 лв. държавни такси за касационното обжалване. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 348 от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н. А. И. и А. О. И. срещу Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за 152 кв.м. /разлика между претендираните 270 кв.м. и уважената част от иска за 118 кв.м./ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. А. И.- ЕГН [ЕГН] и А. О. И.- ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.И. Д. Д. срещу Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. и четиримата от [населено място], [улица] иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК Н. А. И. и А. О. И. са били собственици на част от имот с идентификатор 77181.20.374 с площ от 152 кв.м., заключена между страничната дворищно-регулационна граница на парцел II-3337 и парцел III-3338 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1984 г. /означена със син цвят/ и страничната дворищно-регулационна граница на тези парцели по регулационния план от 2002 г. /означена с червен цвят на скицата на вещото лице инж.Д. Я., намираща се на лист 33 от гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд, която представлява неразделна част от настоящото решение/ и че в кадастралната карта на [населено място], одобрена съд заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на ИД на АК е допусната грешка в границата между имоти с идентификатори ........ и .........., изразяваща се в това, че неправилно и горепосочените 152 кв.м. /заедно с признатите от Окръжния съд-Х. 118 кв.м./ са включени в границите на имот с идентификатор ............ вместо в границите на имот с идентификатор 77181.20.377. ОТМЕНЯ решение № 348 от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 203 от 18.10.2010 г. по гр.д.№ 11 от 2010 г. на Свиленградския районен съд за уважаване на предявения Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. срещу Н. А. И. и А. О. И. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 371,20 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. срещу Н. А. И. и А. О. И. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 371,20 лв. /две хиляди триста седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на спорната гореописана част с площ от 152 кв.м. през периода от 01.01.2004 г. до 09.06.2009 г. ОТМЕНЯ решение № 348 от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд И В ЧАСТТА за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. М. А., А. М. А., Д. М. А. и М. М. А. да заплатят на Н. А. И. и А. О. И. на основание чл.78 от ГПК сумата 2 189 лв. /две хиляди сто осемдесет и девет лева/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.