Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
София, 27.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 07.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 429/2018 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№144806/31.10.2017г.,подадена от М. С. В.,чрез пълномощника й адвокат К. Д., против решение №6035/21.08.2017г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV „в” въззивен състав,постановено по в гр.д.№10047/2016г. по описа на съда,с което се обезсилва решението на СРС, 78 състав от 23.06.2016 г., постановено по гр.дело № 51387/2015г., с което на основание чл.34 от ЗС е допусната делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 07140.9092.547, находящ се в [населено място], Столична община, [улица], с площ от 909 кв.м., при съседи: ПИ № 07140.8092.546, ПИ № 07140.8092.946, ПИ № 07140.8092.548, ПИ № 07140.8092.534 и ПИ № 07140.8092.535, заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 07140.9092.547.1 със застроена площ от 72 кв.м. , състояща се от сутерен: входно антре, предверие, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна, складово помещение и предверие към него и от етаж: входно антре, предверие, три стаи /две самостоятелни и една преходна/ и заедно с построената в имота сграда /гараж/ с идентификатор № 07140.9092.547.3 със застроена площ от 22 кв.м. на един етаж, между следните съделители и при следните квоти: М. С. В.- 3/6 ид.ч., Д. К. Г.- 2/6 ид.ч. и В. Г. Ц.- 1/6 ид.ч. и с което делбените имоти са разпределени по реда на чл.344,ал.2 от ГПК, като е постановено съделителката М. С. В. да ползва двете северни стаи от жилищния етаж на допуснатата до делба едноетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от поземления имот / дворното място/, а съделителките Д. К. Г. и В. Г. Ц. да ползват заедно западната стая на жилищния етаж и сутерена от допуснатата до делба жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от поземления имот /дворното място/,и
ВРЪЩА като недопустима, на основание чл.299,ал.1 от ГПК, исковата молба, с която от М. С. В. е предявила иск с правно основание чл.34 от ЗС срещу Д. К. Г. и В. Г. Ц. - за делба на гореописаните имоти,като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Д. К. Г. и В. Г. Ц.,чрез пълномощника си адвокат П. С.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата си молба,с която е предявен искът за делба, ищцата М. В. основава правото на си собственост върху 1/2 идеална част от процесните имоти на основание давностно владение,като поддържа ,че владението е установено от наследодателите й С. Г.-поч.1979г. и В. С.-поч.1992г., върху процесните имоти от 1954г.,продължено от нея чрез присъединяване,след смъртта на наследодателите й,а за ответниците твърди,че се легитимират като собственици на основание наследяване и давностно владение,упражнявано от 2013г.,както е установено с констативния нотариален акт №27/2013г.Съдът е посочил,че видно от мотивите на представеното по делото решение на Софийски районен съд,63 състав по гр.д.№21135/2008г. по описа на съда,с който иск с правно основание член 34 ЗС е бил отхвърлен,предмет на делбата са били същите имоти,между същите страни и съдът се произнесъл по същите основания,на които страните основават правата си по настоящото дело,като с това влязло в сила решение съдът е приел,че нито един от съделителите не се легитимира като титуляр на идеална част от процесните имоти,както на основание наследяване от общия наследодател С. Г.,така и на оригинерното основание,на която всяко една от страните се е позовала изрично-давностно владение,на което основават правата им и по настоящото дело.Съдът е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд за настъпили нови обстоятелства.,които да обосновават допустимостта на предявения иск,като е приел,че представените по делото констативни нотариални актове №64/2011г. и №27/2013г. не представляват нови основания,тъй като с тях само се удостоверява притежание на правото на собственост на основанията,които са настъпили и са разгледани по приключилото с влязлото в сила решение по горепосоченото дело на СРС/наследяване и давностно владение/ и за които със силата на пресъдено нещо е установено,че страните не се легитимират като съсобственици на процесните имоти.Съдът е отбелязъл,че би било налице ново основание,само в хипотезата,при която с нотариални актове е удостоверено притежанието на страните на оригинерно основание-давностно владение,упражнявано в изискуемия от закона срок след датата на приключване на устните състезания по гр.д.№21135/2008г. по описа на СРС,63 състав/23.04.2012г./,на която хипотеза ищцата не се позовава и такава не е налице,тъй като констативния нотариален акт на ищцата е съставен през 2011г.,а този на ответниците през 2013г.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че предявеният иск за делба е недопустим,поради което постановеното от първоинстанционния съд решение като недопустимо,е било обезсилено и производството по делото прекратено.
С определение №441/02.08.2018г. по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос,във връзка с допустимостта на предявения иск,а именно:относно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по предишно производство,по което е отхвърлен иска за делба,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно приетото с практиката на ВКС по субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата,същото е установително и установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право на делба към приключване на съдебното дирене.Извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение са преюдициалните правоотношения –съсобствеността между страните,както и правната промяна-прекратяването на съсобствеността.Решението,с което е отхвърлен иска за делба установява със сила на пресъдено нещо несъществуването на потестативното право на делба.Извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение ,от което са обвързани всички страни по делото,са преюдициалните правоотношения-кой е собственик на имота.
По основателността на касационната жалба:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че с влязло в сила на 22.06.2012г. решение на Софийски районен съд,63 състав по гр.д.№21135/2008г.,с което е отхвърлен иска искът за делба на процесните имоти между същите страни,поради което постановеното решение на първоинстаницонния съд за допускане на делба на тези имоти,е недопустимо,на основание член 299,ал.1 ГПК.
Видно от представения и приложен към молбата-отговор на исковата молба от ответниците Д. К. Г. и В. Г. Ц. /лист 24 от делото/препис от решение №ІІ-63-66 от 04.01.2011г. на Софийски районен съд,ІІ-ро гр.отделение,63 състав по гр.д.№21135/2008г. по описа на съда/влязло в сила на 22.06.2012г./,с постановено в диспозитива на същото се отхвърля иска, с правна квалификация член 34 ЗС,вр. с член 341 и сл. ГПК,предявен от Д. К. Г.,В. Г. Ц. и К. Г. П. срещу М. С. В. за делба на недвижимите имоти,описани в исковата молба като УПИ ХІV 547 в кв.61 по плана на [населено място],с площ 950 кв.м при описани в решението съседи,ведно с намиращите се в него жилищна сграда,построена върху 75,25 кв.м,състояща се от жилищен етаж/две стаи,кухня и антре/ и приземен етаж/четири избени помещения,пригодени за живеене,всяко със собствен санитарен възел/,и масивен гараж с площ 30 кв.м с лице към. [улица]с описани граници в решението,жилищна сграда,състояща се от полуподземен приземен етаж с площ 68,38 кв.м/включващ входно антре,преддверие,стая,кухненски бокс,баня-тоалетна,складово помещение и преддверие към него/ и жилищен етаж с площ 66,85 кв.м/включващ входно антре,преддверие и три стаи/ и гараж със складови помещения с обща площ 86,20 кв.м,граничещ с парцел № ХІІІ-548.Съгласно изложеното в мотивите на горепосоченото влязло в сила решение ищците са твърдяли,че имота е съсобствен между страните,като съсобствеността е възникнала по давност и по наследство от С. Г. П./свекър на първата ищца,дядо на втората и третата ищца и баща на ответницата М. В./ и по наследство от Г. С. Г./съпруг на първата ищца,баща на втората и третата ищца и брат на ответницата,като поискали прекратяването на съсобствеността помежду им при посочените в молбата квоти,а с отговора на исковата молба ответницата М. В. всъщност признава,че върху имотите съществува съсобственост и че тя притежава 1/2 идеална част от тях,като съдът с тези си мотиви е приел,че е останало недоказано правото на собственост на общия наследодател С. Г. П. върху делбените имоти, също така е приел за недоказано твърдяното придобиване от страна на ищците,както и от страна на ответницата на посочените идеални части от описаните имоти на основание давностно владение.
В исковата молба вх.№16465/ от 28.08.2015г.,уточнена с молба от 13.04.2016г.,по която е образувано настоящото производство,ищцата М. С. В.,твърди че е собственик на 1/2 идеална част от описания в молбата недвижим имот,в съсобственост с ответниците Д. К. Г. и В. Г. Ц.,който имот не могат да си поделят доброволно,поради което иска от съда да постанови решение за делба на имота в посочените квоти.С исковата молба ищцата прилага нотариален акт №64 от 30.12.2011г. за собственост на недвижим имот придобит на основание давност/лист 6 от делото/ на нотариус И. Н., с район на действие Софийски районен съд,с рег.№040 на НК,с който признава М. С. В. за собственик на основание давност и наследство на 1/2 идеална част от описаните в акта недвижими имоти,които са предмет на предявения иск за делба,като твърди че давностното владение е установено от родителите й С. Г. П.-поч.29.08.1979г. и В. Г. С.-поч.12.09.1992г.,които владели имота до смъртта си и за начало на давностния период сочи 08.09.1954г.- датата на сключения от наследодателя й частен договор за покупко-продажба на имота,като приживе последните не са се позовали на последиците от изтеклия в тяхна полза давностен срок,чието владение ищцата присъединява към своето собствено и се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност .Също така се прилагат с молбата нотариален акт №27 от 19.02.2013г./лист 7 от делото/ за собственост на недвижим имот,придобит на основание давностно владение и наследство на нотариус Ц. Д. с рег.№350 на НК,район на действие СРС,с който признава Д. К. Г.,В. Г. Ц. и К. Г. П. за собственици на основание давностно владение и наследство общо на 1/2 идеална част от описания недвижим имот/предмет на настоящата делба/,или всяка от молителките е собственик по на 1/6 идеална част от недвижимия имот,като видно от приложения на лист 9 от делото нотариален акт №68 от 13.03.2014г. на нотариус Ц. Д.,за дарение на недвижим имот,К. Г. П. дарява на майка си Д. К. Г. собствената си 1/6 идеална част от описания недвижим имот.С писмения си отговор,депозиран с молба от 23.02.2016г/лист 23 от делото/.,ответниците по иска Д. К. Г. и В. Г. Ц.,завявят,че искането за делба на недвижимия имот е недопустимо,тъй като с посоченото влязло в сила решение на СРС по гр.д.№21154/2008г. е отхвърлен иск със същата правна квалификация и за същия имот,с аргумент,че собствеността между страните не е доказана и така разрешения спор не може да бъде пререшаван./въпреки че самите те основават и доказват качеството си на собственици на посочената идеална част от имота с констативния нотариален акт,който акт е послужил и при извършеното дарение с нот.акт№68/2014г./
Съгласно член 298,ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни,за същото искане и на същото основание.Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства,с които се обосновава възникването на субективното право,чиято защита се търси,със съответната квалификация,дадена от съда.
В исковата молба,по която е образувано настоящото производство претендираното право на собственост се основава на изтекла придобивна давност в полза на страните,като ищцата В. включва и владението,осъществявано от общия наследодател на страните,на което приживе те не са се позовали,въз основа на което е съставен и горепосочения констативен нотариален акт за собственост върху посочената идеална част от имота.В тази връзка представените от страните констативни нотариални актове,установяващи,съответно за правата на всяка от тях спрямо имота,както и този за извършено дарение за част от процесния недвижим имот,съдържат данни,релевантни за предмета на делото,които са нови и не са обсъждани в предишното производство,приключило с влязлото в сила решение.Новите факти са свързани,както с периода на осъществяваното върху имота владение,така и присъединяването на такова,осъществявано приживе от общите наследодатели на страните.В настоящия случай,искът за делба е основан на съсобственост,възникнала в резултат на съвместно упражнявано от страните давностно владнение,по силата на което те са станали собственици на идеални части от имота,обективирана в горепосочените констативни нотариални актове,за всяка една от тези страни.
Ето защо,въззивното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по въззивната жалба срещу обжалваното въззивно решение на първоинстанционния съд.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №6035/21.08.2017г. на Софийски градски съд,Гражданско отделение ,ІV „в” състав,постановено по в.гр.д.№10047/2016г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: