5 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 475/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е №446/10 гр.София, 06.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева със секретар В. Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА гражданско дело под № 475/2009 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 715 от 17.07.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на въззивното решение № 1155, постановено на 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 1852/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението от 25.03.2003 год. по гр.дело № 5860/2000 год. на Варненския районен съд, Х-ти състав в частта, в която е отхвърлен предявения от М. Х. С. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.В. срещу Т. Я. Н. и С. Я. К. – и двамата от гр.В., иск за приемане за установено по отношение на последните двама, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 530 кв.м. в ж.к.”С. П.”, бивша м.”Г. К.”, при липса на попълване на плана след делба, представляващо южната част от имот пл.№ 1567 по КП от 1973 год. с обща площ от 1000 кв.м., при граници на имота: имоти пл.№№ 1569, 1570, път и имот пл.№ 1566-А и граници на частта, означена като пл.№ 1567-А: имот пл.№ 1567 от север; път; имоти пл.№№ 1569 и 1570 от юг; дере-от запад, ведно с изградената в реалната част сграда и подобрения на основание кратка придобивна давност от покупката до предявяването на иска, на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и вместо него е постановено друго, с приемане за установено по отношение на Т. Я. Н. ЕГН xxxxxxxxxx и Т. С. Л., ЕГН xxxxxxxxxx – и двете от гр.Варна, че М. Х. С. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.В. е собственик на дворно място с площ от 530 кв.м. в ж.к.”С. П.”, бивша м.”Г. К.”, при липса на попълване на плана след делба, представляващо южната част от имот пл.№ 1567 по КП от 1973 год. с обща площ от 1000 кв.м., при граници на имота: имоти пл.№№ 1569, 1570, път и имот пл.№ 1566-А и граници на частта, означена като пл.№ 1567-А: имот пл.№ 1567 от север; път; имоти пл.№№ 1569 и 1570 от юг; дере-от запад, ведно с изградената в реалната част сграда и подобрения въз основа на изтекла в негова полза кратка придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС за периода от покупката до предявяването на иска, на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./. Недоволен от въззивното решение е касаторът Т. Я. Н., представлявана от адвокат Н. Д. Т. от АК-В., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно и незаконосъобразно тъй като подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Ответниците по касация М. Х. С. и Т. С. Л. не вземат становище. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по силата на добросъвестно владение за времето от м.ІІІ.1995 год. до м.ХІ.2000 год. по смисъла на чл.70 ЗС ищецът е придобил по давност процесния имот. Взето е предвид, че имотът попада в територия, която е включена в строителните граници на гр.В. с одобрения ЗРП на ж.к.”С. П.” през 1987 год., а за периода 1973 год. – 1987 год. същият е попадал в територия за „З. и курортни нужди”, одобрена от ОНС-В.. Отчетено е, че поради характера на терена и невъзможността тя да се обработва механизирано не са образувани блокове/масиви/ на ТКЗС, поради което и на основание чл.10 от ПУ на ТКЗС от 1958 год. вносителите на земята в ТКЗС /в случая това са Я. и Т. К.и, респ. техните наследници/ са запазили правото си на собственост върху внесените земи в реални граници и за това не подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ, защото това право не е било изгубвано, а решение № 67 от 17.05.1993 год. на ПК-В. за възстановяване на процесния имот е незаконосъобразно и не поражда правни последици. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая – на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл.127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Съдът е взел предвид и е съобразил фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт – решение на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението на поземлената комисия в качеството на административен акт има за цел не да определи принадлежността на правото на собственост, а да индивидуализира обекта на правото, поради което то следва да се издаде, ако са налице всички предпоставки, дори да е подадено от лице, комуто не принадлежи правото да и ска възстановяване на собствеността – аргумент от чл.12, ал.4 ЗСПЗЗ. Крайният извод, че искът с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е основателен и доказан с оглед твърдяното придобивно основание кратка придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС е с оглед и задължителните указания в отменителното решение на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение под № 702 от 14.08.2006 год. по гр.дело № 2917/2004 год. Представените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка: ППВС № 8 от 06.03.1980 год. е свързано с някои гражданскоправни въпроси, но на социалистическата собственост; Решение № 2119 от 31.10.1966 год. по гр.дело № 1502/1966 год. на І гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.79 и чл.86 ЗС, че правото на собственост върху внесените от кооператорите в ТКЗС земи не може да се придобие по давност, а Решение № 2354 от 14.01.2005 год. по гр.дело № 2123 на ІV гражданско отделение касае чл.29 ЗСГ/отм./ във връзка с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 1155 от 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 1852/2007 год. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: