Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 24.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3477/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Кооперация „Г.-В.”, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Н. Г. К. от ВАК, против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 372/4.03.2013 г., постановено по гр. д. № 334/2013 г. С обжалваното решение са отменени решение № 4143/22.10.2012 г. и решение № 5467/20.12.2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав, постановени по гр. д. № 8874/2012 г. и е постановено друго решение, с което Кооперация „Г.-В.”, [населено място] е осъдена да заплати на С. А. Ч. ЕГН [ЕГН] обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 6 144.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 20.06.2012 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 26.10.2010 г. до 19.06.2012 г. в размер на сумата 1 063.66 лв., разноски по делото в размер на сумата 700 лв., както и държавни такси и разноски по сметка на Варненски окръжен съд в размер на сумата 553.64 лв. С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. За ответника по касация С. А. Ч. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Претендира присъждане разноски по делото. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 731/13.06.2013 г., постановено от настоящия състав на Върховния касационен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора правен въпрос, уточнен от касационната инстанция, както следва: Разпределение на доказателствената тежест в трудовия спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд съгласно: Р. № 517/8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 335/2009 г., ІV г. о., Р. № 261/31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5305/2008 г., ІІІ г. о., Р. № 707/22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3164/2008 г., ІІ г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК и др. Отговор на правния въпрос: Според постоянната съдебната практика на Върховния касационен съд, вкл. и с посочените по-горе решения по чл. 290 ГПК, искът за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа вследствие незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е осъдителен по своя характер. Предпоставки за уважаването на иска са: признаване на уволнението за незаконно, претърпяна от работника или служителя вреда от категорията на пропуснатата полза, съизмеряваща се с пропуснатото трудово възнаграждение за период до шест месеца след датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Доказването в съдебния процес на относимите към вредата фактически обстоятелства – оставане на работника или служителя без работа по трудово правоотношение, респ. пропускането на възможността за реализирате на трудово възнаграждение за срока до шест месеца е в тежест на ищеца. Изпълнението на тази доказателствена тежест е с всички доказателствени средства, най-често с копие от трудова книжка или удостоверение от бюрото по труда. Последица от неизпълнението на посочената доказателствена тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна. Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон-чл. 225, ал. 1 КТ и задължителната съдебна практика на ВКС по тази категория дела. Въпреки, че по делото не е изпълнена от страна на ищеца доказателствената тежест, че е останал без работа след прекратяването на трудовия договор-1.09.2010 г., указана му от районния съд, въззивният съд е уважил предявените искове в пълния претендиран размер. Въззивният съд не е съобразил, че още с исковата молба ищецът е поискал да му се даде възможност да представи за справка в с. з. трудовата си книжка, но до края на производството по делото и в двете инстанции по същество на спора трудовата книжка не е била представена. Не са представени от него и други писмени доказателства за установяване на посочените обстоятелства. Единственото доказателства, въз основа на което въззивният съд е приел, че за целия период от шест месеца след уволнението ищецът е останал без работа е представено от ответника съобщение /писмо/ на НАП-ТД-В., че за част от исковия период /за времето от 15.10.2010 г. до 29.08.2012 г./ „има данни за регистриран трудов договор на лицето от дата 7.11.2011 г.”. С това писмо на НАП-ТД-В., обаче, не се установява релевантното за иска обстоятелство, че ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение за исковия период, а само твърдение за наличие на данни за регистриран трудов договор от 7.11.2011 г. При тези данни искът по чл. 225, ал. 1 КТ е недоказан и следва да се отхвърли изцяло. Неправилно е въззивното решение и следва да се отмени и по акцесорните искове за лихва с оглед отхвърлителния резултат по главния иск. Акцесорните искове за лихва са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответната кооперация направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 1 600.00 лв. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав № 372/4.03.2013 г., постановено по гр. д. № 334/2013 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Ч. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] против Кооперация „Г.”, ЕИК 00070536, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] обективно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА С. А. Ч. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] да заплати на Кооперация „Г.”, ЕИК 00070536, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата 1 600.00 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: