Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 12 декември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1128 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения О. К. М. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 344/2016 г. по описа на Окръжен съд - Разград и отмяна на постановената по делото и влязла в сила присъда № 64 от 20.12.2016 г. Наличието на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК се твърди от осъдения поради неучастието му в производството, дължащо се не на желанието му да се укрие, а на обстоятелството, че е работил като овчар, за да подпомага болната си майка. При условията на алтернативност се претендира искането за възобновяване да бъде уважено, като делото да бъде върнато на Окръжен съд – Разград с оглед възможността О. М. да сключи споразумение или да му бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено. Защитникът представя писмени бележки и изразява становище, че с неучастието на М. в производството е ограничено правото му на защита. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подаденото искане, тъй като осъденият е участвал в досъдебното производство като е привлечен лично в качеството му на обвиняем, а впоследствие се е укрил. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането по чл. 423 ал. 1 от НПК е направено на 05.07.2017 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването /на 07.06.2017 г./ на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 64 от 20.12.2016 г. по н.о.х.д. № 344/2016 г. по описа на Окръжен съд - Разград О. К. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.198, ал. 1 пр.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е постановено да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени направените в съдебното производство разноски в размер на петдесет лева. С постановление от 11.07.2016 г., в присъствието на служебен защитник О. М. е привлечен лично в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”, непосредствено след което той е дал подробни обяснения. На следващия ден, след като е проведена очна ставка между обвиняемия и пострадалата свидетелка Н., в присъствието на защитника му е предявено разследването. За изясняване на направените възражения са извършени допълнителни процесуално следствени действия, след които М. не открит на посочения от него постоянен адрес и на 31.08.2016 г. е обявен за общодържавно издирване. Тъй като той не е намерен след проведеното щателно издирване, последвалото привличане, с което е конкретизирана единствено общата стойност на предмета на вмененото му във вина престъпление, е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а” от НПК с участието на служебния защитник. По внесения от прокуратурата обвинителен акт със същото обвинение е образувано н.о.х.д. № 344/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград. Поради невъзможност да бъде установено местоживеенето му и тъй като предприетите от съда действия по издирването са останали без резултат, първоинстанционният съд е разгледал и решил делото в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК. В съдебната фаза на процеса подсъдимият е представляван от назначения му от досъдебното производство служебен защитник. Делото е приключило с постановената присъда, която не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 05.01.2017 г. Видно от приложените по делото справки, по отношение на осъдения на 09.02.2017 г. е издадена Европейска заповед за арест за изпълнение наложеното му наказание, като на 07.06.2017 г. М. е задържан в [населено място], област Разград и приведен в затвора - гр. Белене. От гореописаното процесуално развитие на наказателното производство следва еднозначния извод, че М. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване. Той е взел участие в досъдебната му фаза, като впоследствие се е дезинтересирал от развитието му и е демонстрирал нежелание за лично участие в процеса. Обстоятелството, че не е бил намерен и не е бил призован за съдебната фаза се дължи на собственото му поведение и по-конкретно на това, че не е посочил адрес, на който да бъде призоваван при все, че е имал и задължение съобразно взетата спрямо него от досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка" да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че О. М. е целял да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. Неучастието на М. в съдебната фаза на образуваното наказателно производство е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената присъда, поради което не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.1 от НПК и искането му за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Доколкото в искането, макар и твърде бегло, се съдържат и оплаквания за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание от пет години лишаване от свобода и е отправена претенция за неговото намаляване, то това възражение следва да бъде подведено под основанието по чл.422, ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т. 3 от НПК. В тази връзка следва да се посочи, че наложеното наказание е определено в минимума на предвидените от закона санкционни рамки, съобразено е с обществената опасност на деянието и дееца, както и с възможността да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. По отношение на М. не са налични смекчаващи вината обстоятелства, които да са многобройни или изключителни по своя характер, които да налагат приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, още повече, че настоящото престъпление е осъществено след няма и два месеца след изтичане на изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване по предходно осъждане от петнадесет години лишаване от свобода. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения О. К. М. за възобновяване наказателното производство по н.о.х.д. № 344/2016 г. по описа на Окръжен съд - Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: