Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 23 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 615/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НОХД № 372/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Шумен и отмяна на постановената по него присъда в частта й, с която е било извършено групиране на наказанията по постановените спрямо Р. К. П. присъди на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е извършил групиране на наказанията по всички осъждания на осъдения П., които не са по най-благоприятния за него начин. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият А., редовно призован, не се явява и не взима отношение по предложението. Служебноопределеният му защитник намира искането за основателно и моли за неговото уважаване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от главния прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и е изцяло в полза на осъдения, поради което не е обвързано с подаването му в срок. Искането на главния прокурор е основателно. С присъда № 905/22.06.2011г., постановена по НОХД № 372/2011 г., районен съд – гр.Шумен е признал подс. Р. П. за виновен по чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 от НК, за което му е определил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Със същата присъда на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК съдът е извършил групиране на наказанията на осъдения П. по тази присъда и по останалите девет на брой присъди, като е сформирал четири съвкупности: Първата, сформирана от престъпленията по НОХД № 97/2008г. , НОХД № 1460/2007 г., НОХД № 51/2009 г., като общото наложено наказание е било пробация за срок от една година. Втората, сформирана от престъпленията по НОХД № 1927/2009 г. и НОХД № 136/2010 г., по която е определено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и два месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за една година. Третата, сформирана от престъпленията по НОХД № 387/2011г, НОХД № 333/2011 г., по която е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Четвъртата, сформирана от престъпленията по НОХД № 372/2011 г. /делото, по което е постановена присъдата, предмет на искането на главния прокурор/, НОХД № 1532/2009 г.и НОХД № 1774/2010 г., като е определено общо наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. След предходно произнасяне на ВКС по реда на Глава 33 от НК е било възобновено производството по първоинстанционното дело само по отношение на четвъртата съвкупност. Постановено е било определение по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК от Шуменски районен съд по ЧНД № 1896/2011 г., с което е извършено ново групиране на престъпленията по присъди по НОХД № 372/2011 и НОХД № 1774/2010, като е определено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода и е постановено наказанието от три месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД № 1532/2009 г., да бъде изтърпяно отделно. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на осъдения, са основателни. След произнасянето на първоинстанционния съд по чл. 306 от НПК и изваждане на осъждането по НОХД № 1532/2009 г. от четвъртата съвкупност, е налице обстоятелство, което сочи, че не е постигнато най-благоприятното съчетаване за осъдения на наказанията. В конкретния случай с оглед съдимостта на П. е била налице усложнена форма на множество престъпления. Престъплението, за което е осъден П. по НОХД № 136/2010г. /включено във втората съвкупност/, е извършено в периода 01.11-13.11.2009 г., т.е. преди да е влязла в сила присъдата по НОХД № 1532/2009 г. / в сила от 02.12.2009г./. То би могло да участва в две съвкупности – във втората, но и да формира нова съвкупност с това по НОХД № 1532/2009г. Ако бъде сформирана втора съвкупност, то тя би се явила по-благоприятна за осъденото лице, тъй като наказанието лишаване от свобода ще погълне наказанието пробация. По този начин наказанието по НОХД № 1927/2009г. /пробация в размер на една година/ ще следва да се търпи самостоятелно и като краен резултат П. ще търпи пробация с два месеца по-малко от първоначално определения срок по втората съвкупност. Щом като част от осъжданията на едно лице са в съотношение да формират няколко съвкупности, съдът трябва да прецени кое от съчетанието на всички присъди би сформирало съвкупност, която би представлявала най-благоприятното за осъдения съчетание. Извършеното групиране с атакуваната присъда няма за свой резултат най - благоприятен ефект за осъдения П., тъй като не е резултат от правилно приложение на материалния закон. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като с атакуваната присъда не е бил приложен правилно материалния закон – чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК. Поради това искането за възобновяване следва да бъде уважено, а присъдата на РС – Шумен, да бъде отменена в частта й, с която е приложен чл. 25 вр. чл. 23 от НК и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 372/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Шумен. ОТМЕНЯ присъда № 905/22.06.2011 г., постановена по същото дело, в частта й относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 ал.1 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.