Р Е Ш Е Н И Е   № 651   гр.София, .22.01.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                         КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                              със секретар   Ани Давидова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело под № 124/2009 година   Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК, образувано по молбата на М. Ц. М. от гр. М. за отмяна на решение от 03.05.2007 год. по гр.дело № 441/2006 год. на Окръжен съд М. , оставено в сила с решение № 970/18.07.2008 год. по гр.дело № 4182/2005 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Към молбата за отмяна молителят представя писмени доказателства, едно от които, а именно нот.акт № 167/2004 год. му е станало известно след влизане на решението в сила и е от съществено значение за делото и представляват отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят твърди, че е налице и отменително основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, позовавайки се на влязло в сила решение от 27.12.2005 год. по гр.дело № 974/2005 год. на Районен съд М. , което противоречало на атакуваното в настоящето производство решение. Ответникът по молбата за отмяна И. С. Н. от гр. М. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство. Ответникът С. Н. С. от гр. Б., обл. Монтана не изразява становище по молбата за отмяна. Касационният съд обсъди представените писмени доказателства и доводите на молителя за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: представеният нот.акт № 49/2006 год., с който молителят е признат за собственик на 180/480 ид.части от имот, с пл. № 2* в кв.42 по плана на гр. М., ведно с ½ ид.част от намиращата се в него едноетажна жилищна сграда е издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.дело № 974/2005 год., с което предварителният договор за покупко-продажба между М, в качество на купувач и С. Н. , в качество на продавач на същия имот, е обявен за окончателен. Представеният констативен нот.акт за притежаваната от молителя собственост към 2006 год. е без значение по делото, защото в развилото се производство по чл.33, ал.2 ЗС между страните съдилищата са обосновали правни изводи за нарушение на правната норма при сключването на предварителния договор, с оглед съществуващата съсобственост върху имота при равни права за продавача С. С. /признат за собственик по давност с нот.акт № 171/1999 год./ и И. Н. , получил по дарение ½ ид.ч. от имота с нот.акт № 116/2000 год. Изложените изводи, че наследодателят на молителя-неговият баща Ц е имал учредено право на строеж за търговски обект в същия имот още през 1999 год. и с реализирането му е учредена етажна собственост по смисъла на чл.38 ЗС, при което земята придобива статут на обща част, принадлежност към жилището и следва главната вещ не подлежи на проверка и съдебен контрол в настоящето производство, с оглед проведеното вече касационно производство, пред ВКС по гр.дело № 4* по описа за 2005 год. Тези съображения водят до извода за релевантност на представеното писмено доказателство, което няма съществено значение за изхода на спора, извод, отнасящ се и до представения с молбата за отмяна нот.акт № 167/2004 год. Представеният нот.акт № 167/2004 год. за собственост, придобита по наследство е констативен и установява правата на наследниците на общия наследодател Ц, притежавал 75/480 ид.части от имот, с пл. № 2* кв.42, въз основа на нот.акт № 38/1999 год., с който му е учредено право на строеж върху идеалните части от парцела за построяването на търговски обект, залепен за жилищната сграда в същия парцел, обстоятелства, които не са били спорни между страните по делото и са били предмет на обсъждане по делото. Останалите писмени доказателства-предварителен договор от 09.05.2005 год. и влязло в сила решение от 27.12.2005 год. по гр.дело № 974/2005 год. на РС М. също са били вече предмет на обсъждане и правни изводи и не представляват нови доказателства, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователен е довода на молителя, основаващ се на влязло в сила решение по гр.дело № 974/2005 год., с което е обявен предварителния договор за окончателен, че същото противоречи на атакуваното в настоящето производство и влязло в сила решение. Основанието за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице при противоречие между две влезли в сила решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Двата влезли в сила съдебни акта имат различно правно основание. Влязлото в сила решение е постановено по чл.19, ал.3 ЗЗД, а настоящият спор, по който има влязло в сила решение, е по чл.33, ал.2 ЗС. Водим от горните съображения касационният съд счете, че не са налице поддържаните от молителя основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК, затова остави без уважение молбата и присъди в негова тежест разноските за настоящето производство, направени от ответника И. С. Н., в размер на 300 лева, ето защо Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Ц. М. от гр. М. за отмяна на решение от 03.05.2007 год. по гр.дело № 441/2006 год. на Окръжен съд- М. , оставено в сила, с решение № 970 от 18.07.2008 год. по гр.дело № 4182/2005 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. ОСЪЖДА М. Ц. М. от гр. М. да заплати на И. С. Н. от с.гр. разноските за настоящето производство, в размер на 300/триста/лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: