1 Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр. София, 16 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 965/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдените Г. Л. М. и Л. Ж. Д. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда от 03 юли 2012 година на Софийския районен съд, НК, 19-ти състав, постановена по нохд № 13230/2007 година и потвърдена с решение № 1131 от 09 октомври 2013 година на Софийския градски съд, НО, 12-ти въззивен състав, по внохд № 5228/2012 година. В искането са заявени допуснати от редовните съдебни инстанции съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Възразява се тяхната дейност по проверка и оценка на доказателствените източници и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, въз основа на които неправилно е приложен законът и е ангажирана наказателната отговорност на осъдените, а това сочи на отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправени са алтернативни искания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, за отмяна и оправдаване на осъдените по повдигнатите им обвинения или за изменяване и намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Л. Д. не участва лично. Представлява се от защитника си адвокат С. Д. от САК, който поддържа искането при направените в него възражения и доводи в тяхна подкрепа, както и тези в допълнителното изложение към искането за възобновяване на делото от осъдения Л. Д.. Осъденият Г. М. също не участва лично пред ВКС, като не изпраща и процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на Г. Л. М. и на Л. Ж. Д. за извършени от всеки от тях, на 12. 08. 2007 година, в [населено място], в съучастие като съизвършители помежду си и с осъдения Х. И. А., престъпления по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (нанасяне на безпричинен побой на различни непознати за тях лица) и деянията се отличават с изключителна дързост, за което са осъдени на по една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Оправдани са по първоначално повдигнатите им обвинение относно конкретни инкриминирани техни действия, част от общо инкриминираното деяние. Със същата присъда е ангажирана отговорността и на Х. А. за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а И. К. Ц. е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения по чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на тримата осъдени. В производство, инициирано по протест на прокурор при С. районна прокуратура срещу оправдаването на И. Ц. по повдигнатите му обвинения и по жалби на осъдените М. и Д., е извършена въззивна проверка на присъдата и същата е потвърдена изцяло. В частта относно осъдения А. влязлата в сила присъда не е атакувана пред ВКС по реда на възобновяване на наказателните дела. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лица, които имат право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Ангажираните в него отменителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, са подкрепени с доводи, които могат да бъдат ценени по-скоро на плоскостта на оплакване за недоказаност на обвинението, най-вече за авторството на деянието, а то е относимо към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции, което не е сред касационните основания. Извън това обаче, искането съдържа конкретни възражения срещу процесуалната дейност на съда и заявени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на тази дейност. Посочени са схематично и доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. На практика, конкретно оспорване по приложението на материалния закон не се съдържа в искането. Всичко това позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдените М. и Д. от постановената по отношение на тях и влязла в законна сила осъдителна присъда, за които ВКС извърши проверка и установи следното: ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си, че идентични възражения като съдържащите се в искането за възобновяване на делото относно доказателствената дейност на разследващите органи и на съда и дадената оценка за достоверност на доказателствените източници, най-вече гласните такива, са били предмет и на въззивната проверка и са получили съответен отговор в решението на въззивния съд (стр. 8-16 от същото). И тъй като проверката по приложението на материалния закон и на справедливостта на наказанието е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато в случая ВКС прави, както и поради направени възражения за наличие на допуснати по делото съществени процесуални нарушения от категорията на „абсолютните”, те следва да бъдат обсъдени преди останалите. 1. Възражението за постановяване на присъдата от незаконен състав на първоинстанционния съд е неоснователно. То се базира на обстоятелството, че първоначално съдът е заседавал в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а впоследствие – в състав от един съдия, който е постановил и крайния съдебен акт. Съдебното разглеждане на делото е започнало на 06. 12. 2007 година в състав от съдия У. и съдебни заседатели П. и П.. В съдебното заседание не е даден ход на делото и то е отложено за 18. 03. 2008 година. На тази дата и впоследствие до 28. 05. 2009 година включително, са проведени общо шест съдебни заседания в такъв състав на съда, като в нито едно от тях не е даден ход на делото. Следващите съдебни заседания – от 20. 10. 2009 година до приключване разглеждането на делото и постановяването на присъдата, са провеждани в състав от един съдия – съдията У.. При тези данни, очевидно не е нарушен принципът за неизменност на състава, прогласен в чл. 258 от НПК, тъй като в първите седем заседания по делото не е даден ход и не е ангажиран състав на съда. Първото съдебно заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 19. 11. 2009 година от едноличен съдебен състав, а това е съобразено с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК и с обстоятелството, че за престъпленията по чл. 129, ал. 1 от НК (редакция до изменението в ДВ, бр. 26/2010 година) и по чл. 325, ал. 2 от НК, предмет на наказателното производство, се предвиждат наказания до пет години лишаване от свобода. 2. Не намира опора в данните по делото и в закона направеното в искането за възобновяване на делото оплакване за нарушаване на процесуалния закон от страна на въззивния съд поради разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия А., въпреки указаното от съда негово явяване. Известно е, че неявяването на някоя от страните (извън прокурора) пред въззивния съд, без уважителни причини, не е пречка за разглеждане на делото (чл. 329, ал. 2 от НПК). Съдът винаги може да разпореди личното явяване на подсъдимия, вкл. и когато то не е задължително по закон, което касае действията и на въззивния съд (арг. чл. 317 от НПК). Действително, в съдебно заседание на 13. 06. 2013 година съдът е задължил всички подсъдими да се явят лично в следващото съдебно заседание на 25. 06. 2013 година (протокол на л. 164 от внох дело). Това е мотивирано със съображения за осигуряване редовността на процедурата и провеждане на съдебното заседание – пето поред пред въззивния съд, след отлагане поради неявяване на един или друг от подсъдимите и/или на техните защитници, а също и с оглед изясняване на делото и установяване на обективната истина. В съдебното заседание на 25. 06. 2013 година подсъдимият А. не се е явил, редовно уведомен чрез защитника си адвокат А., която изрично е заявила становището си за разглеждане на делото в отсъствие на нейния подзащитен, тъй като той се намира извън страната (за което са събрани и писмени данни по делото) и не държи на личното си участие в производството пред въззивния съд (протокол на л. 170 от внох дело). Като е дал ход на делото при тези обстоятелства, въззивният съд не е нарушил закона, вкл. и по отношение на възможността подсъдимият А. да упражни процесуалните си права в пълния им обем, доколкото същият се е отказал от правото си на лично участие и е бил надлежно представляван в хода на цялото въззивно производство от упълномощени от него защитници – адвокати А. и И.. 3. Най-значително като обем на доводите и като тежест на изложението е възражението относно направената от въззивния съд оценка на съдържанието на гласните доказателствени източници и кредитирането им (частично) за достоверност. За изясняване на въпросите по чл. 102 от НПК редовните съдебни инстанции са събрали и проверили множество доказателства чрез предвидените в закона доказателствени източници, включително и по реда на чл. 281 от НПК. Въззивният съд също е провел пространно съдебно следствие, при повторен разпит на свидетелите М., Р., Я., М. (част от пострадалите) и З., Д., М., З., М., както и на допуснатите от него свидетели К., Б. и П., назначил е СТЕ за изследване на съдържанието на записи от охранителна камера в близост до мястото на инцидента. Вярно е, че преобладаващата част от свидетелите са заявявили в хода на съдебното разглеждане на делото, че не си спомнят детайли от инцидента поради отдалечеността му във времето и затова показанията им от досъдебната фаза на процеса са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК. След прочитане на показанията им всички свидетели са разпитани относно приобщените показания и съдържащите се в тях факти, както те са били съобщени от тях по време на разследването и непосредствено след инцидента. Тези показания, всяко поотделно и съобразно останалите доказателствени източници, са били предмет на обсъждане, анализ и оценка от страна на въззивния съд, както това вече бе посочено, т. е. съдът е изпълнил предписаното от закона и доктрината за обсъждане и анализ с оглед конкретната фактическа обстановка по делото, правилата на формалната логика и другите данни по делото. Не би могло да се приеме твърдението в искането, че тези показания са единствените доказателствени източници, поставени в основата на формираните от съда изводи по фактите и поради това е сторено в нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК. Подобно твърдение не държи сметка за обстоятелството, че по реда на чл. 281 от НПК са приобщени и показанията на свид. Г. П. (т. 1, л. 143 от ДП) и на свидетел с тайна самоличност (т. 1, л. 145 от ДП), депозирани пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, а не пред орган на досъдебното производство, което ги изключва от посочената по-горе категория доказателствени източници, предмет на посочената забрана. Във връзка с показанията на свидетеля с тайна самоличност следва да се обсъди и въпросът за тяхната процесуална законосъобразност, доколкото тя е предмет на изрично възражение в искането за възобновяване на делото. Не намира опора твърдението за нарушаване на реда за депозирането им. В протокола за разпит на свидетеля изрично е посочено наличието на отправено искане за провеждането му, от кого то е направено, както и че е по отношение на защитен свидетел и именно затова информацията е съхранена отделно с оглед запазване в тайна самоличността на този свидетел (т. 1, л. 145 от ДП). Освен това, разпитът е проведен в присъствие на родител и педагог, което е допълнителна гаранция за надлежността на извършването му. Вярно е, че този свидетел не е бил очевидец на инцидента (за разлика от свид. П.), но той описва предходен момент по-рано вечерта, когато е присъствал при организиране от страна на осъдения Д. на „акция” срещу роми същата вечер. Изключително детайлният и обективен анализ на гласните доказателствени източници, извършен от въззивния съд, не съдържа характеристики на игнориране или превратност, поради което направените в резултат на същия изводи за надлежна доказателствена основа на формираните от съда изводи по фактите няма причини да не бъдат споделени. Съдът има правомощието, при оценката на доказателствата и техните източници, да приеме едни и да отхвърли други, както и задължението да изложи основанията за това, което въззивният съд е сторил по предписания от закона начин. Така че, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на предходните инстанции не е налице. Те са посочили и обсъдили доказателствените източници за направените от тях изводи по фактите. 4. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Изложените от редовните съдебни инстанции правни съображения (л. 293-294 от нох дело и л. 17 от въззивното решение) съответстват на доказателствата по делото, на закона и на посочената от съда съдебна практика. Претендираното от осъдените М. и Д. оправдаване по повдигнатите им обвинения няма как да бъде удовлетворено, защото настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения, а от надлежно установените от предходните инстанции, не следва извод за несъставомерност на извършените от всеки от тях действия. 5. ВКС не намери основания за намеса по отношение на наложените на осъдените М. и Д. наказания лишаване от свобода за срок от по една година за всеки от тях. Наказанията са индивидуализирани в рамките на закона и при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Определени са при значителен превес на смекчаващи отговорността им обстоятелства и изтърпяването им е отложено за минималния изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не дават основание да бъдат ценени като изключителни или многобройни такива по смисъла на чл. 55 от НК. Определените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата, визирани в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не могат да бъдат преценени като явно несправедливи. При изложените съображения ВКС намира направеното от осъдените М. и Д. искане за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на атакувания съдебен акт за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Г. Л. М. и Л. Ж. Д. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 03 юли 2012 година на Софийския районен съд, НК, 19-ти състав, постановена по нохд № 13230/2007 година и потвърдена с решение № 1131 от 09 октомври 2013 година на Софийския градски съд, НО, 12-ти въззивен състав, по внохд № 5228/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.