Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 30 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1172 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 351/2017 г. по описа на Окръжен съд - Разград, отмяна на постановеното определение № 61/02.11.2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В искането се твърди, че определението на окръжния съд, с което е отказана замяна на остатъка от наложеното на осъдения Т. Т. наказание пробация с лишаване от свобода, е постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приел, че към момента на сезирането му е изтекла абсолютната давност по чл.82, ал.4 от НК за изпълнение на наказанието, тъй като съобразно чл.228, ал.3 от ЗИНЗС и ТР № 3/01.12.2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС по отношение на подлежащото на изпълнение наказание пробация давност не тече при изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража и ефективно наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи. Осъденият Т. С. Т. лично и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв.Д. П. считат, че не са налице основанията за възобновяване, а определението на окръжния съд е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено на 10.04.2018 г., т.е. в предвидения по чл.421, ал.1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението - 10.11.2017 г., от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт от кръга на визираните в чл.419, ал.1 вр. с чл.341, ал.1 от НПК, който не подлежи на касационна проверка, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С определение № 61/02.11.2017 г. по чнд № 351/2017 г. на Окръжен съд - Разград по реда на чл. 451 - 452 от НПК е оставено без уважение предложението на председателя на Пробационния съвет с район на действие РС - Разград за замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация, наложено на осъдения Т. Т., с лишаване от свобода. С влязла в сила на 05.11.2013 г. присъда № 549/18.10.2013 г. по нохд № 648/2013 г. по описа на РС - Разград Трифонов е осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК на пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител и 120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото и трите мерки с продължителност от по една година. Наказанието е приведено в изпълнение на 02.12.2013 г. и е търпяно до 05.03.2014 г., когато Т. е задържан под стража, а впоследствие е приведено в изпълнение друго наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, по което е освободен от затвора на 27.03.2017 г., от която дата е продължило изпълнението на наказанието пробация. От 17.08.2017 г. той се е отклонил от изпълнението на пробационните мерки, не е намерен и е обявен за ОДИ. При така установените фактически обстоятелства съставът на окръжния съд е приел, че на основание чл. 82, ал.4 вр. с ал.1, т.5 от НК е изтекъл абсолютният давностен срок от три години за изпълнение на наказанието, считано от влизане на присъдата в сила – 05.11.2013 г. до 05.11.2016 г., поради което е отказал да извърши замяната на остатъка от пробацията с лишаване от свобода. Този извод на окръжния съд е неправилен и не съответства на даденото, макар и постановено след определението, в ТР № 3/01.12.2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС задължително тълкуване на нормата на чл.228, ал.3 от ЗИНЗС, в което ясно е разрешен проблема дали в случаи като настоящия тече изпълнителска давност. При това положение, тъй като за периода от 05.03.2014 г. до 27.03.2017 г., когато Т. е задържан и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода давност не тече, не е изтекъл абсолютния давностен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата – 05.11.2013 г. до 21.09.2017 г., към която дата е прието от пробационния съвет /съобразно чл.228, ал.1 от ЗИНДС/ предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода, а са изминали само по-малко от десет месеца. Допуснатото нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК обосновава уважаването на искането на Главния прокурор за отмяна на постановеното от съда определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1, от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 351/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград. ОТМЕНЯ определение № 61/02.11.2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: