Ключови фрази
Делба * владение * придобивна давност * възражение за изтекла давност * Делба на наследство * намерение за своене


2
решение по гр.д.№ 3973 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 109

София , 27.06. 2017 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 3973 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. С. В., Г. К. П., Д. К. П., Е. Н. И., К. Н. П., Н. В. Б., Й. В. Б., И. В. П., Ц. Б. В., Р. К. Г., С. К. Б., М. А. В., Б. В. Б. и Д. В. К. против решение № 13 от 29.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 570 от 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение от 07.03.2016 г., с което е отменено решение № 494 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 2419 от 2010 г. на Районен съд- Дупница в частта му за определяне на квотите на съделителите в допуснатия до делба имот № 032096 по картата на землището на [населено място] село, м.“П.“, [община] дол, област Кюстендилска, с площ на имота 1,400 дка, начин на трайно ползване- лозе, като вместо това са определени следните квоти:
- 8 621/529 200 ид.ч. за Й. С. В.,
- 8 621/529 200 ид.ч. за Г. К. П.,
- 8 621/529 200 ид.ч. за Д. К. П.,
- 11 883/529 200 ид.ч. за Е. Н. И.,
- 11 883/529 200 ид.ч. за К. Н. П.,
- 21 669/529 200 ид.ч. за Н. В. Б.,
- 21 669/529 200 ид.ч. за Й. В. Б.,
- 21 669/529 200 ид.ч. за И. В. П.,
- 11 883/529 200 ид.ч. за Ц. Б. В.,
- 11 883/529 200 ид.ч. за Р. К. Г.,
- 11 883/529 200 ид.ч. за С. К. Б.,
- 8 621/529 200 ид.ч. за М. А. В.,
- 8 621/529 200 ид.ч. за Б. В. Б.,
- 8 621/529 200 ид.ч. за Д. В. К. и
- 353 052/529 200 ид.ч. за М. Б. В..
Ответницата М. Б. Б. и ответника Б. Б. В. не вземат становище по жалбите.
С определение № 141 от 08.03.2017 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му със задължителна съдебна практика по следния правен въпрос: дали, за да се приеме за доказано установяването на владение върху наследствен имот от един от наследниците, е необходимо този наследник да докаже, че е демонстрирал намерението си да свои наследствения имот спрямо всички останали наследници или е достатъчно да докаже, че само спрямо част от тях е заявил такова намерение.
По този въпрос в задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и посочените от касаторите решения на ВКС по чл.290 ГПК/ се приема, че когато наследник упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите сънаследници. Ако твърди придобиване на наследствения имот по давност, този сънаследник следва да докаже т.нар.преобръщане на владението на останалите съсобственици, чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички тях на намерението си да свои целия имот.
В противоречие с тази задължителна съдебна практика в обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд е прието, че е основателно и доказано направеното от съделителите М. Б. В. и Б. Б. В. възражение за придобиване по давност от Б. Б. В. на 934 кв.м. от спорния наследствен имот /лозе с площ от 1 400 кв.м., представляващо имот № 032096 по картата на землището на [населено място] село, [община] дол/, въпреки че не е доказано този наследник да е преобърнал държането на имота във владение, респективно не е доказано да е демонстрирал пред всички наследници на В. П. Х., починал на 20.01.1950 г., намерението си да свои имота. Поради противоречието му със задължителната съдебна практика това решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на процесуални действия, след отмяната на решението Върховният касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора. Не се спори между страните и от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че страните по делото са наследници на В. П. Х., починал на 20.01.1950 г. В тяхна полза е било постановено решение на Поземлена комисия- [населено място] дол № 21 от 15.05.2000 г., в сила от 04.08.2000 г. за възстановяване на правото на собственост върху спорния земеделски имот: лозе с площ от 1 400 кв.м., представляващо имот № 032096 по картата на землището на [населено място] село, [община] дол. Поради това предявеният иск за делба на това лозе между наследниците на В. П. Х. е основателен и следва да се уважи.
Спори се относно квотите, при които следва да се допусне делбата, предвид направеното от съделителите М. Б. В. и Б. Б. В. възражение за придобиване на 934/1400 ид.ч. от имота по давностно владение, упражнявано от Б. В. непрекъснато от 1967 г. /след извършена неформална делба/ до момента. Настоящият състав на ВКС счита това възражение за неоснователно и недоказано поради следното: Ответниците Б. В. и М. В. не са доказали Б. Б. В. да е установил владение върху процесния имот. Действително, от показанията на разпитаните по делото свидетели В. А., Д. В., Г. П. и А. С. се установява, че процесното лозе се е обработвало от Б. В. и от част от другите наследници на бившия собственик В. П. Х., като Б. В. обработвал сам около 900 кв.м. от лозето. Никой от свидетелите обаче не твърди Б. В. да е осъществил действия, с които да е отблъснал владението на останалите наследниците на бившия собственик В. Х. върху наследствения имот. Действително, между част от наследниците е имало спорове кой каква част от лозето да ползва, тъй като са ползвали различни по големина части от лозето. Никой от наследниците обаче, включително и Б. В., не е осъществил действия, с които да е демонстрирал пред останалите наследници намерението си да свои целия имот или реална част него и с които да е отблъснал владението им върху притежаваните от тях по наследство идеални части от имота. Напротив, според свидетеля П. част от наследниците са упражнявали фактическа власт върху имота, но със съзнанието, че той е съсобствен и като такъв следва да се подели между всички наследници- неколкократно през периода 1995-1996 г. до 2001 г. спорещите наследници са искали да съберат всички наследници на В. Х., за да решат как да разделят имота, но такова събиране не се осъществило. За част от наследниците на В. Х. /наследниците на внука му Н. Б. В./ пък се установява, че те никога не са ползвали части от лозето, Б. В. никога не е имал спорове с тях, не е демонстрирал пред тях намерението си да свои целия имот или части от него и не е отблъснал тяхното владение.
За периода от 1967 г. до възстановяване на правото на собственост върху процесния имот с решение на ПК- [населено място] дол от 15.05.2000 г., дори и да се приеме, че Б. В. е владял имота /както той твърди в отговора на исковата молба/, това владение не може да се зачете предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която не се зачита придобивната давност за подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти. Неоснователно е възражението на Б. В. и дъщеря му М. В., че процесното лозе не било включвано в ТКЗС, поради което не е подлежало на реституция по реда на ЗСПЗЗ. По делото е установено, че именно Б. В. е подал заявление пред ПК- [населено място] дол за възстановяване на собствеността върху процесното лозе на името на общия наследодател В. Х. /заявление № 92312 от 27.02.1992 г., находящо се на лист 181 от делото на районния съд/, с което фактически е направил извънсъдебно признание, че този имот е бил собственост на В. Х. и че подлежи на възстановяване по особения административен ред, предвиден в ЗСПЗЗ.
Предвид на гореизложеното делбата на процесното лозе следва да се допусне между всички наследници на бившия собственик В. Х. при квоти съобразно чл.5 и чл.9 от Закона за наследството.
Видно от удостоверения за наследници № 11 от 19.04.2010 г., № 11 от 13.08.1996 г. и № 09 от 12.02.2013 г., след смъртта си през 1950 г. В. П. Х. е оставил трима наследници- синовете си Б. В. П., Б. В. П. и В. В. П..
Синът Б. В. П. е починал на 05/06.07.1980 г. е оставил за наследници тримата си синове К. Б. В., Н. Б. В. и В. Б. В.. К. В. е починал на 05.04.1999 г. и е оставил за наследници съпругата си Й. С. В. и двамата си синове Г. К. П. и Д. К. П.. Н. В. е починал на 20.03.2009 г. и оставил за наследници двете си дъщери Е. Н. И. и К. Н. П.. В. В. е починал на 17.01.2013 г. и е оставил за наследници съпругата си М. А. В. и двете си деца Б. В. Б. и Д. В. К..
Синът Б. В. П. е починал на 15.10.1970 г. и е оставил за наследници тримата си синове В. Б. В., Б. Б. В. и К. Б. В.. В. В. е починал на 30.10.1999 г. и е оставил за наследници останалите си двама братя. К. Б. В. е починал на 18.08.2010 г. и е оставил за наследници съпругата си Ц. Б. В. и двете си деца Р. К. Г. и С. К. Б..
Синът В. В. П. е починал на 04.09.1992 г. и е оставил за наследници трите си дъщери Н. В. Б., Й. В. Б. и И. В. П..
Предвид на това и с оглед разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН делбата на процесното лозе следва да се допусне при следните квоти:
- 2/54 ид.ч. за Й. С. В.,
- 2/54 ид.ч. за Г. К. П.,
- 2/54 ид.ч. за Д. К. П.,
- 3/54 ид.ч. за Е. Н. И.,
- 3/54 ид.ч. за К. Н. П.,
- 2/54 ид.ч. за М. А. В.,
- 2/54 ид.ч. за Б. В. Б.,
- 2/54 ид.ч. за Д. В. К.,
- 3/54 ид.ч. за Ц. Б. В.,
- 3/54 ид.ч. за Р. К. Г.,
- 3/54 ид.ч. за С. К. Б.,
- 6/54 ид.ч. за Н. В. Б.,
- 6/54 ид.ч. за Й. В. Б.,
- 6/54 ид.ч. за И. В. П. и
- 9/54 ид.ч. за М. Б. В. като правоприемник на наследника Б. Б. В. съгласно нотариален акт за дарение № 148 от 03.11.2010 г.
По отношение на Б. Б. В. искът за делба на това лозе е отхвърлен с решението на първоинстанционния съд, като в тази част решението е влязло в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен издадения в полза на Б. Б. В. констативен нотариален акт за собственост по давност за частта над притежаваните от Б. В. по наследство 9/54 ид.ч. до признатите с този нотариален акт 934/1400 ид.ч.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 13 от 29.01.2016 г. по в.гр.д.№ 570 от 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решението от 07.03.2016 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на лозе с площ от 1 400 кв.м., находящо се в землището на [населено място] село, м.“П.“, [община] дол, Кюстендилска област, представляващо имот № 032096 по картата на землището на същото село при граници /съседи: имот № 032095- нива на наследниците на К. Н. П., имот № 032098- нива на наследниците на Г. А. П., имот № 032097- нива на Б. Б. В., имот № 032100- лозе на неидентифициран собственик, имот № 032101- нива на неидентифициран собственик и имот № 032110- лозе на наследниците на Н. З. П., между следните съделители и при следните квоти:
- 2/54 ид.ч. за Й. С. В.,
- 2/54 ид.ч. за Г. К. П.,
- 2/54 ид.ч. за Д. К. П.,
- 3/54 ид.ч. за Е. Н. И.,
- 3/54 ид.ч. за К. Н. П.,
- 2/54 ид.ч. за М. А. В.,
- 2/54 ид.ч. за Б. В. Б.,
- 2/54 ид.ч. за Д. В. К.,
- 3/54 ид.ч. за Ц. Б. В.,
- 3/54 ид.ч. за Р. К. Г.,
- 3/54 ид.ч. за С. К. Б.,
- 6/54 ид.ч. за Н. В. Б.,
- 6/54 ид.ч. за Й. В. Б.,
- 6/54 ид.ч. за И. В. П. и
- 9/54 ид.ч. за М. Б. В..

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 23, том I, рег.№ 535 от 15.02.2010 г. за собственост на Б. Б. В. по наследство и давностно владение за разликата над 9/54 ид.ч. до признатите с този нотариалния акт 934/1400 ид.ч. върху лозе с площ от 1400 кв.м., шеста категория, находящо се в землището на [населено място] село, м.“П.“, [община] дол, област Кюстендилска, представляващо имот № 032096 по картата на землището на селото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.