О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 249 София, 16.05.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 94/2012 година. Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на А. Н. от [населено място], област С. срещу определение на Пловдивския окръжен съд по ч. гр. д. № 3041/2011 г., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение на Пловдивския районен съд по ч. гр. д. № 10125/2010 г.. С това определение съдът е оставил без разглеждане, като недопустими, подадените от Н. ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с допуснато незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК и МОЛБА за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК. Върховният касационен съд с определение от 27. 02. 2012 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по два процесуалноправни въпроса : 1. защитата по чл. 503, ал. 3 ГПК предвижда ли на разположение на съпруга-недлъжник, подаването на възражение по чл. 414 ГПК и на молба за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; 2. променената с договор местна подсъдност отнася ли се и за съпруга-недлъжник, който не е подписал договора, при упражняване на правата му по чл. 503, ал. 3 ГПК. По така поставените въпроси, този състав на касационния съд приема следното: По първия въпрос - Разпоредбата на чл. 503 ГПК е включена в уредбата за изпълнение на парични вземания – дял втори от изпълнителното производство и предполага започнало изпълнение. Съгласно чл. 435 – 439 ГПК защитата срещу изпълнението от страна на длъжника може да се реализира чрез обжалване на определени действия на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2 ГПК или чрез иск за оспорване на изпълняваното вземане – чл. 439 ГПК. Разпоредбата на чл. 503, ал. 3 ГПК предоставя същите процесуални възможности за защита и на съпруга-недлъжник. Тези процесуални възможности са различни от възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и искането за спиране на допуснато незабавно изпълнение по чл. 420 ГПК. Възражението по чл. 414 ГПК и искането по чл. 420 ГПК за спиране на допуснато незабавно изпълнение, с които права разполага длъжникът, се отнасят за един начален етап на изпълнителното производство, когато самото реално изпълнение още не е започнало, заинтересовани страни на този етап са само заявителят /взискател/ и длъжникът и единствено той е легитимиран да се брани срещу заповедта за изпълнение. На този етап съпругът-недлъжник не е участник в спорното правоотношение по издаване на заповедта за изпълнение и не е легитимиран да я оспорва. Неговият правен интерес за оспорване на принудителното изпълнение възниква когато има опасност от засягане на имуществените му права, чрез изпълнение върху вещи в съпружеска общност и с оглед на този му интерес, законът – чл. 503, ал. 3 ГПК, е предвидил възможност за защита срещу започналото реално изпълнение. По изложените съображения касационният съд приема, че разпоредбата на чл. 503, ал. 3 ГПК не предвижда за съпруга-недлъжник право да подава възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и да прави искане за спиране на допуснатото незабавно изпълнение по чл. 420 ГПК. По втория въпрос – Съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК страните по имуществен спор могат с писмен договор да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност. В случая, такъв договор е налице – т. 10 от договор за паричен заем между [фирма], като заемодател и И. Н. /съпруг на жалбоподателката/, като заемател за сумата 127 694.82 лв., в която е посочено, че споровете произтичащи от споразумението, ще се разглеждат от Пловдивските съдилища – районен и окръжен. Тази договорна местна подсъдност обвързва страните по паричния заем и производството по издаване на заповедта за изпълнение се е развило пред Пловдивския районен съд, който е компетентният съд. Както е казано по-горе, съпругата на длъжника – жалбоподателката Н., не е страна в производството по издаване на заповедта за изпълнение, защото не участва и не е е засегната от акта, въз основа на който се издава заповедта за изпълнение, поради което тя не е легитимирана да възразява срещу тази заповед. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и жалбоподателката, както всички други трети лица, следва да се съобрази с договорената местна подсъдност. Упражняването на правата по чл. 503, ал. 3 ГПК няма връзка с договорната местна подсъдност по издаване на заповедта за изпълнение, защото тези права касаят започнало принудителното изпълнение, а чл. 427 ГПК императивно определя местно компетентният съдебен изпълнител. По изложените съображения касационният съд счита за правилно определението на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са приложили точно закона, като са приели, че жалбоподателката Н., като съпруга на длъжника И. Н., не е страна в заповедното производство, не е легитимирана да подава възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и да иска спиране на допуснатото незабавно изпълнение по чл. 420 ГПК. Върховният касационен съд, на основание чл. 293, ал. 1, във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определението от 08. 12. 2011 г. по ч. гр. д. № 3041/2011 г. на Пловдивския окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: